Тероризмът е ефикасен, защото винаги изглежда, че е наблизо. И винаги изглежда нов. И винаги изглежда личен. И това е вярно, откакто първата вълна от терористично насилие проникна в индустриалните градове на запад в края на 19 век.
Той е личен, въпреки че, статистиката показва, че е по-вероятно да умрем в банална домашна катастрофа, защото, инстинктивно стигаме до извода, че след атака от другата страна на улицата, на града или, както е в случая на Нова Зеландия, в другата страна на света, ние мислим, че ще сме следващите, анализира Джейсън Бърк пред "Гардиън", цитиран от "Труд".
Терористичната атака срещу израелските спортисти на Олимпиадата в Мюнхен през 1972 г. беше отразена в целия свят.
Тероризмът винаги е наблизо, защото шокиращите образи от нашите телефони, телевизиите или от вестници изтриват разстоянието между нас и източника на опасност. И винаги изглежда нов, защото всеки е уникален, въпреки че всяка атака следва позната времева линия – първите доклади на фона на хаоса и объркването, изявленията на полицията и политиците, анализът на коментаторите, идентифицирането на нападателите и жертвите, съболезнованията и свалените наполовина флагове и дебати за радикализацията и т. н. През 70-те години на XX век експертът по тероризъм Брайън Майкъл Дженкинс каза, че „тероризмът е театър“. Това кратко и ясно предава неговата зрелищна природа и това днес ни прилича повече на безкраен телевизионен сериал, който всички гледат.
Това, че Брентън Тарант, 28-годишният австралиец, който застреля 50 вярващи в две джамии в Крайстчърч, и излъчи своята атака във Facebook с помощта на GoPro камера, е с непристоен, но логичен и неизбежен край.
Повечето хора естествено приемат, че технологичните промени, които влияят на тероризма, са онези, които включват оръжие или експлозиви. Но големите промени в тази област се случиха отдавна. Динамитът е патентован през 1867 г., а автоматичното оръжие широко разпространява след Втората световна война. Ако терористите от време на време използват химически оръжия или отвличат самолети, огромната част от съвременните терористични атаки използват технология, която не е нова. Това, което се промени до неузнаваемост, са медиите, които позволяват на хората или групите да разпространяват своите послания.
Това често се пропуска, защото сме прекалено фокусирани върху насилието. Тероризмът е „пропаганден акт“, и терминът е измислен през XIX век от първите му модерни практикуващи. Само насилието не е достатъчно. Насилието трябва да тероризира, да вдъхва ирационален страх и да променя умовете, но и трябва да радикализира и да мобилизира. Насилието изпраща послание, както към враговете, така и към поддръжниците, но може би най-важното, и към онези, които са между двете страни. Ал Кайда и ИД направиха това ясно. Както и „манифестът“ на Тарант. Всяка промяна в медийните технологии през последния половин век улесни терористите в постигането на тази цел. През 50-те и 60-те години радиото и новата фотожурналистика направиха така, че насилието да повлияе на общественото мнение на хиляди километри от колониалните сили. Екстремистите избраха тактиката на тероризъм в последните дни на британския мандат в Палестина и по времето на алжирската война за независимост срещу Франция.
През 70-те години терористите бързо разбраха потенциала на телевизионните предавания. Терористичната атака срещу израелските спортисти на Олимпиадата в Мюнхен през 1972 г. беше отразена в целия свят. Операцията бе планирана да използва тази новост. През 90-те години се появи сателитната телевизия. Западните редактори или работещите за арабските режими вече не можеха да контролират какви новини излизат от народите от Близкия изток. Телекомуникацията стана все по-директна и това дава силна власт на терористите. На 11 септември 2001 г. Осама бин Ладен знаеше, че никой не може да спре живия образ на масовите атаки на неговата група в САЩ, и това стигна до милиарди хора в ислямския свят, които бяха неговата основна аудитория.
Два самолета се разбиха в двете кули близнаци на Световния търговски център в Ню Йорк на 11 септември 2001 година.
След това дойде най-голямата промяна: цифровата. Медиите се развиваха, но и терористите също и навсякъде бяха връстници. Има журналисти, които следват общите насоки, но те не са официално свързани с организации и „журналисти на свободна практика“, които направиха същото. Медиите от мейнстрийма стават все по-излишни. Защо да се борим за BBC или Ал Джазира, ако можем просто да си създадем свои собствени канали и да достигнем директно до аудиторията си? Ислямска държава показа колко ефективно може да бъде това.
Десните екстремисти са по-бавни, в използването на тази сеизмична промяна. Сега, с атаката в Крайстчърч, те наваксаха. И преди имахме живи предавания на терористични атаки – френски екстремист излъчи във Facebook убийството с нож на полицай и неговия партньор през 2016 г.
Често казваме, че получаваме медиите, които заслужаваме, но това е опростяване. Да, медиите, както и тероризма, са част от нашите общества и са повлияни от тенденции в бранша. Може би най-впечатляващият елемент от заснетото на видеото зверство в Нова Зеландия беше една неговата част. „Да започнем купона – казва Тарант, и докато влиза в колата си, говори директно на зрителя и показва изкривена версия на своето лице в най-съвременната му форма: селфито. Целта на атаката беше не само да бъдат убити мюсюлмани, но и да се направи видеозапис на тяхното убийство.
Тарант каза в своя „манифест“, че не се стреми да умре, но че приема, че това може да се случи. Но той не трябва да се разглежда като мъченик на каузата от своите поддръжници. Думата мъченик е от гръцки произход и означава свидетел. Арабският еквивалент има същия корен. Свидетелите се нуждаят от публика иначе техният акт ще е напразен. За някои терористи този свидетел е самият Бог, но за други това е малко. И те се нуждаят от повече публика, чрез Facebook, чрез виртуалните немодерирани сайтове в тъмните ъгли на мрежата, и чрез основните медии, които толкова ненавиждат.
В света на Тарант, в неговото видео, в ума му и в ума на последователите му, той е воин, расов герой, лидер, но също така и знаменитост, макар и за миг. И по ужасен, изкривен начин той не греши.
