Няма смисъл да се очаква прекратяване на огъня в Украйна, въпреки слуховете, които сега бързо се разпространяват в европейските столици и Вашингтон. Причината е проста: Русия няма стимул да спре сраженията, защото е напът да поеме инициативата, твърди Asia Times.
Дилемата е следната: ако Украйна не е в състояние да победи Русия, какво трябва да направят НАТО и САЩ? Те са изправени пред проблем, който няма бързо или лесно решение.
Един възможен вариант е опити за договаряне прекратяване на огъня, провеждане на фиктивни преговори с Русия и след това да се възобновят военните действия, когато Украйна натрупа сила, подготви нова армия и може да премине отново в настъпление. Още: Севернокорейските заводи работят на пълен капацитет, за да снабдяват Русия с оръжия
Русия обаче няма да се подлъже, тъй като западни лидери - най-вече бившият германски канцлер Ангела Меркел - публично признаха, че преговорите на Нормандската група с Русия през 2014 и 2015 г. (които доведоха до споразуменията от Минск) са били водени и със знанието, че Путин все някога ще ескалира и затова е трябвало време, докато военните от НАТО подготвят украинската армия: Не искахме Минските споразумения да работят: Сивият кардинал на Путин го призна
Урокът за Путин
Путин вече не да вярва на нито един европеец, особено от Германия. Сега той счита, че всички „мирни инициативи“, насърчавани от германския канцлер Олаф Шолц и френския президент Еманюел Макрон, са били насочени към измама на Русия.
Дмитрий Медведев, който сега заема поста заместник-председател на Съвета за сигурност на Русия, отиде още по-далеч в разсъжденията. В интервю за руската информационна агенция ТАСС той каза, че Русия ще преговаря с новото украинско правителство само когато сегашната „клика“ - тоест Зеленски и хората около него, напуснат властта. Медведев всъщност потвърди, че Путин иска унищожението на Украйна като независима страна. Още: Нова руска провокация извън Украйна: Дрон прелетя в небето над Молдова
Понякога Медведев дава воля на емоциите си, заплашвайки с ядрени удари и излагайки предложения, които далеч надхвърлят текущия консенсус в Москва. Но коментарите на Медведев не бива да се пренебрегват: неговата роля наистина е да накара Путин да изглежда разумен и отговорен за разлика от него, но понякога той дава израз на мисленето на руския лидер. И в случая с коментарите си относно необходимостта от смяна на режима в Киев Медведев очевидно изрази отношението на Кремъл на първо място към Зеленски.
Разбира се, руснаците няма да преговарят с враждебен за тях украински режим, представляван от хора като Кирил Буданов, ръководител на украинското военно разузнаване, който е издирван в Русия. Москва има опит в елиминирането на опонентите си, но операциите на Буданов, много от които успешни, го превърнаха в мишена.
Вашингтон и ЦРУ обожават Буданов. Той е направен от същата материя като тях и е готов да унищожи ключови инфраструктурни обекти в Донбас, Крим и на руска територия, като същевременно убива врагове, включително руски офицери. И той прави това с минимални разходи, в сравнение с цената на огромни количества оръжия, доставени на Украйна. Буданов получава информация за мишените си от американски и европейски шпиони и дисиденти от Русия и Украйна. И всичко това го прави истински герой в Лангли (ЦРУ): ЦРУ помага тайно на Украйна срещу Путин: Неразказаната история на войната
Самият Зеленски също създаде задънена улица, от която сега не може да излезе. Той принуди Върховната рада да подкрепи неговия указ, забраняващ всякакви преговори с Русия, докато (1) руските войски не напуснат територията на Украйна, включително Крим, и докато (2) Путин и неговите помощници не бъдат изправени пред съда. Очевидно е, че този указ не просто блокира всякакви преговори с Русия: дори ако в един момент Зеленски реши да забрави за него, руснаците със сигурност ще го помнят.
Доскоро Русия имаше две цели в Украйна: да се държи НАТО далеч от РФ и да се постигне демилитаризация. Преди това Русия считаше, че веднага щом военните действия приключат при благоприятни за нея условия – т.е. когато Алиансът напусне страната и тя бъде демилитаризирана – Киев ще може да поиска гаранции за сигурност от всяка държава по свой избор. Още: Невидимите хора на Путин: Как арменските компании, помагащи на руската армия, заобикалят западните санкции
Коментарите на Медведев за "смяната на режима" в Киев отразяват една от опциите, които вероятно се разглеждат в Кремъл. Очевидно е, че териториалните придобивки на Русия също остават на дневен ред и е напълно възможно тя да иска да ги консолидира (бел. ред. - очевидно е, че тя го прави, но в приближените до Китай информационни издания като сегашното това старателно се премълчава). Но най-важното за нея е визията за това как може да изглежда бъдещето на Украйна.
