Новината за ракетна атака от американска страна срещу летището в Багдад и убийството на иранския генерал Сюлеймани окончателно отвори кутията на Пандора в Близкия изток. Не добре обмисленият ход на американския президент Доналд Тръмп рискува да размести пластове във взривоопасния регион.
Фигурата на Сюлеймани беше толкова важна в иранската страна, че политолози, журналисти и лаици започнаха да обсъждат възможността за пълномащабна война между Иран и САЩ. Такава война обаче е малко вероятна, но за сметка на това е доста възможна продължителна конфронтация на базата на прокситата.
Подобно развитие ще бъде неблагоприятно и за двете страни. С действията си САЩ са на път да изгубят и крехката подкрепа за тяхното присъствие в Ирак. В отговор на американската атака, парламентът в Ирак гласува проекторезолюция, с която да принуди войските на САЩ да напуснат страната. Ако това се случи, то как това ще помогне на войната с "Ислямска държава" и "Ал Кайда" в региона? Другите варианти предполагат САЩ да останат напук на решението на една суверенна държава и на управление, поело страна именно заради техни интервенции в миналото. Нови военни удари в Ирак също не са изключени, но и те не биха донесли особени позитиви на САЩ. Освен разбира се чисто финансовата страна, която касае военно-промишления комплекс в страната, чийто представител е и Доналд Тръмп. Но е добре да се направи разграничение между държавния и частния интерес.
Ако все пак САЩ напусне Ирак, но цели да остане в района около реките Тигър и Ефрат, то единствената им опция са кюрдските територии и установяването на нов баланс на силите там през още по-голяма подкрепа за кюрдите. Така обаче ще срещне солидния отпор на Турция, която все още се явява важен стратегически съюзник на американската страна. Кюрдите пък вече имат едно наум по отношение на американските съюзници, след предателството спрямо тях, извършено на територията на Сирия.
Съдейки от историческия опит, САЩ могат да затънат за десетилетия в Иран, без да могат да постигнат нещо конкретно извън това, че евентуално ще държат петрола и природния газ в държавата. Но на каква цена? Досега тероризмът по света, чиито корени на произход са от Близкия изток, в над 90% от случаите произхожда от салафитско-уахабитските течения в исляма.
По света има над милиард и половина мюсюлмани, от които над 85% са сунити. Сунитите съставляват предимно държавите от Арабската лига (Саудитска арабия, Кувейт, Катар, ОАЕ, Египет, Алжир, Судан, Мароко, т.н.), както и Турция, Афганистан, Пакистан, Индонезия и др. В Сирия също преобладаващото мнозинство от мюсюлмани са сунити, но управляващият елит в страна е съставен от шиити. Мнозинство от шиити има само в Иран, Ирак, Бахрейн и Азербайджан.
В сунизма съществува т.нар. уахабитско направление. Уахабизмът е по-скоро е научно название. Уахабизмът, който е известен още като ислямски фундаментизъм или салафизъм, се формира в края на 18. век, когато създателят на учението Ал Уахаб е приет от саудитската династия. В общи линии идеите му са, че ислямът трябва да бъде пречистен чрез завръщане към корените и строго спазване на текстовете. В резултат се появява една доста агресивна нова интерпретация на корана и свещените книги. Целта на уахабизма е унификация на ислямското пространство, като според него дори хора, изповядващи исляма, но не според уахабитското разбиране, могат да бъдат третирани като неверници от най-нисък порядък, т.е. врагове, подлежащи на унищожение. Уахабизмът е в основата на съвременния саудитски ислям и официална религия на Саудитска Арабия. Той се изповядва от забранени терористични организации като "Ислямска държава" и "Ал Кайда".
От своя страна шиизмът има много разклонения и представлява много пъстра етнокултурна мозайка от "чисти шиити", алевити, исмаилити, др. Самият генерал Сюлеймани беше създател на шиитските милиции, воюващи с уахабитските терористични организации. С действията си обаче САЩ рискува радикализирането на шииитските общности и изкуствено създаване на тероризъм. Не изглежда случаен фактът, че голяма част от терористите произхождат от страна, където преди това са осъществени американски интервенции.
И ако при досегашните военни удари на САЩ, радикализацията е довела до епизодични терористични атентати, важно е да се уточни следното. В Иран оперира граждански реактор на площадката в Бушер, в който има 60-70 тона ядрено гориво уранов оксид. Ясно е какво би станало, ако се стигне до използване на ядрени оръжия от отчаяние. В добавка към това трябва да се има предвид, че за въпросните шиити Сюлеймани беше герой и убийството му се приема подобно на такова на член на семейството.
Руският вестник “Взгляд“ посочва, че "за съжаление, ядрените оръжия изглежда са единственият фактор, който коренно променя политиката на САЩ спрямо страната, която го е създала. Именно създаването на ядрен арсенал обикновено води до факта, че страната, която го е получила, изчезва „мистериозно“ от американските военни планове. И очевидно Техеран отлично разбира същността на такава рецепта, която най-надеждно затваря за САЩ дори хипотетичната възможност за открита война с Иран.
