В своя статия за Brookings.edu руският икономист Сергей Алексашенко иска хората да престанат да наричат Русия слаба. Той твърди, че в действителност Русия е много по-силна, отколкото мнозина смятат – в това число и Барак Обама и британския военен историк Лоурънс Фридман, пише журналистът Павел Баев за американското издание The Brookings Institution.
Нo Русия е слаба, а руският президент Владимир Путин е още по-слаб. Алексашенко не разбира силата на Русия, тъй като прави три много сериозни грешки, твърди Баев.
Първо, той смята, че силата и слабостта са статични и затова не обръща внимание на тенденциите. Второ, съсредоточавайки вниманието си върху най-слабите съседи на Русия, той не забелязва, че повечето западноевропейски страни не се страхуват от Русия. И, трето, той погрешна смята, че Путин може да използва ефективно силата на Русия за това да продължава да запазва властта си.
Първо, силата и слабостта са динамични категории, т.е. с времето може да се променят. Независимо от това, че Русия сега демонстрира военна мощ в Украйна, тази бивша супер държава постепенно отслабва. Както Алексашенко добре знае, сегашната икономическа криза в Русия не може да бъде превърната във възход с една заповед и икономиката на страната ще се срива все повече и повече.
А това, което по-малко видно за мнозина, наблюдаващи Русия, е, че военната мощ, демонстрирана с такъв патос на Червения площад на 9 май, също отслабва.
Липсата у Русия на убедителни и конструктивни политически или стратегически цели в отношението ѝ към Украйна деморализира тайно въведените там войски. Опасявайки се, че нарастващите загуби в зоната на военните действия ще доведе до политически последици вътре в собствената му държава, Путин засекрети данните за загубите в личния състав на армията по време на специалните операции в мирно време, като ги направи държавна тайна.
Разходите за воденето на военни действия растат стремително, а прекомерните разходи за приоритетната държавна програма за въоръжаване 2020 са още една точка в списъка от досадни финансови грешки. Сериозните руски икономисти прекрасно разбират, че контролът над военните разходи липсваше през последната финансова година. Но подобни разходи може да бъдат безкрайни и през тази година, най-вероятно, се очакват значителни съкращения в отбранителния бюджет.
Второ, говорейки за това как Русия плаши съседите си, Алексашенко не отчита, че у много от съседните държави Русия не предизвиква страх. И ако Грузия смята за необходимо да проявява бдителност и да избягва конфронтация, то Естония и Латвия използваха натиска от страна на Русия с изгода за себе си в стратегическо отношение, искайки и получавайки съществена помощ от НАТО. Москва продължава с военните си провокации в балтийския военен театър, но при това разбира, че в крайна сметка съотношението между военната мощ в този регион не е в нейна полза. НАТО непрекъснато следи за безопасността по северните си граници, но Русия не разполага с особени възможности или изобщо не е в състояние да води едновременно две „хибридни войни”.
През 1940 г. Сталин мълниеносно завладява трите балтийски държави, събирайки армия от 600 хил. души, сега за предстоящото (и напълно вероятно) настъпление в Донбас Путин може да задейства едва около 50 хил. души.
И накрая, дори тази помощ, с която Русия разполага в действителност, не е задължително да позволи на Путин да задържи властта. Нагледен пример за това е доставката на руски газ в Европа. Както правилно отбелязва Алексашенко в някои отношения Русия разполага със средства за натиск, като например доставките на газ, които са важни за икономиката и на двете страни, каквито и „екологично чисти” алтернативи да се разглеждат от ЕС.
Газът е основният източник на руската икономическа и политическа мощ (макар, че и тук възможностите за превръщане на тези доставки в политически инструмент за осигуряване на безопасността са ограничени заради тази единна позиция, която заеха страните-потребители начело с Германия.)
Господстващото влияние на Путин в руската политика по-рано се основаваше на преразпределението на растящите доходи от продажбата на въглеводороди (друг източник на руската мощ) между стремящите се към влияние групи, но така че нещо да остава и за другите.
Но когато цените на енергоносителите паднаха, на него му се наложи да влезе в ролята на военноначалник. Победоносното завладяване на Крим дойде точно навреме. Но невероятно високата популярност на Путин е едно преходно и неустойчиво явление и затова то трябва да бъде поддържано с помощта на широка пропагандна кампания и нови победи, смята Баев.
Мощната вълна от народна подкрепа дава сили на Путин и той не може да допусне, че неговият изкуствено завишен рейтинг на доверие започна да пада. Само той взима решенията, само той знае държавните тайни. Но за да се води война, била тя и „хибридна”, е нужен екип от квалифицирани и верни помощници. Путин знае всички неблаговидни тайни на Кремъл с неговите безкрайни дрязги и нечестно спечелено състояние и той знае, че не може да се довери на Кремъл.
Затова висшата власт на Путин е много по-уязвима, отколкото изглежда. Той прекрасно знае каква ужасна съдба е застигнала повечето диктатори, които привидно са били в безопасност в дворците си, твърди Баев.
Дилемата на Путин
Путин се оказа в класически капан - Русия постепенно се лишава от своите военни преимущества и ще продължава да ги губи и занапред. И той трябва да се възползва от тези преимущества, колкото се може по-скоро. Путин, най-вероятно, смята за неизгодно примирието в украинския конфликт и грохотът на оръдията, който наскоро бе възобновен в предградията на Донецк, изглежда сочи за срив в Минското споразумение за прекратяване на огъня.
Русия, която бодро премина депресивния етап от стагнацията, сега преживява рязък спад. А за запазването на подкрепата от народа на руските власти им е крайно необходима нова победа. За едно Аскашенко е прав – Западът не може да се примири с това положение на нещата и затова трябва да помисли какви нетрадиционни мерки може да бъдат предприети в отговор на путиновата агресия.
Наистина, тези ответни мерки трябва да бъдат нещо повече от предложенията на държавния секретар на САЩ Джон Кери след срещата му с Путин. Продължителността на този монолог (Кери нямаше какво да каже) свидетелства за това, доколко Путин е притеснен. Той трябва да вземе решение по украинския въпрос преди слабостта на Русия да стане очевидна. В края на краищата Путин не е роден мениджър по кризисни ситуации или този, който е готов да поеме риска върху себе си. И Запада, използвайки силата си, може да го удържи.
