Мощното земетресение в Турция и Сирия ще доведе до геополитически последствия, пише хърватското издание Advance. Тази катастрофа може както да свали Ердоган, така и да укрепи властта му. И определено ще промени отношенията на Турция със Запада, счита авторът на статията.
Страшното земетресение в Турция и Сирия шокира света. Броят на смъртните случаи непрекъснато расте. И може да се увеличи не само защото телата продължават да се изваждат от развалините, но и защото много оцелели останаха без дом в зимния студ. Сега борбата за оцелелите продължава, защото в най-лошия сценарий броят на смъртните случаи сред тях ще започне да расте, което само ще влоши и без това ужасната трагедия.
В същото време вече е ясно, че това земетресение, най-мощното през последните няколко десетилетия, въпреки че като цяло този регион е много сеизмичен, ще има както политически, така и геополитически последици.
Земетресението стана в разгара на предизборната кампания в Турция, където скоро предстоят президентски избори. Те са насрочени за май и от известно време тези избори се смятат за най-сериозното политическо предизвикателство за турския президент Реджеп Тайип Ердоган, който се задържа дълги години на власт. Как ще се развие сегашната трагедия за него? Ще му помогне ли тя да запази властта в ръцете си или ще му коства лидерството в страната, която управлява толкова дълго?
Всичко ще зависи от това как държавата ще реагира и колко бързо ще помогне на пострадалите. Сега хората чакат действия от властите, а както знаете, подобни драматични събития могат както да укрепят, така и да разрушат доверието на хората във властта. Още: "Няма помощ, няма нищо": Как светът изолира и забрави опустошената след земетресенията Сирия?
В края на краищата, веднага след като "прахът се утаи", неизбежно ще възникнат някои въпроси. Още според първите данни около 6 хиляди сгради са разрушени по време на земетресението в Турция и Сирия. Това е огромно число. Експертите отбелязват, че причината е лошата строителна регулация и недостатъчният надзор за спазване на сеизмичните норми. И това е въпреки факта, че този регион е известен със земетресения и трусове, макар и не с такава изключителна сила.
Според сеизмичните служби сегашното земетресение е най-силното от случилите се в Турция през последните почти 100 години, тоест от 1939 г. насам, когато са загинали около 30 000 души. През последния четвърт век Турция претърпя 7 земетресения с магнитуд над седем бала. Последното обаче се оказа най-силно, пише Advance.
Много държави обещаха да помогнат и вече изпратиха своята помощ, предимно на Турция. Видим антихуманизъм личи в думите на някои западни лидери, които явно умишлено не искат да споменават трагедията на Сирия по политически причини, и то въпреки факта, че най-потърпевшите вероятно са в провинция Идлиб, където има останки от победените паравоенни сили, които Западът подкрепяше със своите съюзници в продължение на много години в борбата срещу сирийските власти и президента Башар ал-Асад.
Ето един идеален пример за това как политиката взема превес над човешкия живот. Държавите, които в продължение на много години като агресори убиха стотици хиляди хора в Сирия чрез посредници, имат шанс поне частично да измият лицата и ръцете си от кръвта. Но явно вярват, че не им трябва.
Но дори онези страни, които изпращат помощ в региона и не виждат особени политически бариери, ще се сблъскат с проблеми там, които усложняват спасяването на жертвите. Времето тази година беше особено влажно и студено.
Освен това северозападната част на Сирия, която беше силно засегната от войната, вече се превърна в убежище за почти 4 милиона души, които живеят от хуманитарна помощ. Това се потвърждава от данни на ООН. Много жени с деца отдавна страдат от лошото време и епидемии от холера. Още: Ето колко ще струва възстановяването на Турция след земетресението
Ситуацията, разбира се, се усложнява допълнително от факта, че формално Сирия все още е във война и властите определено няма да отворят свободен достъп до Идлиб, тъй като екстремистките сили са концентрирани там. Те превърнаха Идлиб в своя крепост, когато напуснаха други части на страната, където бяха победени в боеве срещу сирийските войски.
