В края на миналата година сръбският президент Александър Вучич назначи Небойша Родич, бивш посланик в Австрия и бивш директор на Агенцията за сигурност и информация (BIA), за посланик в Черна гора.
"Небойша Родич е назначен за извънреден и пълномощен посланик на Република Сърбия в Черна гора. Този указ влиза в сила на следващия ден от деня на публикуването му в Държавен вестник на Република Сърбия", гласи основата на указа в Държавен вестник в Сърбия.
Ченгетата: Дипломатическото лице на Сърбия
Назначаването на хора от структурите за сигурност за посланици е непрекъсната практика в Сърбия, която има хора от сектора за информационна сигурност в мисиите си в чужбина. BIA също има свой човек в Министерството на външните работи на Сърбия. Назначаването на Родич, който е известен като най-довереният човек на сръбския президент Александър Вучич и който принадлежи към "твърдото крило на сръбската политика", за дипломатически представител на Сърбия в Черна гора не е изненадващо, ако се има предвид, че за режима в Белград Черна гора е част от плановете за "Велика Сърбия" под кода "Сръбски свят", коментира БГНЕС. Родич застана начело на BIA през август 2012 г. от позицията на генерален секретар на тогавашния президент на Сърбия - Томислав Николич. Още в първите месеци на тази позиция Родич беше изправен пред аферата с подслушването на телефоните на Николич и Вучич. Твърди се, че телефонните разговори на президента на държавата и вицепремиера са били изискани от отдел "Криминална полиция" на МВР, което BIA разкрила и предотвратила. В реформираното правителство на Сърбия Родич е избран за министър на отбраната през септември 2013 г. и заема тази длъжност до април 2014 г., след което е изпращан няколко пъти на позициите на посланик (доскоро беше във Виена).
Още: САЩ одобриха продажбата на ракети Javelin за Косово, Вучич е недоволен
"В Сърбия охранителите, тоест хората, които работят в охранителни структури, стигат много далеч. По някакъв начин тези структури се превръщат в трамплин за по-нататъшната им кариера", каза сръбският дипломат Сречко Джукич за черногорските медии. Отговаряйки на въпрос каква може да бъде първата задача на Родич след пристигането му в Черна гора, Джукич обясни, че преди да приеме длъжността, посланикът се среща с редица хора в страната и че получава последните си инструкции от този, който е подписал указа за неговото назначение – държавният глава.
Преди Родич посланик на Сърбия и Черна гора беше Владимир Божович, член на SNS, родом от Никшич с пъстра биография, който беше обявен за "персона нон грата" през декември 2020 г. за нарушаване на дипломатическите правила. Освен това му беше забранено да влиза в Черна гора, тъй като беше етикетиран като "носител на злокачествено влияние за интересите на чужди служби". Освен "персона нон грата", Божович е известен с много "багаж", който му тежи в политическите и медийни среди на Белград. Най-тежкият със сигурност е този, който той получи от дните, когато е бил настанен в Студентския град, когато започва работа в службата за сигурност, изпълнявайки заповедите на отряда "Нови Белград" на отдела за държавна сигурност на Сърбия (RDB), който от своя страна държеше наказателните обвинения срещу него в чекмедже от началото на 90-те години и така го спаси от многогодишна присъда, осигури му диплома от Юридическия факултет и адвокатска титла след оркестрирана уговорка в офис на Боривой Борович.
Божович беше генерален инспектор на МВР по време на управлението на Воислав Кощуница и след това член на Сръбското движение за възстановяване на Вук Драшкович. Той е запомнен с популяризирането на доклада на Главния инспекторат на МВР от март 2005 г. относно следствените действия (акция "Сплав") по случая на "групата Макина", заподозряна за убийството на полицейския генерал Бошко Буха на 10 юни, 2002 г. Епилогът на този доклад е оправдателната присъда от 19 ноември 2004 г. на тази престъпна група поради липса на доказателства – с цел да бъдат обвинени най-близките сътрудници на Джинджич във фабрикуване на показания срещу Желко Максимович Мака. Черногорците отказаха на Божович, но Сърбия не - на 16 ноември 2023 г. той беше назначен за генерален консул на Сърбия в Ню Йорк.
