В Югоизточна Европа липсват служители. Стотици хиляди вече са напуснали родините си и са се установили в западната част на континента. Компаниите дори вече се отказват от инвестициите в региона поради липсата на работна ръка, пише германското издание Focus в статия, озаглавена „Румъния, България, Хърватия: Югоизточна Европа губи борбата срещу изтичане на мозъци“.
Още: Завръщане към Студената война: Путин рискува с Пхенян, за да победи в Украйна
Още: Топ 3 снайперски пушки в армията на САЩ за всички времена
„Ние сме изчезваща нация". Това твърди Мариан Хангану, ръководител на румънска хедънтинг компания, който се оплаква от масовата емиграция от една от най-бедните страни в Европейския съюз. „Резултатът е, че много мултинационални компании са решили да не инвестират в Румъния, защото просто няма персонал".
Подобна е ситуацията и в съседна България: „Икономиката започна да губи договори и нови споразумения, защото има недостиг на работници", подчерта министърът на икономиката Емил Караниколов.
Много хора от Югоизточна Европа са привлечени от страни като Германия, Италия и Испания. Заплатите в родината им се увеличават, но твърде бавно. Предприемачите, експертите и политиците от Будапеща до Атина са притеснени. Напускат младите, добре образовани хора, които са привлекателни за пазара на труда. Във всеки отрасъл на икономиката липсват специалисти.
Още: Позиция: Украйна трябва да бъде поканена да влезе в НАТО
Още: Подли трикове: Как Русия отнема жилищата на собственици в Мариупол (СНИМКИ и ВИДЕО)
Висока емиграция сред румънци, българи и гърци
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Още: Русия отстъпва на световния оръжеен пазар
Още: Големият проблем за F-16 срещу най-ефективното руско оръжие в Украйна - умните бомби (ВИДЕО)
Повече от два милиона румънци живеят в чужбина, според оценки на правителството в Букурещ, голяма част от които са установени в Испания и Италия. В България ситуацията е сходна: 700 000 българи имат нов дом в други страни от ЕС, според официалните данни.
Според проучване на Националната банка на Хърватия само в Загреб, от 2013 до 2016 г. общо 230 000 граждани са емигрирали в други страни от ЕС. Това съответства на два процента от населението годишно. Според изчисленията най-малко 400 000 предимно млади хора са обърнали гръб на Гърция от началото на тежката финансова криза през 2010 г.
Дори в Унгария, която преди това се смяташе за една от най-развитите страни в региона, след глобалната криза през 2008 г., започва вълна от емиграция, която се увеличава драматично след 2010 г., отбеляза в проучване социологът от Будапеща Агнес Харс. Само между 2010 и 2017 г. повече от 200 000 унгарци на възраст между 20 и 65 години са напуснали страната. От 2010 г. националистическият политик Виктор Орбан е министър-председател на Унгария, подчертават от изданието.
Още: Путин в Пхенян - какво да очаква светът?
Още: Първи бой между роботи в Украйна: Започва нова военна ера (ВИДЕО)
Липса на лекари и медицински сестри в Югоизточна Европа
За Кристина Миху решението да отиде в Германия е било лесно. Тя е изучавала немски като втори чужд език в градче в провинция Трансилвания. След това продължава следването си в Тимишоара, а родителите й финансират три стажа в клиники в Италия, Испания и Германия. „Исках да придобия опит на международно ниво", казва 32-годишният специалист по вътрешни болести, която сега работи в болница в Нюрнберг. Тя е във Франкония от шест години. Корупцията, която също е широко разпространена в здравеопазването в Румъния, е една от причините за тяхната емиграция, в допълнение към по-добрите им доходи.
В Югоизточна Европа, от друга страна, недостигът на лекари и медицински сестри е изключително сериозен: в унгарския град Солнок, отделението за инфекциозни болести трябваше временно да бъде затворено. Окръжната болница в града на румънската делта на Дунав Тулчаняма анестезиолози.
Румънските предприемачи дори се опитват да привлекат персонал от Далечния изток. Тази година правителството е ангажирало контингент от 20 000 работници извън ЕС. От гледна точка на Хангану, контингентът е просто „капка в морето". Най-малко 300 000 работници са напуснали Румъния.
Сътрудничеството с гастарбайтери от Далечния Изток често се проваля, защото на много от тях не пасват климатът и храната в Румъния, казва Андреа Тартакан, сътрудник на Хангану. „Сега се опитваме да наемем работници от Таджикистан, поне за строителния сектор, и те вероятно са физически по-здрави от виетнамците, защото таджиците идват от степта", казва експертът. В България работят и чуждестранни работници, макар и не от далечния изток, както в Румъния: сервитьори и прислужници също идват от Украйна, Беларус и Молдова в курорти на Черно море.
Изглежда, че западната политика подхранва емиграцията: в горчиво бедното Косово германският министър на здравеопазването Йенс Шпен наскоро посети училище, в което медицинският персонал от държавата се обучава за работа в Германия. Съществуващото като водещо гимназиално училище в Косово се намира в Призрен и се счита за средство за емиграция. До 30 завършили гимназията годишно получават предложение за договор за продължаване на обучение в Германия. Едва ли някой от тях се връща след това в родината си.
От гледна точка на Института за изследване на заетостта в Нюрнберг, Германия се ползва от имигрантите от Югоизточна Европа. „Те обикновено са млади, равнището на заетостта им е почти сравнимо с това на германците", казва Хърбърт Брюкър, изследовател по миграцията в института. В различни сектори като строителството, поддръжката и хранително-вкусовата промишленост, без тези имигранти щеше да има сериозни проблеми, защото германците не кандидатстват за такива позиции, обяснява Брюкер.
