Несекващият поток от бежанци и мигранти към Европа – от Близкия и Далечен изток през Турция и от Африка през Средиземно море, нямаше как да бъде поеман безусловно и безкрайно от Стария континет. Толкова много хора и то с различна религия и култура поставяха на изпитание и най-силните държави в Съюза. А от общо 28 страни-членки, не всеки беше Германия, Великобритания или Франция.
Интеграция или рестрикция? Добре дошли или дотук – до оградата? Различните европейски държави предприеха различен подход. И най-лошото беше, че не постигнаха съгласие за единна политика относно бежанската криза на ниво Европейски съюз – Съюзът, който уж трябва да ги обединява, защото изповядват едни и същи ценности. Е, оказа се, че собственият интерес на този етап от развитието на човечеството си остава водещ. Едни наричат това егоизъм, други – инстинкт за самосъхранение. Кое е вярното, в крайна сметка решава животът. А предвид случилото се през тази година в ЕС по отношение на бежанците, едва ли подходът ще се промени и догодина.
Германия
Най-силната държава в ЕС беше в центъра на вниманието и по този въпрос – защото точно канцлерът ѝ Ангела Меркел наложи политиката "Добре дошли" спрямо бежанците, което беше възприето като покана от всеки от Третия свят да потърси щастието си в Европа и то предимно в Германия.
Само през тази година Берлин се подготви да похарчи 17 млрд. евро за бежанците – за подслон, храна и образование. Берлин поиска и държави-членки на ЕС, които не приемат сирийски бежанци, поне да внасят пари в общ фонд за възстановяване на Сирия. А в края на 2015 година дошлите от Близкия изток и Африка в Германия вече бяха повече от 1,1 млн. души. И се оказа, че Германия трябва да плаща дори за тези, които отхвърля – защото те нямат пари, за да си платят връщането по родните места.
С "Добре дошли" за всички обаче се приключи още в началото на годината – Меркел осъзна, че Германия не може да приеме всички и то още преди да избухне скандала за случилото се в Кьолн по Нова година. И Германия започна да търси начин да спира в дългосрочен план бежанските потоци – с идеи като тази да се харчат пари за създаване на работни места по родните места на идващите, например в Сирия. Берлин започна да ограничава и довеждането на роднини от отхвърлените за статут на бежанци, защото към средата на годината се очертаваше в страната да дойдат половин милион роднини на хора с одобрен статут на бежанци. Същевременно германските власти действаха и по направление "интеграция" – с мащабен план за 3 млрд. евро, включващ образование и обучение на приетите като бежанци т.е. със статут. Истинската сметка за тази интеграция обаче беше далеч по-солена – 50 млрд. евро само за две години. А до 2020 година сметката набъбна до 94 млрд. евро.
Такива колосални суми са бич за рейтинга на всеки политик, дори и за институция като Меркел. И тя все по-открито започна да говори, че когато войните в Сирия и Ирак приключат, бежанците от тези държави ще трябва да се върнат обратно.
Към началото на пролетта мигрантският поток започна да отслабва, защото границите на Балканите и в Централна Европа ставаха все по-трудно преодолими. Въпреки това, към началото на април излезе статистика, че половин милион мигранти в Германия са нерегистрирани т.е. потенциално куп проблеми – престъпност и спящи терористични клетки, готови да бъдат събудени в точния момент. Безпощадната статистика показа – 140 000 нарушения на закона за първите шест месеца на годината от страна на мигранти. Засилваше се и тенденцията деца да бягат от бежанските лагери и често да не е ясно какво е станало с тях. А религията си оставаше вечен проблем – дори в центровете в Германия, тези, които не бяха мюсюлмани, често живееха сякаш живеят в родината си – обект на насилие заради религията си.
При тези плашещи факти, общественото мнение започна да се обръща срещу Меркел, макар че се стигаше и до комични ситуации, като например организатор на протест срещу бежанците да си протестира сам. И в средата на септември Меркел поддаде – вече няма да казвам, че ще се справим, визирайки прекалено силното послание на тези думи съотнесено към реалната ситуация.
Въпреки постепенната сериозна промяна, законът в Германия действаше. Изпита го на гърба си основателя на "Пегида", който беше глобен с 10 000 евро заради обиди към бежанците във Facebook. А Меркел ставаше по-възприемчива и към строгостта, щом е нужно – не е приемливо да се носят бурки, няма да има бежански наплив като през 2015 година. Обещанията дойдоха на фона на обнадеждаващи резултати по интеграционната писта – удвои се броят на децата на имигранти, които издържат матурата за влизане в университет. Този процес обаче си остава бавен и зависещ силно от политическа воля – времето ще покаже дали Германия ще я прояви при опасността от нов Кьолн или нов Берлин.
Останалите в Европа и по света
За разлика от Германия, в повечето европейски държави, засегнати от бежанския поток, мерките бяха доста по-сурови и на първо място целящи спиране на непрестанната мигрантска вълна. На някои места не се забравяше и интеграцията, но на други подходът беше само един – огради и ограничения, както и борба на ниво ЕС това да е водещата общоевропейска политика.