Сръбският режим много внимателно избира кого да назначава на посланически позиции не само в Черна гора, но и в съседна Босна и Херцеговина - заради вечната сръбска мисъл "обединение на сръбските страни". Преди над 10 години директорският пост на BIA беше вакантен повече от месец, а изборът на новия шеф на агенцията за сигурност е бил възпрепятстван от тогавашния вицепремиер на Сърбия, Александър Вучич. Пред журналисти той обясни, че не е доволен от предложените кандидати и допълни, че това е "твърде важно място, за да се вземе прекалено бързо решение". И беше решено - Александър Джорджевич, близък приятел на Вучич, негов съученик. Джорджевич оглавяваше BIA почти четири години - до 29 май 2017 г.
Още: Пребитият сръбски опозиционер е частично парализиран
По време на мандата на Джорджевич начело на BIA се твърди, че известният опит за убийство на Вучич е предотвратен близо до къщата му, където са открити пистолет, четири ръчни гранати, 100 броя боеприпаси от 7,62 милиметра, както и няколко изстрела с автоматични оръжия и 10 -15 куршума с неизвестен калибър. Въпреки че не беше минала дори цяла година, прокуратурата прекрати процеса, тъй като нямаше достатъчно доказателства за образуване на наказателно производство, поради което в обществото остана впечатлението, че цялото събитие е зле инсценирано представление да представя Вучич като жертва. Джорджевич се опита да свали отговорността от себе си, като уволни трима дългогодишни и наградени служители на BIA, участвали във всички най-мащабни и чувствителни действия на държавата. След като беше освободен от поста шеф на BIA в средата на 2017 г., той продължава политическата си кариера като посланик на Сърбия в Босна и Херцеговина (БиХ). Той ще бъде запомнен като първия посланик от Дейтън, който отказа да дойде в президентството на БиХ. Първо през юли 2020 г. той отмени среща с тогавашния председател на президентството на БиХ Шефик Джаферович "поради спешно обаждане до Белград". А именно Джаферович покани Джорджевич да изрази протеста си срещу присъдата, с която гражданинът на БиХ Хюсеин Муянович беше осъден от съд в Сърбия за предполагаеми военни престъпления, извършени на територията на БиХ, както и протест срещу практиката на наказателно преследване на граждани на БиХ, извършвана от сръбските власти. Година по-късно Джорджевич категорично отказа поканата за срещата на тогавашния председател на президентството на БиХ Желко Комшич, на която трябваше да бъде обсъден въпросът с арестувания Един Вране. Мандатът му изтече това лято, а Иван Тодоров бе назначен на дипломатическа служба в Сараево в края на октомври тази година.
BIA със "специална задача" в Македония
Сърбия, тоест СРЮ, изпрати свои хора от службата като дипломати в Македония. Покойният Зоран Яначкович, един от близките съратници на Слободан Милошевич, дипломат и дългогодишен високопоставен държавен служител на СПС, беше дипломат в Скопие. През 1990 и 1991 г. е началник на Федералната държавна сигурност (СДБ).
Голямо петно в дипломатическите отношения между двете страни обаче ще остане случаят от 2017 г., когато Сърбия изпрати на "специална задача" в Македония Горан Живалевич Гута, член на МВнР на Сърбия и БСК. Умишленото нахлуване на Живалевич в македонското събрание в нощта на 27 април 2017 г., когато имаше политически сблъсък между привържениците на Никола Груевски и Зоран Заев в опит да попречат на избирането на представител на малцинствената албанска партия да оглави парламента, говори за определена задача, която Живлевич е имал, или за грешен ход, който по определен начин разкрива някакви други намерения от страна на Сърбия или други фактори на сигурността и поставя под съмнение лошите ходове и оценки на МВнР и BIA на Сърбия. Тогавашният министър на външните работи на Сърбия Ивица Дачич защити Живалевич, като подчерта, че той не е нарушил дипломатическите протоколи и че е докладвал само за ситуацията в Македония, защото "Сърбия трябва да знае как тази ситуация може да засегне националните и държавните интереси". Според него Живалевич не е направил нищо, което да нарушава Виенската конвенция и дипломатическите протоколи, че неговата работа е да информира какво се случва в Македония и дали гражданите на Сърбия също участват в тези събития. Попитан с кого Живалевич влезе в Собране, Дачич каза: "Е, нека ви кажа сега", след което прочете списък с имена на хора от Македония, които са организирали протести срещу премиера Александър Вучич в Сърбия и заяви, че вече са информирали Македония за това за две години. Оправданието на Вучич за Живалевич беше, че не е отишъл в Собране "на своя глава". "Той не ме е питал, нито някой друг у нас... Той е питал висшите представители на изпълнителната власт на Македония, той е питал директно и е казал, че иска да отиде там и е питал дали имат нещо против и дали те го позволиха. И те бяха наясно с присъствието му".