Единият вариант е Русия да запази всичките си териториални придобивки и да поиска смяна на правителството в Киев с приятелско за нея. Този резултат не може да се постигне с избори. Смяна на правителството може да се постигне само чрез някакви противоконституционни средства. Това трябва да е преврат под една или друга форма. Още: Украйна: Ужасните числа, описващи 2 години война - жертви, оръжия, пари
Вторият вариант се свежда до факта, че Украйна може да бъде разделена на три части. Първата част са териториите, които Русия вече е анексирала. Втората част е приятелско правителство в Киев. Третата част е "истинска" Украйна в западната част на страната, която ще може да установи политически връзки с Полша.
Буферна зона
Руснаците вече говорят за необходимостта от създаване на "буферна зона" за защита от атаки на техните територии. Предвид ракети с голям обсег като ATACMS, както и вероятността германските крилати ракети с голям обсег, най-вече Taurus, да бъдат прехвърлени в Киев, такава буферна зона трябва да се простира далеч на запад от река Днепър. Ако правителството в Киев бъде свалено, то вероятно ще избяга в Лвов или някой друг град в западната част на страната, където може да бъде защитени от силите на НАТО, което ще доведе до истинска буферна зона.
Бундестагът отхвърли предложението за изпращане на крилати ракети Taurus в Украйна, но създаде условия впоследствие това да стане, но германското правителство продължава да не бърза с този ход. Още: Зеленски отговори дали би вдигнал телефона, ако Путин му се обади (ВИДЕО)
Жокерът в тази картина е самият блок НАТО, по-специално степента, в която страните членки са готови да влязат в конфликт с Русия.
Северноатлантическият алианс не е в състояние физически да освободи Украйна с помощта на своите сухопътни сили. Той има твърде малко професионални войници (няма да стане без голяма мобилизация на наборници) и рискува някои от членовете си да бъдат изложени и особено уязвими, особено в балтийските страни. На практика това означава, че ако НАТО наистина използва военна сила директно в Украйна, това ще бъде чрез въздушни удари, насочени към руски военни позиции или атакуване на съюзника на Русия Беларус.
Като алтернатива НАТО може да се опита да унищожи стратегическия анклав на Русия в Калининград. През 1945 г. съюзниците (включително СССР) се споразумяват в Потсдам, че Калининград (бивш Кьонигсберг) ще бъде управляван от Съветския съюз, припомня коментиращият в Asia Times.*
Някои предполагат, че съюзниците ще атакуват Приднестровието, сепаратистки регион, разположен по протежение на източната граница на Молдова. В Приднестровието има руски гарнизон, но няма сухопътен коридор, през който руснаците да защитават тези територии. Калининград е много добре защитен, но Приднестровието не е.
Дилемата пред НАТО обаче е, че не всички членове на Алианса ще се съгласят да спазват член 5, като започнат война с Русия без да са изрично военно нападнати. Всички разбират, че вече вървят по тънък лед и много трудно ще могат да постигнат обществена подкрепа за войната в Украйна.
Освен това съставът на европейското ръководство вече се променя и тези процеси ще се ускорят с наближаването на лятото, когато ще има нови избори.Още: Foreign Policy: Украйна се нуждае от още войници!
Тъй като европейските арсенали са до голяма степен изчерпани, европейските сухопътни сили са в окаяно състояние и европейската въздушна мощ е силно надценена, оптималната стратегия за НАТО сега би била да се опита да намери начин да преговаря с Русия, преди или след разпадането на Украйна.
Междувременно генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг обяви, че Украйна е в правото си на самозащита да нанася удари по цели в Русия с изтребители F-16, които скоро ще получи (бел. ред. - авторът пише, че всъщност НАТО разрешило да има такива удари). В отговор руснаците се заканиха, че ако F-16 ударят Русия, Украйна вероятно вече няма да бъде единствената легитимна цел на руската армия.
* Автор: Стивън Брайън
Превод: Ганчо Каменарски