Александра Архипова е антрополог, фолклорист, съавтор на книгата "Опасните съветски неща. Градските легенди и страхове в СССР". От началото на военното нахлуване на Русия в Украйна тя събира за своето ново изследване военни легенди, които руснаците публикуват в социалните мрежи, препращат един на друг в чатове и споменават в устни разговори. Архипова обяснява как пропагандата използва този фолклор за оправдаването на военна агресия в интервю за изданието "Важные истории".
За разпространяването на слухове
В руското общество в момента те са няколко - например, поляците слагат игли в черния хляб, който изпращат като хуманитарна помощ за Украйна, уж са открити игли в краставици, "докарани" от Херсонска област в Ростов, а стикерите в подкрепа на Украйна имат бръснарски ножчета или украинците са разпънали на кръст и изгорили жив руски войник.
Трябва да се отбележи, че има легенди, които се разказват устно или по чатове и те трудно се намират в открит достъп. Например в легендата за руските кастрирани военнопленници няма нито един цял текст. Хората преписват легендата със свои думи и в свой стил, затова е трудно да се разбере какъв е точният брой на публикациите на конкретна история, обяснява Архипова.
Тя споделя, че е събрала десетки сюжети, някои от които се разпространяват от държавните медии или т.нар. "пригожински" медии (медийните ресурси на стария познат на Владимир Путин и създател на частната армия ЧВК "Вагнер" - Евгений Пригожин). Историята с бръснарското ножче беше публикувана в изданието "Политика сегодня" и РИА ФАН. Те взимат сюжета от популярна легена от 2016 година. Оттам я подхващат канали в Телеграм и други социални мрежи и така тя достига до условната Мария Ивановна.
Структурата на тези легенди е следната: пригожинските медии публикуват текст, после за него пишат лоялните на държавата и провоенни телеграм-канали, после легендата се появява в изказванията на конкретни лица. А когато тази история достига до "Мария Ивановна" става аргумент в полза на това защо войната с Украйна трябва да продължи. Понеже Мария Ивановна изобщо не разбира с кого се воюва и защо.
По събраните данни от Александра Архипова, най-популярните легенди са следните: украинците са разпънали на кръст и са изгорили руски войник, минирани вещи, опасният украински "Тархун", украински диверсанти тровят водата с холера, ВПН (VPN) е новият аналог на "Синия кит", украинците взимат органите на пленените руснаци, в пропагандистките стикери слагат бръснарски ножчета, руски пленен войник е кастриран, хвърлят пари, заразени с туберкулоза от самолети, херсонски краставици са тъпкани с игли, украински момиченца дават отровни бонбони на руски момиченца, отмъщението на мъртвите жители на Харков.
Сега правителствената пропаганда в Русия силно е сменила реториката. По-рано Русия воюваше с абстрактните американци и НАТО, които бяха разгърнали своите биолаборатории на територията на Украйна, а с украинците не воюваше. Но този враг е прекалено абстрактен за "Мария Ивановна". Тя има битови проблеми: деца, внуци, дача, градина, ниска заплата, затова не ѝ е ясно как НАТО и биолабораториите я заплашват лично. За обяснение идват на помощ легендите, които се разпространяват от държавните медии, в които се появява фигурата на врага. Този враг слага игли в храната, украинските диверсанти "тровят водата с холера", а в полетата на Ростов поставят големи лупи, за да палят пшеницата. За лупите първо писа изданието Readovka, което е много силно в "Телеграм". Тази легенда се разпространи до такава степен, че от полицията публикуваха официално изявление - в полетата няма никакви гигантски лупи.
ОЩЕ: Биолабораториите в Украйна - какво всъщност правят САЩ там
Какво представляват агитационните легенди
Това може да е обикновено сплашване, като бръснарските ножчета в стикерите. Тук е важно не от кого и кога е измислена, а че я използват конкретни политически актьори, за да създадат усещането за народно мнение. Т.е. не властите разказват, че украинските диверсанти се опитват да отровят руснаците, а народът. Ако агитационните легенди се разпространяват добре, те срещат разбиране и подкрепа от страна на Мария Ивановна.
Особено популярна в Русия е историята за кастрираните руски военнопленници. Уж имало болница в Краснодар, пълна с такива военни. Хората ми изпращат свидетелства с фразите "приятелка ми разказа", "майка ми работи в болницата, тя знае", но ние установихме откъде идва легендата.
В ефира на "Украйна 24" на 20 март ръководителят на частната инициатива на Първата доброволческа мобилна болница Генадий Друзенко казва, че заповядал на лекарите си да кастрират пленените руснаци, защото те са "хлебарки, а не хора." След часове той се извинява, но вече е късно. "Идеята" се подхваща от държавните канали и на 2 април руският журналист Евгений Поддубни разказва, че сред обменените руски военнопленници има кастрирани. По-късно журналистът публикува опровержение: "За щастие информацията за нашите бойци със специфични наранявания след украински плен не се потвърди." Но вече е късно, защото информацията започва да се разпространява масово в обикновени разговори. Тя става способ да се обясни защо трябва да се продължи да се воюва.
За справедливия свят
Градските легенди за войната оперират със събития или ситуации, които са малко вероятни или изобщо не са се случвали. Легендата извършва насилие над всекидневието ни - тези несъществуващи и малко вероятни събития се превръщат в типични и случващи се отново и отново. Въпросът е в когнитивните механизми, които отговарят за това как мислим и предаваме историите. За човека е свойствена вярата в справедливия свят.