Още: Европейските социалисти загрижени от върховенството на закона в Сърбия
Представители на сръбските власти заявиха след събитието, че Живалевич е легитимен представител на BIA в Македония и че работата му е била да докладва за безредиците в Скупщината, докато македонските власти заявиха, че присъствието му е намеса във вътрешните работи на Сърбия. "Те казаха, че Живалевич е човекът, отговорен за събитията в Собране, че той го е направил заедно с руските служби, тъй като за тях е твърде много да кажат, че руснаците обръщат толкова много внимание на една Македония, така че са имали да въвлекат някой друг по някакъв начин", заяви Вучич, без да уточнява кого има предвид.
В края на май същата година журналисти от KRIK, македонската телевизия Nova и OCCRP получиха документи от македонските тайни служби, които показват, че Живалевич е провеждал пропагандни кампании с цел популяризиране на руската политика, бившия премиер Никола Груевски и борбата против влизането на Македония в НАТО. Според македонската служба в това са участвали депутатът от македонския парламент и президент на Демократическата партия на сърбите Иван Стоилкович, както и членът на СНС и покойният сръбски журналист и по-късно дипломат в Москва Мирослав Лазански. Преди да дойде в дипломатическата мисия в Скопие, Живалевич беше дипломат в Хърватия през 2014 г., където местното разузнаване се оплака на сръбски колеги от работата му, след като напусна Хърватия. Живалевич беше генерален консул на Сърбия в Баня Лука и един от похитителите на Владимир Николич, бивш ръководител на анализите на отдела за държавна сигурност (RDB) на Сърбия, който е бил в кабинета на директора на фонда за строителна земя Веселин Бошкович, брат на Даница Драшкович, съпругата на Вук Драшкович.
Преди убийството на Ибърска магистрала, режисирано от RDB, чиято цел бяха Веселин Бошкович и Вук Драшкович, лидер на SPO, хора от RDB отвлякоха Владимир Николич, а Живалевич беше сред похитителите. До 2005 г. Живалевич беше свидетел, а по-късно стана обвиняем за придобиване на показания със сила от Николич в ареста. Всичко завърши с "разправа" между членовете на службата за сигурност. Живалевич лично разпита Владимир Николич, който говори за това в предаването "Insajder" през 2005 г.: Владимир Николич: Патрул на КАТ ме спря, каза ми да напусна колата, да отворя багажника. Когато отварях багажника, прочутият бял ван се приближи, четирима момчета изтичаха от белия ван, като терористи ми сложиха торба на главата, сложиха ми белезници и ме качиха в микробуса. Закараха ме кой знае къде за два-три часа и ме закараха в онова мазе. B92: А кой беше този следовател, който ви разпитваше и за какво ви разпитваха? Владимир Николич: Следователят беше Горан Живалевич, той беше повишен след тези промени, тоест той напредна и стана заместник-директор на Службата за държавна сигурност.
BIA каза пред B92, че Живалевич е бил отстранен през юни 2006 г., но е съдил агенцията в съда, който го е възстановил на работа през февруари 2008 г., тъй като според Закона за полицията шестмесечният период, в който служител може да бъде отстранен от работа. Живалевич е работил в контраразузнавателния сектор (RDB) в Белград, предимно за дейностите на чужденци, чуждестранни дипломати и журналисти. Той беше доверен човек в структурите на РДБ като добър оперативен работник, надежден човек, който беше назначен на длъжността заместник-началник на БСК преди убийството на премиера Зоран Джинджич през 2003 г. „след щателни проверки и издирване на хора, които не са се изцапали“.
