В навечерието на 30-та годишнина от падането на Берлинската стена френският президент Еманюел Макрон постави на НАТО диагнозата за „мозъчна смърт“ пише коментаторът на The Washington Post Джейкъб Хайлбрун и се съгласява с Макрон.
В свое интервю Макрон „изрази пълно презрение“ към Северноатлантическия пакт, заявявайки, че заради президентството на Доналд Тръмп организацията е „в мозъчна смърт“, припомня Хайлбрун и коментира:
„Опа! Неговите колеги европейски лидери не приеха насериозно коментарите на Макрон, смятайки ги за проява на галска дързост. Немският канзцлер Ангела Меркел хладно отбеляза:“Това мнение не съвпада с моето“, а генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг нарече Германия „централна част от алианса“, отбелязва Хайлбрун. Критиците на френския президент обаче трябва да се примирят и да се съгласят с думите му. Нещо повече, най-удивителното е не че НАТО е на „изкуствено поддържане на живота“, а в това, че то продължи толкова дълго, смята публицистът.
Според него в много отношения НАТО се превърна в „жертва на собствения си успех“. През 1957 г. първият генерален секретар на организацията лорд Исмей обясни, че нейната цел е „да не пусне руснаците, да осигури присъствието на американците (в Европа. - InoTV) и да сдържа немците“.
Тази формула проработи. Но НАТО трябваше да търси нейна замяна след 1989 г., когато Русия беше обезсилена и Германия отново започна да се надига. В резултат блокът избра да разшири състава си, вместо да определи своята мисия, каза Хайлбрун.
Чрез подобна политика съюзът „неволно” създаде основата за нова конфронтация с Москва, доколкото сега той започна директно да граничи с Русия. „В резултат на това се появи един вид геополитически уроборос (змия, захапала опашката си – бел. ред.): НАТО помогна за предизвикване на самата конфронтация, която оправда нейното продължаващо съществуване“, подчертава авторът на статията.
Според него досега "възраждащата се руска заплаха позволява на алианса да се движи напред бавно, но сигурно". А някои представители на администрацията на Тръмп, включително държавния секретар Майк Помпео, продължават да смятат НАТО за важно стратегическо партньорство. Привържениците на организацията също могат да посочат, че контингентът на САЩ в Европа се увеличава, както и да цитират предстоящите мащабни учения Defender 2020, в които ще участват над 37 хиляди военнослужещи от САЩ.
Но действията и реториката на самия Тръмп показват, че той иска да каже НАТО „ауфвидерзеен“. "Готовността, с която той позволи на Турция да не зачита кюрдите в нищо, опитите да окаже натиск върху Украйна, патетичната възхвала на Русия и постоянното осъждане на Германия отлично илюстрират неговото презрение към западните съюзници", аргументира се Хайлбрун.
Изразявайки опасения по отношение на Тръмп, Макрон посочи основен проблем - износването на мускетарското верую на съюза: „Един за всички, всички за един“. На въпрос дали вярва в член 5 от НАТО, който предполага взаимни задължения за отбрана, той отговори: „Не знам“.
Подобни съмнения ще се засилят многократно, ако Тръмп бъде избран отново през 2020 г. и продължи да следва политиката си „Америка на първо място“. Той вече даде да се разбере, че смята отношенията със съюзниците за икономическо начинание, но има голяма вероятност в случай на криза президентът да не се притече на помощ на съюзниците. Ето защо изявлението на Макрон за „слабостта“ на НАТО е навременно и правилно, заяви коментаторът.
Според него е крайно време Берлин и Париж да „върнат предишното величие на Европа“. За целта те трябва да създадат френско-германски съвместен проект, за да защитят своите интереси, включително да разработят нови ядрени оръжия, за да „сдържат Русия с Китай“ и да станат независими от „все по-враждебните“ САЩ.
Не може да се изключи, че Франция и Германия ще последват пътя на най-малко съпротива и ще се опитат да „успокоят реваншистката Русия“, като фактически ѝ отстъпят сферата на влияние в Прибалтика и Източна Европа. Но има някои обнадеждаващи признаци: след години на забавяне на превъоръжаването Берлин най-накрая „започва да повишава залаганията си във военната игра“. Онзи ден "смелата" германска министърка на отбраната Анегрет Крамп-Каренбауер обяви, че до 2031 г. страната трябва да влезе сред първите трима световни лидери по разходи за въоръжените сили, отстъпвайки само на САЩ и Китай, отбелязва авторът на статията.
„От своя страна Макрон предлага европейска инициатива за намеса, която би трябвало да позволи на Европа да действа независимо от НАТО или Съединените щати. Предупреден значи въоръжен. Когато европейските лидери и Тръмп се съберат в Лондон през декември, ще бъде по-добре, ако те приемат празненствата не толкова като израз на подкрепата на НАТО, а като спомен за миналото“, заключава Джейкъб Хайлбрун.
