ЕС научи много уроци откакто Доналд Тръмп влезе в Белия дом преди 2 години. И макар да беше изпочупен много политически порцелан, този американски президент прави и добро на Европа, макар и неволно, пише Макс Хофман в коментар за Deutsche Welle.
Възможно ли е да са изминали само две години? Как сме живели преди Доналд Тръмп? Въпреки разстоянията между Европа и Америка, в Брюксел, столицата на Европейския съюз и НАТО, личността на президента на САЩ до такава степен е превзела тематичното пространство, че със сигурност е оставила дълбок отпечатък в колективната европейска памет. Ще се помнят изцепките му в централата на НАТО, където неведнъж той се е карал на партньорите си, създавайки у тях тягостни чувства и объркване. Заплахата, че ще наложи мита за европейските автомобили, и оповестеното от него оттегляне на САЩ от Договора за ликвидиране на ракетите с малък и среден обсег също разбуниха духовете в Брюксел.
Въпросът е дали наистина са толкова страшни нещата заради този американски президент, погледнато от перспективата на Европа? Повечето хора вероятно си мислят точно така, макар това да не отговаря съвсем на истината. Защото в много отношения Тръмп е направил и добро на ЕС - може би неволно, но все пак съвсем очевидно. Така например именно Тръмп стана причина за сплотяването на ЕС. Неговият външен натиск доведе до повече европейска солидарност и напредък в много области, напр. във външната политика и политиката за сигурност (инициативата за структурирано сътрудничество PESCO). Откакто Тръмп е в Белия дом, одобрението за ЕС нараства - поне на Стария континент. Стигна се дори дотам в Брюксел да се чува и това, че Тръмп бил най-доброто нещо, което е можело да се случи на ЕС.
Затова Тръмп е прав
Не може да отречем обаче, че настоящият президент на САЩ е и заплаха за Европа. Не само заради очевидните трудности, свързани например с Парижкото споразумение за климата, прекратяването на ядрената сделка с Иран и дестабилизирането на световната търговия, но и заради последователите, които Доналд Тръмп има в ЕС - както сред населението, така и сред политиците. Неговите привърженици може и да не са възхитени от яростните му изблици, арогантност и клевети, но много от тях харесват политическата му некоректност: той дава гласност на истини, които често се замитат под килима. Ето само няколко примера:
- верен е упрекът му, че европейците не дават достатъчно за отбрана в рамките на НАТО;
- в много отношения е вярно също и обвинението, че по митническите въпроси САЩ са ощетени в сравнение с ЕС и Китай;
- констатацията, че Русия е нарушила Договора за ядрените ракети със среден обсег, също е вярна;
- а оценката му, че някои многонационални организации, като СТО, са закостенели и неефективни, се потвърждава през последните години.
По отношение на стила е ясно, че американският президент обича да нанася удари под кръста. Това обаче не е достатъчно, за да бъдат обезсилени посланията му в Twitter, тъй като за мнозина в днешно време стилът не е от значение. Точно затова ЕС трябва се опита да му противодейства, като започне му отнема аргументите. Отчасти това вече се случва, напр. по въпроса за разходите за отбрана, които европейците повишават, и в подобрената координация на външната политика и политиката за сигурност. Освен това ЕС започна да взима насериозно страховете на много хора, които иначе ги тласкат в ръцете на популисти като Тръмп. Това са опасения, свързани с цифровизацията и собствената идентичност в един глобализиран и все по-сложен свят, който във все по-голяма степен ще зависи от големите компании в Китай или САЩ. Успехите на Матео Салвини в Италия и на Виктор Орбан в Унгария са впечатляващо доказателство за това, че ЕС не е успял да разсее тези страхове.
Но ЕС се учи
Какво можем да научим от 2-годишното управление на Доналд Тръмп? ЕС се опитва да овладее динамиката, която президентът на САЩ наложи по много въпроси от световната и търговската политика, и се стреми да изгради един съюз, който не е само и единствено икономически. Председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер нарича това "способност за водене на световна политика". Той е и един от малкото европейски политици, които са намерили успешна стратегия за това как да се справят с Доналд Тръмп. В търговската политика Юнкер предлага прости и ясни компромиси на "давам-получаваш", с които "бизнесменът" Тръмп очевидно може да живее.
През последните две години ЕС научи много неща, например в противодействието на популистите или намирането на добър подход към американския президент. Въпреки това нито ЕС, нито останалата част от либералния свят са намерили ефективни средства за предотвратяване на щетите, които Доналд Тръмп нанася на трансатлантическите отношения. Да, вероятно той неволно прави така, че ЕС да се откъсва от старите си зависимости. Но след като знаем колко политически порцелан напоследък беше изпочупен, не беше ли по-добре все пак ЕС да се развие в тази посока и без един Доналд Тръмп?
