Повече от 10 години Европейската централна банка (ЕЦБ) изпомпва пари на пазарите, сякаш повече няма да има утре. Лихвените проценти са в отрицателен диапазон. От това страдат най-много малките спестители. И няма видимо подобрение. Крайно време беше най-накрая да се започне обратът в паричната политика.
Класическият лихвен бизнес на банките вече не работи по време на отрицателни лихвени проценти. Понякога е дори по-добре да съхранявате пари в шкафчето в мазето на банката, отколкото да ги депозирате в собствената си сметка на банковото гише. Налудничаво!
Но това не е всичко. Страхувам се, че ни очаква още едно десетилетие с нулеви лихви. Това ще удари особено малките хора. Не бива да се стигне дотам. Но едно по едно.
Държавите поставят структурните реформи на заден план
След кризата на финансовия пазар преди повече от десет години, ЕЦБ изпомпва пари на пазарите, сякаш повече няма да има утре. Тя изкупува държавни и корпоративни облигации на едро. Паричното предлагане расте и расте. Това означава, че държавите-членки на ЕС могат да направят това, в което са особено добри: да поемат дългове.
Лихвеният процент всъщност е най-важният инструмент за дисциплина, който нашата икономическа система познава. Ако не ми коства нищо да бъда в дълг, защо трябва да намаля дълга, вместо да взема повече? Много държави и компании отдавна са си отговорили на въпроса. Държавите поставят структурните реформи на заден план и компаниите не успяват да правят иновации. В резултат нивата на дълга нараснаха много преди коронавируса, докато неконкурентните структури се запазват и производителността е в стагнация.
Освен това в момента има забележим ръст на инфлацията. През юли тя вече беше над 2% в еврозоната, в Германия дори почти 4% - във всеки случай в сравнение със същия месец на миналата година. Наблюдателите приписват увеличението на високите цени на суровините, временното увеличение на ДДС и нововъведения данък за CO2. Тъй като това са специални ефекти, много от тях остават спокойни.
Аз, от друга страна, смятам, че устойчивата висока инфлация от над 2% не е малко вероятна. Все повече средни компании ми съобщават за безпрецедентен недостиг на суровини, за някои от които това ще се проточи с няколко години. Недостигът на квалифицирани работници все още е остър, има сравнително малко свободни мощности в германската индустрия и поколението на бейби бума е на път да се пенсионира. Всичко това говори в полза на устойчивото увеличение на цените и заплатите.
Инфлация: ЕЦБ смекчава целта си
Но какво прави ЕЦБ? Малко преди забележимото покачване на темповете на инфлация, тя ЕЦБ смекчава целта си за инфлация. Вместо „под, но близо до 2%“, централната банка сега се стреми към годишна инфлация от 2% и толерира временно увеличение. В същото време ЕЦБ търси нови цели и области на дейност в допълнение към паричната стабилност. Измамник, който мисли зло.
Накратко: Изключително опасно е, ако ЕЦБ не поеме скоро към отдавна очаквания обрат в паричната политика. Въпросът е дали ЕЦБ все още има сили да направи това или взаимната зависимост между политиката и централната банка вече е твърде голяма. Много държави са толкова силно задлъжнели, че вече не могат да поемат нарастващо лихвено бреме. Вие отдавна сте свикнали с ниските или отрицателните лихви и вече не можете да излезете от капана на дълга.
Забравят се тези, които вече плащат цената за експанзивната парична политика. Докато държавите, собствениците на имоти и големите компании се възползват от отрицателните лихви в краткосрочен план, спестяванията, направени от малките спестители, губят стойност. Трудолюбиви хора, които поставят нещо настрана, за да имат повече в залеза на живота си, отколкото тези, които харчат всичко. Спестяванията ви се стопяват по срочната депозитна сметка. Застраховките ви живот вероятно ще ви носят все по-малко. Това е несправедливо и създава фалшиви стимули.
Животът на кредит става все по-привлекателен: Политиците и банкерите трябва да обмислят реалната си задача
Доброволното, солидно осигуряване става все по-непривлекателно, а животът на кредит става все по-желан. Това от своя страна допринася за образуването на балони. Ако те се спукат, растежът се срива и ЕЦБ има отново причина да купува нови държавни облигации - порочен кръг.
Икономическите закони не могат да бъдат отменени в дългосрочен план. Време е както избраните политици, така и назначените централни банкери да се върнат към реалната си задача: политиката определя рамката за икономиката и обществото, централните банки стабилизират стойността на парите. Ако инфлацията изпъква по-упорито, отколкото се очакваше, тогава се нуждаем от ЕЦБ, която да реагира решително и без да подава фалшива информация на политиката. В момента тя не създава впечатление, че е способна да направи това.
…………..
Анализът в сп. „Фокус“ е на Карстен Линеман, депутат от ХДС в Бундестага от 2009 г.