Досега най-новите реални действия на Иран по отношение на ядрените оръжия бяха извършени в началото на ноември 2019 г., когато Техеран официално отново понижи нивото на задълженията си по Съвместния всеобхватен план за действие (СВПД) и пусна допълнителни 30 модерни центрофуги IR-6 за обогатяване на уран. По отношение на декларациите Иран отиде още по-далеч - на 5 декември Техеран обяви, че няма да ограничава обогатяването на уран с никакви граници, което на практика разрушава целия механизъм на работа на СВПД.
Дори ако това не е казано изрично, Техеран по всякакъв начин заявява, че ядрените оръжия, разбира се, не са целта на подобни действия и изявления, но именно те са тези, които отварят пътя на Иран при създаването на ядрени оръжия.
Заслужава да се разбере, че подобни действия на Техеран вече са свързани изключително с отношенията му с Русия, Китай, Великобритания, Франция и Германия, тъй като САЩ през май 2018 г. напълно се оттеглиха от СВПД. Сега, след убийството на Касем Сюлеймани, декемврийските декларации от Техеран могат да бъдат приложени възможно най-бързо в практически план, след което Иран най-накрая ще може да загуби статута си на „прагова страна“ и да се превърне в пълноценна ядрена сила. Разбира се, създаването на единичен ядрен заряд няма да може да промени реалния баланс на силите. Както показва практиката, след подобно събитие появата на Доналд Тръмп някъде в Техеран ще изглежда не е по-екзотично от скорошното му посещение в демилитаризираната зона на границата между Южна и Северна Корея.
Именно този фактор, изглежда, принуждава Съединените щати по всякакъв начин да ескалират конфликта в опит да го прехвърлят в отворена фаза възможно най-бързо. Тъй като в дългосрочен план след няколко години (или дори година или две) Иран може да се сдобие с "ядрен жокер", който ще бъде предвестник на края на играта според американските правила."
Важно е да се спомене, че официално Иран няма обвързващи военно-политически споразумения със своите съседи. Дори със Сирия Иран е свързан само със споразумение за военно сътрудничество. Повечето от иранските съюзници в региона не са държави като такива, а влиятелни политически и военни сили в тях. Например в Ливан е войнствената ливанска шиитска организация и политическата партия „Хизбулла“, а в Йемен е шиитската политическа група на хутите, чието военно крило представлява милицията „Ансар Аллах“. По същия начин Иран осигурява своето влияние в съседен Ирак, разчитайки на няколко шиитски политически партии със собствени паравоенни сили. Освен това в Бахрейн има скрита проиранска шиитска опозиция, където шиитските размирици, потушени с помощта на Саудитска Арабия, последователно пламваха през 2011, 2012 и 2016 година. Всички неформални съюзници на Иран често са обединени в така наречения „шиитски пояс“ (или „шиитски полумесец“), който условно се простира от Ливан и Сирия през Южен Ирак до територията на самия Иран. Именно на изграждането на такъв „клуб на приятелите на Иран“ покойният Касем Сюлеймани е посветил много на своите усилия.
Впечатление прави липсата на намеса от страна на Русия по отношение на конфликта между Иран и САЩ. То е продиктувано от руските интереси, свързани с петрола. Иран може да разчита на подкрепата на друга велика сила в лицето на Китай, но Поднебесната империя има свои сериозни вътрешни проблеми, като е подложена и без това на ожесточени атаки от САЩ по линия на търговското противопоставяне.
Иран последователно се застъпва за единен Ирак, но това вече изглежда мисията невъзможна. Именно убитият Касем Сюлеймани беше „сивият кардинал“, който фактически задържа Иракския Кюрдистан от сецесия след референдума за независимост през 2017 година.
С неговото убийство не се защитават никакви свободи, както вероятно вече и американският президент вече е разбрал съдейки по сдържаните му реакции от последните му изяви в Twitter. Неминуемо ударите предизвикаха и отговор от страна на Иран. Той се изрази в изстрелването на балистични ракети тази нощ срещу две авиобази в Ирак, където са базирани американските и коалиционните сили. До момента няма данни за пострадали и жертви, а Fox News потвърди информацията. В Twitter обаче се появиха гневни коментари, тъй като MSNBC си позволи да цитира ирански медии, които твърдяха, че са убити 30 американски военни, но с уточнение, че това не е потвърдено.
Дали обаче това не е само началото на нещо, което може да излезе от контрол? Не е лошо да си припомним какъв и поводът за началото на Първата световна война. Близкият изток отдавна е арена на бойни действия, в която прозират много дълбоки интереси. И понякога е нужна само една клечка кибрит, за да пламне унищожителен огън. Пред който този в Австралия да бледнее. Свикнали да изхождат от страната на силата, от САЩ направиха опасен ход с трудно предвидими последствия.
Автор: Тодор Беленски
