Службите за сигурност постоянно ни следят. Тези действия засегнаха не само мен лично, но и цялата ни общност. Едни от най-големите ни дейци и основатели бяха принудени да се изселят от страната ни и да търсят достоен живот в майка България. Това се посочва в позиция на бившия председател на Българския културен център в Битоля Люпчо Георгиевски във "Фейсбук" по повод две години от опожаряването на клуба.
Трудностите за българите в Северна Македония
"Откакто нашият клуб беше опожарен, започна тежък период за нас. За тези две години властите приеха закон със задна дата, което доведе до затваряне на нашето сдружение. Не само това, тук и против мен беше насочен към монтиран политически съдебен процес с обвиненията за разпространение на ксенофобия, расизъм и говор на омраза", разказа Георгиевски. Георгиевски разказа, че освен всичко друго е бил уволнен от работа. ОЩЕ: Обвиниха в расизъм и ксенофобия председателя на българския клуб в Битоля
Македонските българи искат да бъдат признати и уважавани
Той подчерта, че македонските българи няма да отстъпят от битката си.„Борбата за достоен живот на българите в Република Македония, за зачитане на общата история, за съхраняване и спазване на договорите за добросъседство, френското предложение, вече превърнато в европейско споразумение, и накрая конституционните гаранции за нашите права - тоест включването на българите в конституцията на РС Македония като държавна нация", посочи Георгиевски. ОЩЕ: "Изпълних дълга си и съм горд": Проговори подпалвачът на българския клуб в Битоля
По думите му това е пътят към Европа, в семейството на европейските демокрации, където според него е мястото на Македония. "Въпреки всички предизвикателства, решимостта ни остава непоколебима. Ще продължим да се борим за нашите права и справедливост, надявайки се един ден да бъдем признати и уважавани, както заслужаваме", каза още той. ОЩЕ: Скопие да забрави македонистките "вредности" по пътя за ЕС
Нападението на български клубове
През 2022 г. бяха открити два български културни клуба в Северна Македония. В Битоля той носи името на Иван Михайлов, а този в Охрид бе кръстен на името на Цар Борис III. И макар това да беше нещо изключително позитивно за македонските българи, обичайният език на омразата прерасна във физическа саморазправа. Последваха общо четири нападения срещу клубовете. В началото на юни входната врата на Културния център "Иван Михайлов" в Битоля беше запалена, заради което бе връчена протестна нота на посланика на Северна Македония у нас.
Това обаче не попречи само два дни след откриването на клуба "Цар Борис III" през октомври въоръжен мъж да нахлуе и да счупи табелата и витрините с крясъци "Българи, фашисти". През ноември клубът "Цар Борис III" беше нападнат цели два пъти. Неизвестни засега нападатели замеряха помещението на клуба с камъни, като счупиха стъклото и част от светещата реклама. Няколко дни по-късно по клуба бе стреляно с огнестрелно оръжие. След последното нападение македонският посланик в София беше извикан в Министерството на външните работи и му беше връчен остър демарш по повод въоръженото нападение срещу българския културен клуб "Цар Борис III" в Охрид. Българските дипломати информираха и подробно ръководството на Европейската комисия за тежкия инцидент. Трябва да се отчете, че и Министерството на външните работи на Република Северна Македония остро осъди вандалския акт, при който са повредени с оръжие външните прозорци на гражданския клуб в Охрид. ОЩЕ: България и Македония през 2022 година: Гаранция - Франция
