През ноември 2016 г. Антлантическият съвет (АС) публикува първия том на „Троянските коне на Кремъл“, влизайки в детайлите на свързаните с Русия политически мрежи във Франция, в Германия и Великобритания. Този доклад се превърна в ръководство за тези, които искат да разберат как Кремъл отглежда политически съюзници в страните от Западна Европа, за да подкопае европейския консенсус и да посее различия.
В нов доклад, "Троянски коне на Кремъл 2.0" ние проследяваме степента на руското политическо проникване в южната част на Европа - Гърция, Италия и Испания.
В тези държави основно се корени причината за големите европейски кризи през последното десетилетие: икономическата криза през 2008 г. и кризата с бежанците през 2015 г. В следствие на икономическата криза Гърция, Италия и Испания преживяват двуцифрена безработица и спадове на приходите, съчетани със свиване на мрежите за социална сигурност.
Отговорът на ЕС беше да наложи мерки за строги икономии. И докато тези политики спомогнаха за укрепването на икономиките на страните, те също така вдъхнаха живот на вътрешно недоволство срещу ЕС, основните партии и либералната демокрация.
Тогава сирийските бежанци започнаха да пристигат с хиляди на италианските и гръцките брегове, допълнително изостряйки социалното напрежение. Този променлив климат се оказа плодородна основа за руските инициативи, като същевременно създаде възможности за политически партии, ориентирани към Изтока.
Кремъл активно използва тази възможност, като предостави политическа и медийна подкрепа на проруски сили, използвайки исторически, религиозни и културни връзки и развивайки мрежа от промосковски организации на гражданското общество, за да насърчат целта на Русия за отслабване на ЕС и НАТО.
Страните в Южна Европа, които се стремят да се сближат с Русия, се различават по идеология и позиция, но всички се застъпват за руските интереси, гласуват против общите външни политики на ЕС и подкопават традиционните партии, като създават хаос и нестабилност.
Поради тези причини Кремъл работи стратегически и активно, за да развие по-тесни връзки с нововъзникващите европейски партии от ляво и дясно.
Италия е най-уязвима от руското влияние. През последните няколко години руският президент Владимир Путин става все по-популярен сред италианската общественост; той е широко възприеман като силен и ефективен лидер, единственият, способен да спаси Европа от заплахите на ислямисткия тероризъм и масовата незаконна имиграция. Мнозина виждат в Путин противник на "глобалисткия елит" на Запада и следователно е потенциален съюзник в усилията на Италия да възвърне суверенитета си.
Италия има две десни проруски партии: Северната лига (СЛ) и Движението 5 звезди (Д5З). И двете получават политическа подкрепа от Москва, както се вижда от срещите между техните представители и висши руски държавни служители.
Те получават и медийна подкрепа, предимно под формата на видимост в контролираните от Кремъл международни медии и в социалните мрежи. СЛ дори формализира своето приятелство с Москва, като подписа споразумение за сътрудничество с партия Обединена Русия. Няма обаче публично достъпно доказателство, че Москва е предоставила финансова подкрепа на тези партии.
Д5З представлява особена опасност. През есента на 2017 г. то последователно беше определено като най-популярната партия в Италия. Документираната позиция на партията в полза на Кремъл, съчетана с капацитета й за мобилизиране, я прави особено важен съюзник на Кремъл и по този начин опасна сила срещу ЕС, НАТО и трансатлантическото партньорство.
С Италия, готвеща се за избори в началото на 2018 г., победата на Д5З може драматично да измести италианската външна политика далеч от сътрудничеството в ЕС, подкрепата за обща отбрана и продължаването на икономическите санкции срещу Русия.
Дългогодишните гръцки исторически и религиозни връзки с Русия чрез православната църква служат като канал за усилията на Кремъл да задълбочи позициите си в гръцката политика.
Но дейността на Русия в Гърция не се съдържа в дипломатически инициантиви. Руските олигарси, които поддържат тесни връзки с Кремъл, закупуват акции в гръцки медии; Руският държавен газов гигант "Газпром" постоянно прояви интерес към закупуването на големи дялове в гръцките енергийни компании; и най-вече, Путин поддържа близки отношения с гръцкото ръководство.
Но Москва иска да стигне само дотам в подкрепа на своите съюзници. През 2015 г. Гърция все още се олюляваше от икономическата криза, която почти доведе страната до невъзможност за обслужване на дълга си.
Алексис Ципрас, новоизбраният премиер след победата на неговата партия СИРИЗА на изборите, бе блокиран в трудни преговори с ЕС за допълнителни средства за спасяване. Правителството на Ципрас направи по-добрите отношения с Русия основен приоритет, и тази пролет Ципрас отиде до Москва, за да се срещне с Путин. Докато и двете страни отричаха, че целта на посещението на Ципрас е да поиска финансова подкрепа, времето на визитата беше изненадващо. Все пак обаче Ципрас си тръгна с празни ръце.
Испания, за разлика от Италия и Гърция, не е била цел на руското влияние. И все пак, Испания, като една от най-големите страни на ЕС и център на испаноговорящия свят, има отношение към руските геополитически интереси.
Набиращата сила руска медия на испански език - RT на испански - заедно с появяващата се проруска външна политика в лявата политическа партия Подемос, може да направи Испания вероятната следваща цел за Кремъл. В този смисъл Испания е на границата: ако испанските политици вземат поуки от опита на други западни страни, те биха могли да се изправят пред Кремъл. Ако не, Испания вероятно ще бъде изправена пред нарастваща руска намеса.
Западните демокрации могат да се окажат устойчиви в отговор на намесата на Русия, но те са толкова силни, колкото е най-слабата им връзка. Изграждането на устойчивост на обществото ще изисква политиците, гражданското общество и частният сектор да се обединят, за да намерят краткосрочни и дългосрочни решения.
Създателите на политики отвъд Атлантическия океан трябва да са наясно с дълбочината и ширината на операциите за влияние на Кремъл и със заплахите, които тези дейности представляват за трансатлантическата сигурност. В края на краищата, първата стъпка в процеса е идентифицирането на уязвимите точки в тези общества.
Автор на коментара за сп. Newsweek, цитиран от БГНЕС, е Алина Полякова, сътрудник на Центъра за САЩ и Европа. Тя е съавтор на „Троянски коне на Кремъл 2.0“.
