В деня на Успение Богородично, 15 август, католическият свят отбелязва един от най-големите празници в годината. Все още подкрепена от окуражаващия успех на Световния ден на младежта в Португалия, църквата обаче е объркана относно предложенията, които папата възнамерява да направи след празниците. Сладката лятна утеха на Лисабонския форум може да се превърне в истински есенен шок.
Още: Завръщане към Студената война: Путин рискува с Пхенян, за да победи в Украйна
Още: Топ 3 снайперски пушки в армията на САЩ за всички времена
Малко преди Световния ден на младежта папата всъщност препотвърди с решителни действия своята готовност да реформира църквата на всяка цена в три посоки. Първо, да направи механизма на управление по-демократичен и децентрализиран. Второ, католическият богословски възглед не трябва да бъде консервативен, а прогресивен, в съответствие с еволюцията на съвременното общество. И трето, папата възнамерява да намали до минимум броя на кардиналите, които се противопоставят на неговите възгледи за църквата, които ще участват в избора на неговия наследник.
Така на 20 юни той публикува смел „работен документ“ (instrumentum laboris), който ще ръководи предстоящия Синод, посветен на реформата на църковната администрация. Предстоящата среща във Ватикана ще събере 300 епископи и светски експерти в две сесии: едната през октомври 2023 г. и втората година по-късно. На 7 юли Ватикана публикува окончателния списък на членовете на Синода, избрани с мнозинство за своите прореформаторски позиции. Още: Папата се притесни от изкуствения интелект
Сред тях Франциск искаше да посочи например Джеймс Мартин, американски йезуит и лидер на застъпничество за ЛГБТК+. Той е много активен и по време на срещата ще се застъпи за благословията на еднополовите двойки, една от реформите, поискани публично от Синода.
Още: Позиция: Украйна трябва да бъде поканена да влезе в НАТО
Още: Подли трикове: Как Русия отнема жилищата на собственици в Мариупол (СНИМКИ и ВИДЕО)
"Необратимите" решения на папата
Други обсъждани реформи включват управлението на църквата, която вече няма да бъде единствено в ръцете на свещеници и епископи. Миряните ще бъдат привлечени по такъв по-демократичен и по-малко йерархичен начин. Освен това Рим вече няма да бъде център на власт, който в зависимост от обстоятелствата трябва да се прехвърли на местно или континентално ниво. Що се отнася до жените, те ще могат да получават нови задължения и след това, един ден, статут на дякон. И накрая, ще се говори и за свещеническото безбрачие, това обсъждане е необходимо, за да се отвори достъпът до достойнството – защо не? – от женени мъже.
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Още: Русия отстъпва на световния оръжеен пазар
Още: Големият проблем за F-16 срещу най-ефективното руско оръжие в Украйна - умните бомби (ВИДЕО)
На 1 юли Франциск взе друго важно решение. Той назначи своя приятел и духовен син, 61- годишния епископ Виктор Мануел Фернандес, на ключовата позиция за префект на Дикастерията на доктрината на вярата. От средата на септември този аржентинец, богословският наставник на Франциск, ще ръководи световната католическа църква, точно както кардинал Ратцингер на същия пост по време на управлението на Йоан Павел II, с изключение на това, че Фернандес действа като теологичен опонент на Ратцингер, пише Le Figaro.
В решение от 10 юли миналото лято папата назначи 21 нови кардинали, за да осигури мнозинство в изборите: сега 72% от кардиналите с право на глас под 80-годишна възраст са избрани лично от Франциск. Мнозинството, необходимо за избор на папа, е 66%. Ако Йоан Павел II направи 9 назначения на кардинали за 25-годишното си управление, стремейки се към баланс на настроенията, то Франциск направи същия брой само за 10 години понтификат. Всички назначени кардинали, с много малки изключения, подкрепят политиката на понтифекса.
