Войната в Сирия се превърна в невидима война, която изчезна от почти всички телевизионни екрани, въпреки че преди буквално ги е изпълвала. За станалата вече непопулярна война разказва Беноа Виткин в парижкото издание Mond в свой материал.
През 2019 г. „трофеите“, донесени от Сирия, не предизвикаха очаквания ентусиазъм в Русия. Изложбата, организирана от Министерството на отбраната (оръжия, произведени от Запад и използвани от ислямистките терористи), предизвика буря от критики в социалните мрежи: обикновените хора отхвърлиха всички разходи за тази пропагандна операция, наричайки я проява на лош вкус. Оттогава не се чуват повече триумфални изявления, телевизията не показва видео с въздушни удари, не чуваме концерти върху руините на древния сирийски град Палмира и призиви за помощ от сирийското население.
Въпреки многократните изявления на президента Владимир Путин (първото е направено през март 2016 г., шест месеца след началото на операцията), руският контингент в Сирия (около 3000 души, без да се броят наемниците на Вагнер) все още не е готов да се върне у дома. И той продължава, без да привлича вниманието, да работи по приключването на мисията ... ако това приключване е изобщо възможно. И накрая, след военни победи, очакваният страх от затъване в конфликта набира сила.
Настоящите трудности по никакъв начин не намаляват значимостта на първоначалните успехи. Появата на руски самолети в сирийското небе през 2015 г. промени баланса на силите на земята. Масираните атаки срещу въоръжени бунтовници (всички те бяха класифицирани като „терористи“, независимо от техните политически възгледи, понякога доста миролюбиви) позволиха на режима на Асад да си възвърне контрола върху „политически значима Сирия“ по оста Даръа-Дамаск-Алепо. Тази победа над бунтовниците струва живота на 6862 цивилни при последното преброяване на Сирийския център за наблюдение на човешките права в Сирия.
Подкрепена от бази в Тартус и Хмеймим, Москва използва сирийския театър на войната, за да изпробва нови оръжия, докато нейната армия завършва процеса на трансформация, започнат през 2008 г. Според военния вестник „Красная звезда", през Сирия са преминали около 500 генерали и 90% от пилотите.
Велика държава
Геополитическите постижения също са неоспорими. Сирийският конфликт позволи на Русия, която се превърна в изгнаник за действията си в Украйна през 2014 г., да си върне статута на ключова велика сила и не само поради способността си да се намесва другаде. В продължение на шест години тя се превърна в централен играч в сирийската игра. Изгнаникът на име Русия успя да говори едновременно с Иран и Израел, както и да елиминира Запада от сирийския процес на урегулиране. Събуждането на Русия отразява отстъплението на САЩ в Близкия изток при Обама и Тръмп.
Както и да е, ситуацията се усложни след относителната стабилизация на фронта в края на 2018 година. Статутът на арбитър в конфликта не е достатъчен за разрешаване и съгласуване на конфликтните интереси на страните. „Позициите на най-активните играчи (Русия, Иран, Турция) достигнаха точка на равновесие“ - казва независимият експерт Александър Шумилин, ръководител на Центъра за Европа и Близкия изток в Института за Европа към Руската академия на науките. - Действията на единия водят само до проблеми за другия, с които е свързано влошаването на общата ситуация. Това е задънена улица."
Застоят почти прерасна в открита война в началото на 2020 г., когато Анкара реши да изпрати войски, за да спре напредването на сирийския режим в Идлиб. Оттогава процесът в Астана се отклони от първоначалната цел за всеобщ мир, той служи само като инструмент за облекчаване на напрежението. Консенсусът е минимален, дори сред съюзниците на Дамаск. Кремъл не успява да превърне военната победа в нещо повече: установяването на мир се оказа по-трудно от спечелването на война. „Москва има по-малко лостове, тъй като използването на сила вече не е единственият инструмент“ - казва Максим Сучков от Института за Близкия изток. „Повечето инструменти сега са в ръцете на Башар Асад."
Според Александър Шумилин, в руската намеса е възникнал парадокс: ако по-рано оцеляването на Асад е зависело от Русия, сега „отношенията са станали практически противоположни“. На Шумилин изглежда, че „Русия е в позиция на по-силна зависимост, тъй като тя няма алтернатива, докато Асад има такава“. Сирийският диктатор не си възвърна контрола над цялата територия, но сега страни, които наскоро искаха да го унищожат, преди всичко монархиите от Персийския залив, флиртуват с него. Това позволява на Асад да се освободи от руската опека, докато Москва се нуждае от неговото сътрудничество, за да изпълни целите си: тя трябва да направи сирийския режим представителен и да подобри имиджа си. Целта е да се включи Западът във възстановяването на държавата, унищожена от гражданската война. Втората цел на Москва е да постигне споразумение между сирийските политически групи.
Саботажът на Дамаск
„Москва е много недоволна от Дамаск“ - казва Александър Шумилин, критичен към руско-сирийския съюз. „Имам чувството, че той саботира руските усилия." Пример за „саботаж": Конституционният съвет, който включва представители на режима, опозицията и гражданското общество под егидата на ООН, все още не е успял да промени нито един член от сирийската конституция. Шумилин твърди, че това се дължи на позицията на Дамаск. „Русия е заключена с Асад, който използва това, за да укрепи силата си", каза политическият анализатор Максим Сучков. „Не съм сигурен, че Москва има оригинални решения как да се измъкнем от тази ситуация."
Междувременно базите в Тартус и Хмеймим се разширяват, за да консолидират руското присъствие в Сирия. Това разширяване е неизбежно, но ще струва доста средства: 2,5 до 4 милиона долара на ден, според критични източници в Русия. Що се отнася до човешките загуби, те варират от 117 до 191 души (точните цифри са неизвестни). Към това трябва да се добавят 250-те наемници на Вагнер, които загинаха в Сирия след американски обстрел. (Кремъл никога не е признавал официално присъствието им.) Още по-трудно е да се примирите с такава цена, защото перспективите са доста слаби. „Единствената надежда на Москва е да запази влиянието си. Вече не говорим за конкретен напредък или някакви промени“ - обяснява Шумилин.
Но докато Сирия напусна първите страници на руските вестници, тя остана в съзнанието. Изглежда руснаците най-накрая мислят за риска да затънат в страната, без да им се напомня за американския опит в Ирак. (Всъщност огромната разлика между руските войски в Сирия и американските войски в Ирак е, че американците са дошли в Ирак като официални окупатори, след като са победили иракската армия. А руснаците са в Сирия по покана на правителството, сирийската армия им помага –бел. ред.)
Общественото мнение в Русия най-накрая сравнява сирийския конфликт с войната в Афганистан, катастрофална за СССР. Според резултатите от социологическо проучване, през май 2019 г. 37% от руснаците подкрепят изтеглянето на войски от Сирия, защото се страхуват от „нов Афганистан“.
Превод: Ганчо Каменарски
