Промени размера
Аа Аа Аа Аа Аа

Украйна с интересна стратегия за контраатака в Херсон, но ще успее ли преди референдума?

18 август 2022, 15:50 часа • 19448 прочитания

Седмици наред въоръжените сили на Украйна говорят за начало на контраофанзива в окупираните от Русия южни територии. В момента Киев и Москва се намират в патова ситуация на фронта, но високопоставен украински военен офицер казва пред BBC, че целта на защитаващите се е да си върнат контрола над Херсон в рамките на няколко седмици.

Очаква се вместо да предприемат пълномащабна атака, те да възприемат различна стратегия, в която важна роля да играят дроновете. Това се вижда по действията на един от членовете на украинските сили за специални операции. Той управлява дрон, който прелита над руските позиции и забелязва брониран автомобил, скрит в окопите: "Стреляйте, когато сте готови", дава команда той на артилерийското подразделение.

Задачата на войника, наречен от британската медия „Маверик“ (заради молбата му за анонимност), и неговия екип е да идентифицират потенциални цели и да предадат техните координати. След това насочват огъня към тях.

"Това е война на артилерията, на високотехнологичните оръжия и умовете. Войникът все още играе важна роля, но успехът зависи най-вече от ракетите, артилерията и въздушните удари", казва пред BBC генерал-майор Дмитрий Марченко, който успешно организира защитата на южния град Николаев от руската атака през пролетта. Той твърди, че тази война не е като Втората световна, когато една голяма армия напада друга.

Именно на това разчита настъплението на Русия в източните и южните територии на Украйна. Безмилостните удари на руската артилерия унищожават всичко по пътя си, като разрушават военни позиции и жилищни райони. По данни на украинските власти - руснаците изпращат на юг допълнително 30 батальонни тактически групи, или около 22 000 военнослужещи, за да отговорят на така бленуваната контраофанзива на Киев.

Пристигането на американските ракетни установки HIMARS и M270 даде на украинците възможност да унищожават цели, които преди не можеха да достигнат. Но от Киев казват, че са необходими още, за да се противодейства на руския огън и да се поразяват приоритетни цели като противовъздушна отбрана, складове за боеприпаси и маршрути за доставки.

Генерал-майор Марченко вярва, че украинците ще си върнат Херсон "в близко бъдеще" - и то за няколко седмици. Но за да успеят, трябва да пробият „статичната отбранителна стратегия на Русия“, както я нарича той. "Трябва да имаме три пъти повече мощ, количество оръжия и артилерия. За съжаление, ние нямаме такова предимство. Ето защо трябва да действаме по нестандартен начин, като ги извадим от позициите им, за да изравним силата и ресурсите си“.

Една от нестандартните им тактики явно включва артилерия, работеща в тандем с групите за въздушно разузнаване. Това може да помогне за разделянето на руските сили на по-малки групи и обкръжаването им, без да се поемат тежки загуби, които биха били неизбежни при открита конфронтация.

"Пресякохме река Ингулец“, обяснява „Маверик“. „Сега се опитваме да разширим този терен, да докараме още техника и да отрежем руските сили тук на две групи - Каховска и Херсонска“. Ключова част от стратегията им е да прекъснат руските пътища за снабдяване в южната част на страната.

Генерал-майор Марченко казва, че само за две седмици украинските въоръжени сили са унищожили повече от 20 склада за боеприпаси в Херсонска област, много командни и контролни центрове и други цели, включително стратегически важни мостове.

Мостовете над река Днепър са поразявани многократно в Херсон и Нова Каховка, а последните експлозии във военновъздушна база и склад за боеприпаси в Крим, изглежда, са част от същия план, въпреки че Украйна не е признала официално участието си в атаките.

