Въпреки явният неуспех Украйна да бъде бързо прегазена и подчинена на волята на Владимир Путин, руският президент продължава да не обявява масова мобилизация и не праща на фронта абсолютно всички наборници, които би могъл да събере, ако официално обяви война на Украйна. В момента, от руска правна гледна точка няма война в Украйна, има „специална военна операция“.
Защо става така? Защо Путин не поддава и не иска все още да удовлетвори призивите на всички руски крайни политици, които настояват за набор? Защо, при положение че фронтът в Донбас от над месец насам буквално "замръзна", руснаците не могат да мръднат съществено: Шойгу призна, че руската армия забавя темпото в Украйна. На всичкото отгоре украинската армия започна и контраофанзива в Херсон.
В свой анализ, Foreign Policy изброява няколко от възможните причини за резервираността на Путин, макар той вече публично да говори за войната в Украйна като за "защита на Майка Русия". Като политическо говорене това е най-сериозното ниво – но военните действия на Путин в Украйна не са възможно най-сериозните. Дотук той реагира единствено с указ за увеличаване числеността на професионалната руска армия, което изглежда като много трудна задача, тъй като при предишното увеличение в руската войска са влезли 19 000 души, а сега целта е ... 137 000, при това като има война и десетки хиляди жертви сред руските войници в Украйна. Тоест, едва ли реалната опасност да бъдеш убит помага за мотивацията да влезеш доброволно в армията.
Хипотеза 1: Вътрешният фронт
Според тази хипотеза, Путин е наясно колко крехък е балансът в руското общество относно войната. „Специалната му операция“, както я нарича, трябваше да е бърза, а продължава над половин година и не му се вижда краят. Набор, при който младите руснаци влизат задължително в армията, включително тези от Московска и Санктпетербургска области, които сега не са чак толкова застрашени да отидат на предна фронтова линия за сметка на по-бедните хора от руската провинция, може да отприщи далеч по-мащабен и видим отпор в Русия срещу войната.
Хипотеза 2: Икономическа немощ
Русия просто няма с какво да въоръжи всичките наборници, които би могла да прати в Украйна – поне не и с адекватно за реалностите на украинския фронт оръжие. Руската армия вече загуби много числен състав, но и техника в Украйна, а западните санкции пречат на производството на модерно оръжие, защото спират ключови компоненти за руския пазар.
Всичко това идва точно когато украинците почват да показват зъби в Херсон и според американски оценки все повече успяват да наложат паритет в Донбас. И това води до странен феномен – в Русия никой не смее да критикува открито Кремъл за нищо, но крайните руски политици и военни блогъри яростно нападат Путин, че не хвърля всичко възможно за победа в Украйна. Пример – пред The New York Times Александър Бородай, бивш лидер на самопровъзгласилата се ДНР, обяви, че иска набор в Русия от между 300 000 и 500 000 войници. На 24 февруари, Путин прати в Украйна около 180 000 руски войници. "Ситуацията е такава, че често тръгваме в атака, когато сме по-малко, отколкото украинците. Това проточва войната", коментира Бородай.
Какво ще направи Путин? Никой, освен него, изглежда не знае.
