Турският дневен ред изглежда съвсем различен, гледан отвън. Не така изглежда отвътре. Международните проблеми като кавги със САЩ или Европа със САЩ често се свеждат до един параметър вътре в страната: Ще бъдат ли в полза на президента Реджеп Тайип Ердоган или ще отслабят позицията му, както опозицията би искала да види?
Това важи за широк спектър от въпроси, от разминаването по политиката към Сирия до състоянието на свободата на печата. "Мотото "всички политики са локални" от американската политика важи също и тук.
Може би затова Ердоган, който не е известен със спокойната си природа, беше необичайно мек на 28 ноември, когато спомена телефонния си разговор с американския президент Доналд Тръмп на 24 ноември. Въпреки несъответствието между изявленията на Белия дом и Пентагона по отношение на военната помощ за Отрядите за народна защита (YPG), сирийският клон на забранената Кюрдска работническа партия (ПКК), с които САЩ са се съюзили срещу „Ислямска държава“ (ИД), Ердоган е в позиция „изчакай и виж“.
"Следващата седмица ще имаме още един разговор с Тръмп. Ако той не ми се обади, аз ще му се обадя“, каза той.
Ердоган вероятно гледа на вътрешните проблеми на Тръмп като на действия на предполагаемата "дълбока държава в САЩ" и (засега) не иска да ескалира напрежението. В края на краищата, Тръмп е може би единственият представител на Вашингтон, който в момента е готов да го чуе и да говори с него.
Турският президент определено се нуждае от някои "успехи в чужбина" за домашни цели. Това е особено вярно, след като беше потвърдено, че иранско-турският търговец на злато Реза Зараб ще се признае за виновен по обвинения в нарушаване на санкциите на САЩ срещу Иран, оставяйки бившия генерален мениджър на държавната „Халкбанк“ Хакан Атилаa като единствен арестуван обвиняем по делото. Това може би е причината Ердоган да не иска да уврежда връзките си с Тръмп" като реагира прекалено по отношение на Пентагона.
Въпреки това политическото внимание в Турция беше насочено към нещо друго. Миналата седмица лидерът на главната опозиционна Републиканска народна партия (РНП) Кемал Кълъчдароглу твърдеше, че Ердоган, негови помощници и близки са прехвърлили американски долари в сметки в чужбина в момент, когато Ердоган приканва турските граждани да обменят чуждестранната си валута в турски лири, за да спре обезценяването им.
В отговор Ердоган откри дело, в което съди Кълъчдароглу да докаже, че той или неговите роднини са изпратили валута в чужбина.
Във вторник Кълъчдароглу разкри датите на редица сделки - не на самия Ердоган, а на някои от неговите роднини, включително неговия брат Мустафа и неговия син, Бурак, един от неговите зетьове, и бившия му секретар. Били са извършени транзакции в размер от милиона долара към компания с уставен капитал от 1 лира стерлинга на остров Ман, собственост на приятел, Ситки Аян, чието име преди това се появи в разкритията на Уикилийкс. Адвокатите на Ердоган незабавно отхвърлиха документите, описващи ги като "фалшиви".
Този дебат едва ли ще свърши някъде, като например с оставката на Ердоган или Кълъчдароглу. Но това показва, че партиите вече са влезли в "изборно настроение" за местните, президентски и парламентарни избори през 2019 г.
И когато говорим за опозицията, ние вече имаме предвид предимно РНП. Прокюрдската Народна демократическа партия (НДП) има няколко депутати, включително и съпредседателя си Селахатин Демирташ, в затвора. Разцепената Партия Националистическо движение (ПНД), ръководена от Девлет Бахчели, вече обяви, че ще подкрепи Ердоган на изборите. И новата İYİ (Добрата партия), водена от Мерал Аксенер все още е само в началната си фаза.
Анализ на Мурат Йеткин за Hurriyet Daily News, превод - БГНЕС
