Военното присъствие на Москва в Близкия изток постепенно намалява, пише в свой анализ Мохамед Махмуд ас-Саид за египетското издание "Сасапост". Авторът на публикацията свързва това преди всичко с руската инвазия в Украйна. Изтеглянето на руските войски ще бъде повратна точка в сирийския конфликт и ще постави началото на надпревара между държави, които искат да заемат мястото на Москва в него. Има три такива държави.
В края на септември 2015 г. Русия предприе пряка военна намеса в сирийския конфликт и в резултат на това успя да наклони везните в полза на режима на Башар ал Асад. С негова помощ Дамаск си възвърна контрола над по-голямата част от територията на страната и я изтръгна от ръцете на опозицията и "Ислямска държава", използвайки тактиката на "изгорената земя". Така Москва се превърна в толкова важен играч в тази част от региона на Близкия изток, че според израелски експерти на север Израел граничи не със сирийците, а с руснаците.
Тяхното военно присъствие в Близкия изток, съчетано с отслабването на американското влияние в Сирия, принуди регионалните играчи да приемат новата реалност. Никой от тях обаче не очакваше, че война на хиляди километри от границите им ще промени това уравнение.
През май 2022 г. имаше съобщения за частично изтегляне на руските сили от Сирия в подкрепа на войната в Украйна. Според съветника на украинския президент Володимир Зеленски Михаил Подоляк, който се позова на израелските медии, властите в Москва спешно прехвърлят войски от сирийска територия, контролирана от Корпуса на гвардейците на ислямската революция, на украинска територия.
Руските военнослужещи вече напуснаха военновъздушните бази в Хмеймим, Ел Камишли, Дейр ез-Зор и Т-4, като бяха прехвърлени на украинския фронт. Това потвърди The Moscow Times, независимо издание, базирано в Холандия. Въпреки че никой руски официален представител или медия все още не е потвърдил трансфера и действителният брой на войските в Сирия е неизвестен, според руското министерство на отбраната между 2015 и 2018 г. в тази страна е имало около 63 000 руски войници.
Независимо от мащаба на изтеглянето на войските, малко вероятно е Москва напълно да се откаже от присъствието си в Сирия. От 2015 г. тя инвестира много в тази страна и има стратегически интереси там. Но в близко бъдеще военнополитическото му влияние ще бъде различно и е време да си зададем въпроса: кой ще запълни бъдещия вакуум?
ОЩЕ: Зверства в Сирия: "Убил съм много хора, не помня колко"
Най-вероятната алтернатива е Иран
Според редица експерти по сирийския въпрос изтеглянето на руските войски, независимо колко голямо е, ще бъде повратна точка в сирийския конфликт и ще започне надпревара между Техеран, Анкара и евентуално Тел Авив.
В продължение на седем години Москва е балансираща сила между тези страни, ограничавайки, по-специално, експанзията на Иран. Сега, когато изоставените бази са предадени на Корпуса на гвардейците на ислямската революция и Хизбула, се очаква иранците да изпратят допълнителни войски в Сирия.
Ако погледнете развитието на руско-иранските отношения през последните години, можете да видите, че това беше конкуренция. Страните се бориха за тактически контрол в някои области и имаха разногласия относно следвоенното възстановяване на страната заради много икономически, политически и военни интереси.
Въпреки това, когато е необходимо, те се опитват да координират военните и политическите усилия. След началото на войната в Украйна Иран беше една от малкото страни, които изразиха подкрепа и солидарност с Русия, следователно последната трябва да е била готова да даде власт в някои области на силите на КСИР и други проирански групировки.
Вероятната военна експанзия на Техеран в Сирия се определя не само от интересите на самите иранци, но и от сирийския режим, който се нуждае от контингент, за да запази контрола над териториите и да продължи борбата срещу опозицията.
В началото на април тази година Луна Шибл, съветник на сирийския президент Башар ал Асад, каза: "Приветстваме помощта и опита на иранските сили". Така тя намекна за възможното разширяване на влиянието на Техеран в страната.
Посещението на Асад в Иран на 8 май потвърждава тази теза: президентът чу похвали от върховния ирански лидер Али Хаменей и получи уверения за по-тясно сътрудничество. Процесът беше стартиран още през март, когато Корпусът на гвардейците на ислямската революция започна да работи със сирийски доброволци срещу "месечна стипендия" от 200 000 сирийски лири (52 долара) при условие, че работят в сирийската пустиня, в допълнение към други изисквания, свързани с религия и идеология. През последните три месеца Иран разшири присъствието си в над 120 военни съоръжения и щаб квартири в сирийската пустиня. Става дума за 4500 военни, ракетни установки, оръжия, дронове и комуникационно оборудване.