ОЩЕ: Елитна украинска част стои зад взривовете в Крим, твърди източник от Киев

Но идентифицирането на такива цели и насочването на артилерийските удари е опасна задача. „Маверик“ и колегите му следят отблизо атаката срещу руско превозно средство, което според тях може да заглуши украинските комуникационни сигнали. След десетина изстрела най-близкото разстояние, което могат да достигнат до целта, е 15 м, преди руските сили да реагират. Ужасяващото свистене на руски снаряд кара всички да се втурнат в хангара, за да се прикрият. Изсипва се дъжд от ракети. Могили се издигат като фонтан, когато снарядите се удрят в земята, предават кореспондентите на BBC тази напрегната ситуация.

До този момент руснаците вече ще са разбрали, че екип от безпилотни самолети насочва артилерийския огън, и ще започнат да бомбардират района на случаен принцип. Дроновете все още са в опасна позиция и „Маверик“ и неговият колега отчаяно се опитват да ги върнат. "Включили са REB!" - изкрещява „Маверик“, предупреждавайки за непосредствена заплаха от руската система за радиоелектронно смущаване на сигнала.

При отпадане на сателитната навигация и загуба на сигнала за дистанционно управление дроновете стават неконтролируеми. Войниците оцеляват и в крайна сметка остават невредими, но губят един от дроновете си.

Украинските официални лица отдавна твърдят, че съдбата на войната може да се реши в южната част на страната, и заявяват, че поредицата от нападения срещу руски военни обекти далеч отвъд фронтовата линия показват, че контранастъплението е започнало. Но дори и с оръжия на стойност милиарди долари от цяла Европа и Северна Америка, които вече са в украински ръце, остават реални въпроси дали това е достатъчно, анализира от своя страна Politico.

Херсон, който се намира на северния бряг на река Днепър, е входна врата за руските сили, които се придвижват на запад към важния пристанищен град Одеса. Окупиран е от началото на войната, но руснаците не успяват да настъпят на запад поради украинската съпротива. Това задържане е от ключово значение за запазването на Одеса и други черноморски пристанища в украински ръце - спасителен пояс, който позволява на корабите със зърно да отплават, а това дава на Киев отчаяно необходимия икономически тласък.

Най-наблюдателните анализатори на войната обаче вече се чудят къде е отишъл тласъкът на украинската контраатака в южната част на страната. Дали това е финт от страна на Киев, който цели да обърка руските сили? Или е индикация, че в момента Украйна не разполага с огнева мощ, за да разкъса позициите на Москва в ключови територии, и че е неизбежно да се стигне до изтощителна война без изход?

"Ако сте украински военен командир, бихте предпочели да се биете, да речем, със седемте руски батальонни тактически групи, които бяха в Северен Херсон преди месец, а не с 15-те или 20-те, които са там сега", казва Конрад Музика - военен анализатор и директор на Rochan Consulting.

Руснаците укрепиха защитните си позиции около Херсон, но нашествениците се сблъскват с дълбокото недоволство на украинските жители и силната съпротива на специалните сили, които действат тайно в района. Въпреки това Кремъл планира да проведе референдум в Херсон в средата на септември, за да приеме насилствено региона в състава на Руската федерация. Така че, ако Киев се надява да спре незаконния вот, трябва да действа бързо.

Николай Белиесков - научен сътрудник в Националния институт за стратегически изследвания на Украйна, не вярва, че евентуална украинска офанзива ще се осъществи бързо, като се има предвид, че "Украйна не разполага с тежко въоръжение", за да извърши подобна маневра. "Това е огромна грешка", казва той.

Според него Киев вероятно "бавно и методично" ще нанася удари по руските сили и "ще покаже на Москва, че позициите ѝ на юг са несъстоятелни".

Белиесков също така предполага, че пренасочването на руски сили към Херсон може да е стратегическа грешка. "Дори бих казал, че Русия направи ситуацията още по-несигурна, тъй като повече войски означава нужда от повече доставки, а линиите за доставки са уязвими на удари от страна на украинците", казва той.

Изглежда, че Киев е осъзнал това и атакува ключови железопътни мостове и мостове за превозни средства, пресичащи река Днепър, лишавайки руските войски от свободно придвижване в региона. Отделно, Москва се опасява, че украинците ще разрушат Кримския мост.

Димитър Радев
Димитър Радев Отговорен редактор
Новините днес