Най-явни поддръжници на крутите мерки срещу бежанците – огради и други ограничения тези хора въобще да стъпват на европейска територия, бяха Австрия и Унгария. Още в началото на годината Виена започна преговори с Германия и Словения за ограничаване на приема на бежанци. Въведен беше и контрол по всички граници на страната, която е част от Шенген. Австрия бързо убеди Сърбия да ограничи мигрантския поток и въведе нова мярка – получилите статут на бежанци ще могат да се възползват от него 3 години, след това трябва да докажат, че този статут трябва да бъде подновен. Австрия обяви и план да върне обратно 50 000 мигранти в следващите три години и поиска финансови компенсации от ЕС заради бежанците. Друга мярка беше създаването на рекламна кампания към Афганистан, с която се целеше в зародиш афганистанците да бъдат убедени хич и да не тръгват към Австрия. Виена отказа да участва и в квотното разпределение на бежанци от Италия и Гърция и дори тръгна да прави ограда по границата с Италия, но все пак този изблик бързо беше забравен. Все пак основите на ограда бяха поставени на границата с Унгария. Особено драконовска мярка по отношение на бежанците беше идеята да бъдат глобявани или дори хвърляни в затвора кандидати за убежище, които лъжат за самоличността или националността си. А в края на годината австрийският външен министър Себастиян Курц открито призова бежанците да бъдат настанявани в центрове извън територията на ЕС и да има само временно допускане единствено на тези мигранти, които действително се нуждаят от помощ и бягат от война, но не и на икономическите мигранти.
При всички тези идеи и мерки за недопускане на бежански поток, Австрия не забрави вече приетите на своя територия бежанци. Виена одобри пакет от законови мерки за тяхната интеграция - задължителни курсове за научаване на немски език, както и програма за изповядваните в Австрия ценности и ориентация на чужденците в австрийското общество. Виена дори плащаше на искащи статут хора, за да се върнат обратно по родните си места.
Политиката на Унгария не беше чак толкова комплексна и се съсредоточаваше предимно в недопускането на кандидати за бежански статус и по-добър икономически живот. На първо място – Виктор Орбан реши да праща унгарски полицаи да пазят македонско-гръцката граница т.е. да се затваря още там Балканския маршрут. Оказа се обаче, оградата на сръбско-унгарската граница много-много не помага, като се появиха и конкретни цифри – за два дни през февруари имаше повече задържани за незаконно преминаване на оградата, отколкото през целия януари! Затова и Будапеща реши директно да връща на Сърбия тези мигранти, които не влизат в страната през ГКПП-тата. Унгария дори реши да похарчи 340 млн. долара, за да наема "ловци на бежанци", които да пазят границата ѝ със Сърбия.
Будапеща твърдо се противопоставяше на всякакви идеи за интеграция на бежанци и мигранти, като Унгария не искаше да е нещо повече от гара-разпределителна за хора, получили отказ за убежище в Западна Европа. Будапеща поиска официално от ЕС бежанците да бъдат задържани извън европейските граници и молбите им за убежище да се гледат не на европейска територия. Нещо повече - Орбан свика референдум срещу бежанските квоти в ЕС, но той не мина необходимата избирателна активност, макар че участвалите масово подкрепиха унгарския премиер. Въпреки неуспеха, Орбан опита да направи промяна в унгарската конституция, за да бъде забранено "груповото заселване" на мигранти на унгарска територия, но два гласа не му стигнаха. Недостигащите гласове бяха на крайнодясната партия "Йобик" и то защото крайнодесните искат "чиста" Унгария, без никакви чужденци, включително и руснаци, което не устройваше Орбан.
Скандинавските държави също не бяха много гостоприемни. Дания поиска Конвенцията на ООН за бежанците да бъде преразгледана - да бъде обсъдено може ли получил бежански статут човек да поживее 2-3 години в Турция и да тръгне след това към Европа. Копенхаген бързо наложи граничен контрол с Германия, освен това прие и закон, който позволява на полицията да прави обиск на мигрантите и да им взема пари и ценности, ако са повече от 10 000 крони, но без ценности със "сантиментална стойност". Първоначално граничният контрол с Германия трябваше да е за кратко, но Дания първо го увеличи до 2 юни, после започна да увеличава срока отново и отново, при това вече и Швеция стори същото, а мерките изглежда дадоха резултат, защото в края на август Копенхаген започна да затваря бежански центрове поради намалелия брой на търсещите убежище.
