„Bonjour Cafe" е името на спретнато и популярно кафене в центъра на Кишинев. 33-годишният Аркади и приятелката му Ирина се наслаждават на слънцето и настъпващата пролет на външните маси на заведението, които гледат към близкия парк. Двамата се опитват за момент да забравят, че съвсем близо до тях се води война. Те се притесняват, че „ще стигне и до нас“, казва Аркади. Но Молдова не е като Украйна. Страната не разполага с никаква армия или силно национално съзнание, което да ни помогне да се отбраняваме“, казва Аркади. Той и приятелката му се надяват, че украинците ще отблъснат руската атака, „за да не сме принудени да бягаме и от това място“.
Аркади и Ирина са живели в Киев няколко години, върнали са се и в момента приемат роднини от Украйна у дома. Молдова, която има под три милиона жители, е приела повече бежанци на глава от населението, отколкото която и да е друга съседна страна. Над 350 000 украински бежанци до момента са пресекли молдовската граница. От тях 110 000 все още са в страната, а повече от три четвърти от тези хора са намерили подслон в домовете на местни жители.
Непосредствено до границите на Молдова
„Всичко това се случва непосредствено до границата ни“, казват Аркади и Ирина. Много молдовци имат роднини в Украйна, „чувстваме се много свързани с тях“.
След началото на руската инвазия в Украйна значително се усили загрижеността, че войната няма да спре до границите на най-бедната страна в Европа. Това настроение междувременно преобладава сред населението и политиците в Молдова.
Кристина, която преди е била стюардеса, но по време на пандемията загубила работата си, не говори по темата с приятели и роднини. Но казва, че всичко се чете в погледите на хората.
Това е много стресиращо време, казва Кристина, „тихо, стресиращо време“. Хората не „говорят за това“ и предпочитат да не мислят за него, искат да избегнат „лоши мисли“. Надеждата е, че скоро ще има мир.
Илюзия ли е неутралитетът на Молдова?
Молдова, която до 1991 година е съветска република, днес е разделена на две: зависимото от Русия Приднестровие, където са разположени 1700 руски войници, а според някои сериозни източници и близо 10 пъти повече резервисти, и Република Молдова, която разполага с едва 6000 войници.
Бившият посланик на Молдова във Вашингтон Игор Мунтеану казва, че наблюдава как хората са започнали „да се страхуват, че ще бъдат нападнати“ и то от руската армия, „която разглежда Одеса като мишена - а Молдова никога не е разполагала с военна сила, която да впечатли някого“.
Република Молдова обяви своя неутралитет още през 1993 година. Според експерта по външната политика Мунтеану този неутралитет е чиста илюзия, защото Русия никога не го е признавала. Москва винаги е блокирала развитието на страната чрез сепаратисткия регион на Приднестровието. Сега някои хора в Молдова биха казали: „Вижте, руснаците настояват украинците да станат неутрални и ние сме почти такива“. Всъщност обаче Русия винаги е използвала слабостите на по-малките държави и е оспорвала суверенното им право сами да избират с кого да се съюзят.
Бившите съветски републики търсят защита от ЕС
Когато Украйна подаде молбата си за членство в ЕС на 1 март 2022, Грузия и Молдова също не се поколебаха: няколко дни по-късно тези две бивши съветски републики също поискаха да станат част от Общността. Молдова търси защитата на Брюксел, макар да знае, че не може да я получи бързо.
За бившата стюардеса Кристина, както и за повечето нейни сънародници, животът в последния месец се е променил коренно. Тя не може да повярва, че войната е толкова близо. „Когато чуете за войни в Африка, Сирия или други далечни страни, съчувствате, но бойните действия са далеч. А сега войната е точно в съседство. Сутрин чуваме шум като от дъжд, но всъщност е от битки. Това е много тежко“ , казва тя.
Войната в съседната държава хвърля тежка сянка върху бъдещето на Молдова.
Източник: Дойче веле