Още: Курти: Сърбия използва методите на Путин срещу Косово
На въпроса защо не е имало разузнавателна защита и как са допуснали да се случи убийството на сръбския премиер Зоран Джинджич, Живалевич, тогавашен заместник-ръководител на BIA, заяви, че задачите за осигуряване на държавни служители са били изключени от обхвата на работата и че на по времето на убийството МУП имала пълна юрисдикция върху тази работа.
В началото на януари 2017 г. правителството на Сърбия назначи Горан Петрович, бивш шеф на RDB, който се присъедини към „службата“ през 1986 г., на поста генерален консул в Риека. През септември миналата година мандатът му изтече. Дълго време Петрович работи по контраразузнавателната работа на Запада. Кариерата му внезапно спря през 1999 г., когато „юлската перестройка“, ръководена от Раде Маркович, го отстрани от поста. Това продължи до промените на 5 октомври, след като правителството на Зоран Джинджич го назначи за ръководител на RDB на първото заседание. Освен всичко друго, на него беше поверен мандатът да разследва най-чудовищните престъпления на режима на Милошевич, много от които носеха отпечатъка на прословутата служба. Малко след като заема длъжността, докато разговаря с Джинджич и Душан Михайлович на улица Крунска в Белград, шофьорът му, който го чака, е прострелян. Най-добра оценка за работата му като началник дадоха членовете на Звеното за специални операции, които поставиха отстраняването му като едно от основните условия за прекратяване на въоръжения бунт от ноември 2001 г.
BIA в Украйна
Бившият посланик на Сърбия в Украйна Раде Булатович също застана начело на БСК практически от ареста и заемаше този пост по време на двете правителства на Воислав Кощуница. След убийството на Джинджич, на 12 март 2003 г., Булатович е арестуван в рамките на полицейската операция "Събля" по подозрение за "сдружаване с цел враждебна дейност".
Както съобщиха медиите по това време, имаше твърдения, че той и генерал Ацо Томич са се срещали тайно с Душан Спасоевич и Милорад Улемек Легия. Булатович беше освободен след три месеца, обвиненията бяха свалени и той получи обезщетение за незаконно задържане. През 2013 г. президентът на Сърбия Томислав Николич назначи Булатович за посланик в Киев и той заема тази длъжност до август 2019 г. По време на службата си в Киев той беше и посланик в Грузия, на нерезидентна основа.
Мандатът му в Украйна ще бъде белязан от търкания в отношенията между двете страни. А именно, когато през 2015 г. Александър Александрович стана дипломатически представител на Украйна в Белград, страната му вече беше във война с Русия. Посланик Александрович, известен като дипломат с остър език, който умее да разтърсва, когато се преплитат диаметрално противоположни интереси, посочи, че Сърбия няма по-голям приятел от Русия в защитата на териториалната цялост, докато Украйна няма по-голям враг от Русия, когато става въпрос за заплахи за нейната териториална цялост. През 2017 г. Булатович беше поканен в Белград за консултации, след като Александрович предизвика гнева на официален Белград с изявления, че „Москва използва Сърбия и сръбския фактор“ и че „Русия обучава наемници да убиват украинци“.
Позицията на шефа на BIA в Сърбия в момента е вакантна и ще изчака съставянето на ново правителство след като Александър Вулин, който беше поставен в списъка със санкции от САЩ през юли заради „корупция и участие в трафик на наркотици и връзки в Русия“, подаде оставка в началото на ноември 2023 г. функция. Вулин поддържа редовни преки контакти с руски официални лица. В средата на декември той беше в Москва, където се срещна със секретаря на Съвета за сигурност на Руската федерация Николай Патрушев. Патрушев подчерта, че високо цени смелостта и „всеотдайността“ на Александър Вулин в борбата за запазване на независимата и либертарианска позиция на сръбския народ и държава. Портфолиото на Вулин - от директор на правителствената служба за Косово, през ръководените от него отдели на отбраната и вътрешните работи до поста на първи човек на сръбските тайни служби - го прави отличен кандидат за поста посланик.
Пребиха сръбски опозиционер (СНИМКА)