Както и Дания, Швеция също не изоставаше – граничен контрол с Шенген, който уж трябваше да е само до 8 февруари, но стана по-дълъг. Стокхолм обяви и намерение да депортира до 80 000 мигранти с отказан бежански статут, започнаха и нападения срещу идващите от изток чужденци, но на практика само 30% от 12 000 души с отхвърлени молби за бежански статут бяха депортирани към края на септември, защото масово кандидат-бежанците се криеха от полицията. В крайна сметка Швеция обяви прогноза, че през 2016 година в страната ще дойдат по-малко мигранти, а трудностите пред тези хора в скандинавската държава бяха огромни – мизерен процент си намираха работа. Към средата на годината Стокхолм премахна временното убежище като опция пред мигрантите.
Норвегия, която не е член на ЕС, но е част от Европейската икономическа общност, реши да връща мигранти без визи. Увеличиха се и покупките на оръжие от граждани - явно заради бежанската криза в Европа. Подобно на Австрия, и Осло реши да плаща на бежанци, но само на тези с отхвърлени молби за статут и парите щяха да им служат да се върнат със самолет обратно в родината си. Оставащите в Норвегия пък щяха да минават курсове по сексуално възпитание, за да няма норвежки Кьолн. Осло дори реши да прави ограда по границата с Русия, но засега това си остава само намерение.
Във Финландия също масово заложиха на депортиране, защото няма как всеки подал молба за бежански статут да бъде приет. И там, подобно на Кьолн, се стигна до десетки случаи на заподозрени в изнасилвания кандидат-бежанци.
В цяла Централна и Западна Европа мерки също се вземаха. В Швейцария например, която също не е член на ЕС, решиха да накарат дошлите да търсят бежански статут да си плащат за престоя, докато го чакат. Полша твърдо обяви, че няма да вземе повече от 400 бежанци, Чехия още в началото на годината каза, че не е задължена и няма да приема повече бежанци, като Прага поиска на границата между Гърция и Македония да има "спирачка" за бежанците. След преврата в Турция пък Чехия отказа да приема мигранти от турска територия.
Великобритания, която е доста далеч от основния натиск по Балканския маршрут, реши да има задължителни езикови курсове и то за да бъдат интегрирани главно жените-мюсюлманки, за да се избегне радикализация. Който не научи добре английски, е заплашен от депортиране. Лондон обаче не заложи само на интеграция – британското МВР разреши на граничния контрол да подслушва телефоните на бежанците, както и да рови в телефоните им. Всъщност тази мярка стана известна през 2016 година, но е била приета още през 2014 година. Великобритания пое ангажимент и до 2020 година да приеме 3000 уязвими деца-бежанци и семействата им.
Също в началото на годината френският премиер Манюел Валс предупреди, че Европа не може да приеме всички бежанци - като контрапункт на визията на Ангела Меркел. Във Франция през тази година основна грижа беше събарянето на лагера "Джунглата" край Кале, където в един момент се стигна до намерение и издигане на нова стена - също като във филма на Люк Бесон "Предградие 13". В края на октомври тази година "Джунглата" окончателно остана само спомен за историята и обитателите му бяха пренасочени към други лагери, като беше създадена програма за интеграция в по-малки населени места.
Към края на януари Македония затвори уж временно границата си с Гърция, после тръгна да прави втора ограда срещу бежанския натиск, а от Скопие се чу, че Македония не иска бежански лагери на македонска територия. Все пак беше решено да се приемат само хора от градове в явна война, а на 9 март Скопие затвори изцяло границата си с Гърция. Само 20 дни по-късно македонският парламент удължи извънредното положение по границата с Гърция до края на годината.
Хърватия също не се забави с нови правила - всеки, минаващ границата ѝ, освен всичко друго трябваше да казва и дали търси убежище в Германия или Австрия. Скоро след това Загреб започна да строи ограда по границата си със Сърбия.
Модата на оградите и пазещата армията граница не подмина и Словения. Любляна първо реши да подготви армията за борба с мигранти, след това затвори границата си с Хърватия. Само че точно преди Коледа премиерът на малката балканска държава Борут Пахор си призна, че май тези мерки са твърде пресилени и поиска оградата по границата с Хърватия да бъде махната, защото пречи на туризма.
На този фон Италия сякаш приемаше добре бежанския натиск откъм Средиземно море. Рим посочи, че няма заплаха от наплив, а за първите шест месеца на годината там пристигнаха 71 000 души - толкова, колкото и за същия период на миналата година. За сравнение Канада реши да приеме 57 000 бежанци през тази година, а САЩ прие почти 85 000 бежанци от общо 79 държави от цял свят, като целта до 30 септември беше да вземат 10 000 бежанци от Сирия, а в средата на годината Вашингтон даде допълнително 439 млн. долара хуманитарна помощ за Сирия. Отново за сравнение – в периода 2011 – 2014 година по консервативни оценки САЩ са спечелили приблизително 80 млрд. евро от продажба на оръжие и са приели около 8000 бежанци от Близкия изток. За същия период Европа е спечелила 21 млрд. евро от оръжейна търговия и е похарчила 19 млрд. евро за 1 млн. сирийски бежанци. Изчисленията са на Стокхолмския институт за международно изследване на мира (SIPRI).