През април иранска делегация и офицери от сирийския режим се срещнаха на летище в "Камъшлъ" в Северна Сирия, за да формират военен съвет, финансиран от Техеран. Съветът, който ще се състои от местни племена, ще се противопостави на подкрепяните от САЩ Сирийски демократични сили. Освен това в края на март Хизбула превзе петролно находище в Хомс и го превърна във военен щаб, изгонвайки от там държавните служители.
В Южна Сирия действията на Техеран бяха по-предпазливи, тъй като регионът има руско-израелско споразумение за предотвратяване на навлизането на ирански сили в териториите, граничещи с Израел. Сирийският режим направи няколко промени в силите за сигурност на провинцията, които засилиха иранското влияние.
Предизвикателства за Турция
Изглежда, че войната в Украйна наруши баланса, който съществуваше между Москва и Анкара в Сирия в полза на последната. Това ѝ даде възможност да се движи по-свободно в северната част на страната, но според някои експерти дори под влиянието на украинските събития Русия ще успее да ограничи военните амбиции на Анкара. Следователно за Турция е по-изгодно да развива сътрудничество с Москва, отколкото да се бори с нея.
Например руската страна би могла да бъде по-гъвкава по отношение на предстоящото гласуване в Съвета за сигурност през юли за удължаване на разрешението за доставка на хуманитарна помощ заобикаляйки Дамаск, което Турция много би искала. Освен това Москва може да подкрепи трансграничните операции на Турция срещу кюрдските сили, нещо, което правеше неохотно в миналото.
В същото време следващото предизвикателство за турците в Сирия ще бъде Иран. Макар че страните са си сътрудничили в миналото срещу свързаните с ПКК сили, смятат политически анализатори, този път Техеран може да признае Партията на демократичния съюз, сирийското поделение на твърдолинейната Кюрдска работническа партия (ПКК). Освен това страната е отворена за преговори и координация с режима на Асад и властите в Североизточна Сирия.
Тъй като ролята на Иран в страната нараства, Турция вероятно ще търси начини да се противопостави на силите на режима на Асад и неговите партньори.
Изглежда, че сегашните разногласия между Анкара и Техеран не се ограничават само до Сирия. Напрежението ескалира между двете страни заради трансграничните води и изграждането на язовир. Проектите за турски язовири по реките Тигър и Аракс разгневиха Техеран, който се опасява от намаляване на водния поток в реките. Това представлява заплаха за околната среда, както се вижда от скорошните прашни бури, а незаконното преминаване на афганистански бежанци от Иран към Турция предизвика ответен гняв. В резултат на това отношенията между страните стават все по-напрегнати, а отстъплението на Русия от Сирия добавя още повече противоречия. Всеки играч се стреми да поддържа и разширява зоната си на влияние.
ОЩЕ: Русия не одобри военната операция на Турция в Сирия
Възможности за Израел
Израел осъзнава сериозността на настоящата ситуация в Сирия и перспективата за разширяване на иранското военно присъствие. Затова изглежда той е решен да не позволи това да се случи. Границата с окупираната територия, както и основните бази и други сирийски съоръжения, станаха свидетели на големи сблъсъци. Иранският режим продължава да увеличава възможностите си да атакува Израел от този разкъсан от война регион, като същевременно му се противопоставя по всякакъв възможен начин.
Един от най-драматичните инциденти се случи през април 2018 г., когато ирански дрон премина границата на окупираните територии. Самолетът е изпратен от авиобаза Т-4 в Сирия и свален от израелската армия. Подобни сблъсъци, заедно с други инциденти в Близкия изток и дори на иранска земя, са част от новата реалност в региона между Иран и Израел, която последният нарича "война между войните".
Въпреки че оттеглянето на Русия от Сирия в момента е заплаха за Израел, израелското разузнаване, базирано на опита от последните години, ефективно следи развитието на сирийската арена и може да предвиди иранските планове.
Без Москва и нейните усъвършенствани системи за противовъздушна отбрана, израелските военновъздушни сили биха имали по-голяма свобода на маневриране и по-голяма способност да нанасят удари по ирански цели, без да се страхуват от случайно поразяване на руски самолети и военен персонал.
ОЩЕ: Войната в Украйна: Властта в Израел печели сериозна част от 30-те сребърника
Усърдните действия на Израел срещу Иран в Сирия наистина ще увеличат темпа на конфронтацията между тях, но може да се разглежда от него като краткосрочна възможност за значително намаляване на иранските военни способности, които не само пряко заплашват израелците, но и подкрепят съюзниците в регион, независимо дали в Ливан, Йемен или Ирак.
ОЩЕ: Русия използва "сирийска" тактика във войната в Украйна според The Guardian
Превод: Ганчо Каменарски
