Когато преди повече от два месеца се появи бежанската вълна, само няколко тихи гласчета предупреждаваха, че Европа я очакват промени, които са от полза - преди всичко на Владимир Путин. Тогава руснаците разполагаха военния си контингент в Сирия, ограничен в неголямо количество изтребители и бомбардировачи. Това събитие бе поставено под пропагандистка лупа и се раздуваше от медиите, за да повярва светът, че Русия самичка води кръстоносен поход срещу Ислямска държава.
Това пише в своя редакционна статия Newsweek Polska.
Малцина аналитици тогава алармираха, че целта на операцията в Сирия съвсем не е унищожаването на ИД и дори не е подкрепа за диктатора-съюзник Башар Асад.
Втората цел бе странична, а главната се състоеше в това да се изнуди Запада да сътрудничи, да премахне изолацията на Русия и да се постигне отмяна на санкциите. Както и да се накарат западните страни да забравят за украинския въпрос. Руските самолети в Сирия бяха само началото на цялата история. Майсторски ход на Путин.
Той така разположи фигурите на шахматната дъска, че вкара Запада в капан и не му остави никакви варианти, освен да си сътрудничи с Москва. И изчакваше. И в този момент в Париж стана атентат. Не, това не е намек, че Русия е замесена по някакъв начин, защото тя не е. Притиснатата в Сирия Ислямска държава реагира по своему. Даже без експерти по Близкия Изток и широка мрежа информатори (а руското разузнаване я има) можеше да се разбере, че рано или късно войната с „Ислямска държва“ ще се премести в Европа.
Терористичната атака в Париж ще доведе до преразглеждането на глобалните съюзи. Шефът на европейската дипломация Федерика Могерини още в събота заяви, че светът трябва да отхвърли враждата и да бъде отворен за сътрудничество. В превод от дипломатически език това означава: трябва да се поговори с Путин.
Шах. Путин дочака. Запада сам му предложи сътрудничество. Вече се чуват гласове, че трябва да се обмисли наземна операция. Но това не означава само взаимодействие с Асад (същия този, когото обвиняват в най-тежки престъпления), но и с Русия. Та нали никой не си представя подобна операция без да е съгласувана с Русия?
Но това не са единствените отрицателни последици. Още един успех на Путин е отслабването на Европа, победата на мисленето в категориите на националните държави и вероятният ръст на влияние на националистическите групировки.
Той работи над това не само през последната година, а сега може да постигне целите си много бързо. Атентатите, вероятно, ще окажат влияние върху военните разходи на Европа. Бюджетите за отбрана, естествено, може да нараснат, но средствата ще бъдат насочени, вероятно, в борбата с тероризма, вътрешния контрол и може би интервенционните извънморски подразделения, а не за усъвършенстване и обновяване на техниката в конвенционалните сили.
Демократично избраните европейски политици няма да могат така лесно, като Путин, да закупят нови стратегически ракети, изтребители и бомбардировачи, да увеличават флотата и десантните подразделения, обяснявайки това с интересите на вътрешната безопасност. Още една точка за Путин, за когото е така важно да съхрани паритета на силите в конвенционалните сили на нашия континент.
И накрая, украинският въпрос. Той вече мина на втори план. Основните участници в преговорите в Минск - Франция и Германия, ще проявят повече благосклонност към Русия и проекта ѝ в Донбас. Впрочем за това, че Москва не си губи времето, говори постепенното изостряне на ситуацията в този регион през последните две седмици. С всеки изминал ден нараства интензивността на обстрелите на фронтовата линия, сепаратистите прегрупират силите си, провеждат тренировки на полигоните с ново оръжие от Русия. Това е поредната проверка доколко Запада е готов на отстъпки по въпроса за Украйна в невероятно сложната ситуация. В момент, когато Берлин и Париж са в шок от атентатите, мислите им не са заети с безопасността на Украйна, а със съвсем други проблеми. Но ако Киев бъде оставен сам на себе си, ще се появи реална заплаха за това, включително и за нас, поляците, която ще бъде много по-сериозна от ислямския тероризъм.
Сега Путин постави Европа в шах. Тя се оказа в ситуация без варианти за избор. Така се случи, не само защото руският президент и екипът му са майстори по планирането на специални операции, които, за разлика от европейските политици, притежават свобода на действие извън рамките на правата и отчитане на настроенията на избирателите. Най-важното е това, че за разлика от западните политици, те нарекоха своя главен противник по име, установиха заплахата. Това не е радикалният ислям и не е Украйна. Това за Путин е само тактически съперник, такъв, какъвто може да се използва в играта срещу другите. Срещу „враг номер едно“, който приковава вниманието на Путин през целия му живот: срещу Запада.