Например странната вяра в справедливостта на устройството на света е отговорна за възникването на омерзителното явление "виктимблейминг" (когато отговорността за насилието се прехвърля на жертвата). Защото в един нормален свят не може да се случват отвратителни неща, а ако са се случили, то това значи, че условната "Мери" сама е направила нещо непоправимо, при това такова нещо, което аз "Елис" никога не бих направила. Затова поредицата от "провокации" за потенциалното изнасилване т.е. тя си го заслужи е толкова конкретна: къса пола, прибирала се по тъмно, усмихвала се на шефа си. Мозъкът на Елис има нужда от инструкции, които биха показали с какво нейното поведение е по-добро от поведението на "Мери".
"Когато бяхме на експедиция във Вологодска област в селата, населени с потомци на депортирани поволжски германци, в отговор на въпроса как вашите баби и дядовци са се оказали във вологодската тайга, те отговориха, че другарят Сталин в действителност не ги е депортирал, а ги е спасил от нацистите", разказва Архипова. Така в историите на семействата унизителното и страшно депортиране се обяснява като акт на спасение - вярата в справедливото минало е възстановена.
Вярата в справедливия свят е един от факторите, каращи руснаците да не признават факта на агресивното нападение. В справедливия свят няма война, затова просто някой отива на вилата си да копае картофи и запазва своя справедлив свят с всички достъпни средства, а някой като "Елис" се опитва да намери причината за нарушенията в справедливия свят в поведението на условната "Мери", в дадения случай - Украйна: "Ако не бяхме нападнали, там биха стояли насочените към нас ракети на НАТО. Те възнамеряваха да нападнат първи."
Но така или иначе справедливият свят около нас се руши, не е възможно да го съхраним такъв, какъвто е бил. Колкото по-силно се разрушава той, толкова по-силно ни се иска да се намерят причините за неправилното поведение на "Мери". Та нали, ако намерим късите поли в гардероба на "Мери" ще разберем, че тя сама е виновна за случилото се. И колкото по-силно се руши светът, толкова по-силно е желанието в нас да намерим колкото се може повече къси поли. А може би "Мери" се крие и под леглото.
И тук на помощ идват слуховете, градските легенди за украинските диверсанти, които слагат отрова в бонбоните и пицата, слагат игли в краставиците, поливат с отровни химикали черешите, заразяват водата с холера. Всяка такава история е по-глупава от предишната, а те съвсем не са нови. Неотдавна бе разпространена следната легенда: "В Прибалтика украинските фашисти-бежанци започват работа като разносвачи на пица и тровят гражданите на СССР." Тази легенда е описание на типичната и повтаряща се страшна история.
Защо е нужно?
Тези легенди описват непрекъснатите зли намерения на враговете, които ще ни нападат отново и отново. Когато разказвачите на такива легенди ги разпространяват, те възстановяват у себе си и аудиторията си вярата в справедливия свят. При това новият справедлив свят е страшен и биполярен. Има ни нас и враговете. Ние не сме нападнали, ние се защитаваме от тях, а ето и примерите с техните зли намерения (храната с отрова или краставиците с иглите).
Хората използват пропагандата, за да поддържат вярата в своя справедлив биполярен свят. Пропагандата и градските легенди са тухлите, от които се изгражда стената в този свят и хората не са жертви, а субекти.
Най-често легендите се разпространяват в близките до фронта райони, тъй като у жителите там е най-силен страхът от войната.
Според данните от изследването на Архипова най-многобройна е аудиторията на градските легенди сред жените - 76% и тези над 60 години - 60%. Легендите се разпространяват основно от възрастни жени.
Една от важните причини за разпространението на слуховете е стремежът към контрол. В Русия доверието към различните институции на властта традиционно е ниско - съд, полиция и други. Последиците са такива, че хората, преди всичко родителите, усещащи опасност за децата си, не отиват в полицията, а създават мрежи за хоризонтален контрол и се предупреждават един друг за опасността. В такива случаи е много по-изгодно да наплашиш околните. Колкото по-страшна е историята, толкова по-добре се разпространява.
Във времена, когато непрекъснато те е страх - цените растат, има война, племенницата ти е емигрирала, не е ясно какво ще се случи с теб, с работата ти, отменят се полети - у редовата "Мария Ивановна" възниква усещането за загуба на контрол. Когато в месинджъра ѝ се появят много легенди, тя избира една и започва да я препраща на познати. Тя става производител на смисъл. Предупреждавайки приятелката си за опасността, тя показва със своя репост, че съществува риск. Самият факт на препращането на историята връща на "Мария Ивановна" увереността ѝ в себе си. Тя прави това от желание да се погрижи за някого. Аз наричам това "ефектът на майката", пояснява още Архипова.
"Мария Ивановна" се е успокоила, тя е избрала гледна точка и е почувствала, че поне малко ще може да контролира живота си, защото контролира този бит информация.
В хода на изследването често установявам, че хората, които вчера са препратили история в социалните мрежи, на следващия ден дори не помнят съдържанието ѝ. За тях е важен самият факт на препращането - че те са направили нещо добро, завършва Архипова.
Кремъл с нови указания към пропагандаторите: Новата опорка е "Путин е пророк"
