Ако се допусне създаването на Велика Албания, то Белград ще може да претендират и за Велика Сърбия, пише британското издание The Economist в обширна статия, посветена на обсъжданата седмици наред идея за размяна на територии между Косово и Сърбия като един от възможните начини за нормализиране на двустранните им отношения.
„Всеки идиот с карта и пушка става развълнуван", казва международен служител в Прищина, столицата на Косово, което 10 години след едностранното си обявяване на независимост от Сърбия не може да стане член на ООН. Сърбите и албанците са буквално приковани – техните лидери неотдавна обсъждаха размяна на части от териториите им, в които живеят десетки хиляди хора. Това е идея, която повдига надежди и страхове на Балканите и предизвиква политически сътресения в самото Косово.
Когато Югославия, СССР и Чехословакия се сринаха през 90-те години на миналия век, нововъзникналите държави се появиха една след друга във вече съществуващите граници, пише ИА "Фокус". Но ако Косово и Сърбия преначертаят границите си на етнически принцип, това би било голяма и вероятно дестабилизираща промяна за региона. Това означава например, че сръбският лидер на Босна и Херцеговина (на Република Сръбска, Милорад Додик – бел. р.) би могъл да изложи по-настойчиво собствените си искания за независимост с аргумента, че старите вътрешни граници на Югославия вече са били нарушени. Това би рискувало нова война.
Първата промяна на етническите граници ще настъпи почти незабелязано. На 12 септември общината Грачаница, район с преобладаващо сръбско мнозинство в Косово, гласува да предаде част от територията си на съседен район с албанско мнозинство. Нов етнически албански жилищен комплекс промени пропорциите на сърби и албанци в Грачаница, така че това е начин за сърбите да изтласкват албанците. Промяната на границите на двете държави обаче не би било толкова лесно. Също така е много противоречива. Както по-рано написа авторитетното американско издание The New York Times, промяната на границите би било едновременно „мирна форма на етническо прочистване“ и „правилното нещо“.
Повече от 90% от населението на Косово са етнически албанци, докато сърбите са около 5%. Сърбия не признава Косово и я държви извън ООН. Най-младата държава на Балканите е е призната и от няколко други страни, включително Испания и Русия. Същността на сделката е сръбската северна част на Косово, която правителството в Прищина не контролира, да бъде върната под сръбски суверенитет. В замяна официален Белград ще предаде на Прищина Прешевската долина в Южна Сърбия, където преобладаващото население е албанско. Част от всяка сделка би трябвало да включва Русия и Китай, които наложиха вето върху членството на ООН в Косово.
През август, когато албанците от диаспората си бяха по домовете по празниците, Прешевската долина буквално бръмчеше. Местните албанци бяха развълнувани от мисълта, че ще живеят в една държава с други албанци, т.е. Косово. Местните сърби пък вярват, че това никога няма да се случи. В края на краищата, твърди 22-годишния Марко, собственик на магазин за хранителни стоки, сърбите и албанците никога не са разрешавали споровете мирно, защо да да го направят сега? В близост, булдозерите завършват магистралата, която минава през долината, покрай железопътната линия. Тези транспортни маршрути свързват Сърбия с Централна Европа и Гърция. Трудно е да се повярва, че Сърбия ще се откаже от тях.
В Косово предимно сръбското село Бабин Мост е разположено на хълм с изглед към бойното поле, където сърбите изгубиха битката за Косово през 1389 г. То обаче не попада в териториите, които следва да бъдат предадени на Сърбия при евентуално споразумение за корекция на границите. Повече от 120 хил. сърби в Косово все пак не живеят в северната част на страната и тъкмо поради тази причина са ужасени от факта, че Белград може да се откаже от тях. Отец Сава, игуменът на сръбския средновековен манастир на Косово Високи Дечани, се изказва шумно срещу подялбата. За това той е спечелил гнева на контролираната от правителството преса, която го обяви за предател.
В Пасжане, друго косовско сръбско село, има улица, наречена „Добрика Кошич“, влиятелен романист, който почина през 2014 г. Той считаше Косово и неговите албанци за „рак", който трябва да бъде премахнат чрез хирургическа интервенция, т.е. чрез подялба.
Както ЕС, така и САЩ отхвърлиха демаркацията на границите на етнически принцип с авгумента, че това би довело до дестабилизация в региона. Сега те дадоха „зелена светлина“ на президента на Косово Хашим Тачи и на сръбския му колега Александър Вучич, за да видят дали могат да постигнат споразумение. И все пак начинанието им ще бъде трудно, ако не и невъзможно. На 7 септември гВучич отказа да се срещне с Тачи на среща, организирана от ЕС в Брюксел. След това той пътува до Косово и похвали Слободан Милошевич, бившият президент, който потисна етническите албанци и след това етнически изчисти стотици хиляди от тях по време на войната в Косово.
Вучич иска гаранция, че ако има споразумение, ще последва сръбското членство в ЕС. Това обаче е обещание, което Брюксел не може да даде. Но е ясно, че дори повдигането на въпроса открива нови перспективи за региона. „Винаги има и други възможности", казва високопоставен косовски албански лидер. Той смята, че ако Косово не бъде признато от Сърбия и не му бъде дадена възможност да се присъедини към ООН, то може да се обедини с Албания. Някои националистически настроени сърби, които разбират, че Косово е загубено от тях, биха могли да приветстват подобен развой. Защото ако има Велика Албания, тогава те биха могли да настояват за създаването на Велика Сърбия, като претендират за сръбската част на Босна. Тъкмо за нея воюваше някога и Милошевич.