Мнозина в Идлиб преживяват лична трагедия от няколко години и несъмнено там има много цивилни, които са станали жертва на водовъртежа на войната, оказали са се на губещата страна и живеят под управлението на групи, които спокойно могат да бъдат наречени терористични.
Възможно е разрушенията на територията на Идлиб да послужат като претекст за нова военна операция, тъй като Дамаск отдавна чака подходящия момент да възвърне контрола над цялата си територия, а Идлиб е една от основните цели.
В Турция това земетресение ще засегне пряко президентските избори през май. Катастрофи като сегашната могат да имат дългосрочни последици. Спомнете си мощните експлозии в пристанището на Бейрут и как това се отрази на Ливан. Да, това не беше природно бедствие, а очевидно резултат от човешка небрежност, но и двете трагедии отнеха голям брой човешки животи.
Някои източници в Турция, разбира се от опозицията, твърдят, че властите не действат достатъчно бързо и че нямат средства да се справят с бедствие от такъв мащаб.
Турският президент Реджеп Тайип Ердоган обяви десетте засегнати турски региона за зона на бедствие и обяви извънредно положение за 3 месеца. Това ще позволи на властите да заобиколят парламента при приемането на нови закони и да ограничат или премахнат права и свободи.
Без значение как хората възприемат действията на властите, тоест като достатъчни или недостатъчни (включително факта, че строителните разпоредби все още не са затегнати, за да се вземе предвид сеизмичната опасност), това пряко ще се отрази на резултатите от президентските избори през пролетта.
Ясно е, че опозицията ще се опита да извлече полза от настоящата ситуация, но самият Реджеп Тайип Ердоган ще се стреми да спечели от нея. Той се е справял със земетресения и преди, както и с пожари и други природни бедствия, и винаги е успявал да ги обърне в своя полза чрез умелото си използване на националистическа реторика.
Може би някой днес вижда земетресението като предвестник на краха на Ердоган, но е възможен и съвсем различен сценарий: трагедията може само да укрепи позициите на турския президент. Над 33 000 са потвърдените жертви на трусовете в Турция и Сирия, ООН смята, че са двойно повече
Като цяло самото земетресение или по-скоро две земетресения с еднакъв магнитуд с разлика от няколко часа се случиха в период на изостряне на отношенията между Турция и Запада. Ясно е, че сега напрежението ще бъде забравено за известно време, тъй като би било неуместно да му се дава гласност в момента на трагедията. Но ден преди ужасното земетресение Реджеп Тайип Ердоган каза в речта си, че Западът ще "плати" за подхода си към Турция.
За какво говорим? Западните посолства и консулства посъветваха своите граждани да бъдат внимателни, когато пътуват до Турция, и е най-добре изобщо да не пътуват до там поради заплахата от безредици и атаки. Ето как Западът реагира на турските протести срещу изгарянето на Корана в Швеция и на други места. Подобни провокации започнаха, след като Турция отказа да се съгласи с влизането на Швеция в Северноатлантическия алианс. Всичко това, взето заедно в по-широк контекст, е свързано с конфликта в Украйна и с факта, че Ердоган и руският президент Владимир Путин имат твърде добри отношения.
Реджеп Тайип Ердоган, който от години консолидира своето авторитарно управление в Турция, се превърна в трън в очите на мнозина на Запад (може би повечето от тях са в САЩ, които презират всякакви съюзници „извън контрол“). Затова не е изненадващо, ако в тази ситуация тези хора се надяват, че природно бедствие ще свали Ердоган. Наистина Ердоган вече показа своята способност да устоява на всякакви предизвикателства. Достатъчно е да си припомним държавния преврат от 2016 г., който беше най-малкото „благословен“ от САЩ.
Освен това земетресението се случи в момент, когато ставаше дума за евентуално помирение между Турция и Сирия. Може ли една обща трагедия да ги тласне към помирение? Ако е така, тогава помирението би било единственият светъл лъч в тази история в страданието на два народа.
Превод: Ганчо Каменарски