Всички наблюдатели са съгласни с "ускоряването" на тази фаза от понтификата. Става дума за превръщането на решенията на папата в "необратими". Това прилагателно често идва от устата му, споделят много от близките му. Но ако трите клона на управление – администрация, теологична линия, избор на папа – се сменят 6 месеца след смъртта на Бенедикт XVI, тази еволюция ще доведе до предполагаемо задушаване на консервативното влияние в полза на прогресивния блок. Още: 1.5 млн. поклонници събра бдението с папата в Лисабон
Още: Путин в Пхенян - какво да очаква светът?
Още: Първи бой между роботи в Украйна: Започва нова военна ера (ВИДЕО)
Говорейки за тази „офанзива“, американският йезуитски свещеник Томас Рийс потвърди това, което наскоро написа в National Catholic Reporter: тогава тази политика ще се провали. От началото на управлението си през 2013 г. Франциск показа обещаващи политически умения за църковен лидер. Служителите му съобщават, че той не оставя нищо на случайността: стратегическа визия, избор на хора, дистанциране от опонентите, внимателно наблюдение на подчинените - всичко, за да постигне наистина целта си.
Но такъв бърз демарш има едно следствие: църквата отдавна не е била разцепена до такава степен. Не е изненадващо, че работният документ на предстоящия Синод предизвика наслада сред реформистите и ужас сред консервативните католици. Той провокира безпрецедентни разделения сред умерените свещеници и много епископи. Мнозина са загрижени за авторитарното желание на Франциск за реформи, което според тях е случайно и неразбираемо. Още: В Лисабон постлаха килим с банкноти като протест към папа Франциск (ВИДЕО)
Нужда от нещо друго
Новото недоверие към умерените свещеници е глобално. Обективен свидетел на тези сътресения е католическата църква в САЩ, където несъгласията, включително с този понтификат, и дълбоката загриженост за Синода не са скрити под маска, както във Франция. Това накара на 15 юни монсеньор Кристоф Пиер, французин, апостолически нунций във Вашингтон (назначен за кардинал от папата на 10 юли), да защити Синода.
Той трябваше да направи цяло изявление пред доста безразлични американски епископи на среща в Орландо. „За да преодолеем поляризацията, трябва да се научим да се изслушваме един друг, да работим заедно, да вървим към Петър. Що се отнася до синодалността, трябва да й се доверим сега! Това не е нито нова програма, нито трик за маскиране на план за промяна на доктрината на църквата", каза представителят на папата.
Преди завръщането на папата от това, което обещава да бъде трескава ваканция, скептицизмът цари във френската църква, както сред миряните, така и сред свещениците. Мнозина, особено сред духовенството, изразяват своите критики анонимно от страх от възмездие, въпреки че синодалният дух изисква да се вземат предвид противоположните мнения и да се зачитат противоречивите дебати.
Гийом Удан, постоянен дякон на епархията на Руан, се чувства много удобно в Синода. 51-годишният семеен мъж обаче признава, че предварителното глобално проучване, което доведе до противоречивия работен документ, не включва много млади хора. Той говори за разделението на католиците, както и на „част от духовенството“, въпреки факта, че според него подготвителният документ повдига въпрос, който „мнозина трябва да решат за мястото на жените в църквата" и необходимостта да се намерят по-подходящи свещеници за тях. Вероятно тази тема ще стане „основната“ от всички, които се обсъждат в Синода. Но дискусията обещава да бъде напрегната. Още: Папата призова Русия да възобнови зърнената сделка
Филип, мирянин, отдаден на своята енория и работещ с младежи, казва: „Младите хора изпитват истинска нежност към възрастния и уморен папа, но жалят неговите речи, подобни на лозунги.“ Филип е сигурен, че „всъщност по-младото поколение вече не разбира папата, който често е смятан за демагог. В желанието си да угоди на света, папата отказва да говори със собствения си народ.
Според Филип: "Хората считат, че консултациите за подготовката на предварителния документ са били пристрастни. Тези, които отговаряха на въпросите за Синода, са известни в енориите. Те са над 70 години, децата им не ходят на църква, техните внуците не са били кръстени. Има нещо банално в този Синод в сравнение с дълбоките очаквания на по-младото поколение."
Автор: Жан-Мари Геноа
Превод: Ганчо Каменарски