Ако внимателно сте се вслушали какво точно казват говорителите на Обама и Путин, ще останете с противоречиво мнение какво точно ще обсъждат президентите на САЩ и Русия по време на срещата на ООН. Това пише в своя статия журналистът Леонид Бершидский за американското издание Bloomberg.
Говорителят на Путин Дмитрий Песков съобщи, че Обама иска да се възползва от възможността да обсъди ситуацията в Сирия, където Русия увеличава военното си присъствие. Представителят на Обама Джош Ърнест от своя страна заяви, че главната тема на срещата ще бъде агресията на Русия в Украйна. Той добави още, че Путин „е повече загрижен“ относно срещата на лидерите и дори си позволи саркастична забележка по повод езика на жестовете на руския лидер по време на срещата му с израелския министър-председател Бенямин Нетаняху: „Свободна поза, разкопчано сако, широко разтворени колене – всичко, за да бъде създаден един конкретен образ.“
Колкото и детинска да е тази обмяна на заявления, в съобщенията на двете страни има зрънце истина. Обама няма да се срещне с Путин от любезност или снизхождение (всички знаят, че отношенията между двамата са доста хладни), а ситуацията в Украйна може да се обсъди и по телефона. От друга страна също така вярно е и това, че за Путин тази среща е по-необходима, отколкото за Обама. Освен това да докаже, че все още е влиятелен играч, а не изолиран регионален тиран, който е сериозно пострадал от падането на цените на нефта, руският лидер трява да се опита да обсъди възможността за ситуационен алианс в Сирия.
Ако Русия започне да действа в Сирия сама, това ще бъде прекалено рисковано за нея. Путин вече не може да си позволи неуспешна военна операция. А сътрудничеството със САЩ ще повиши значително шансовете му за успех.
Междувременно алиансът на САЩ с Путин ще означава допълнителни задължения: веднага след като „Ислямска държава“ бъде поразена, Вашингтон ще трябва да обсъди следвоенния ред с Москва, а досега двете столици рядко са стигали до съгласие. Освен това ако Обама се откаже от своя стремеж да свали сирийския президент Башар Асад и се съгласи на плавна смяна на режима в Дамаск, той ще даде на републиканците допълнителен повод да бъде обвинен в слабост.
Срещата на Путин и Обама несъмнено ще бъде посветена на Сирия. Украйна ще оставят накрая: Путин не може да разчита, че Обама ще направи каквито и да било отстъпки по този въпрос, защото Русия води преговори от позицията на по-слабия играч. В същото време заявленията на Белия дом свидетелстват, че не бива да се възлагат големи надежди към предстоящата среща: би било странно да се акцентира върху Украйна и да се избегне споменаването на Сирия, ако Обама и екипът му смятат да постигнат пробив за Близкия изток.
Отчитайки нежеланието на Обама много е интересно, че Путин все пак иска да се срещнат. Той вече постигна много като разговаря с краля на Саудитска Арабия, Нетаняху и Ердоган, който посети Москва за откриването на нова джамия.
Путин полага усилия в Украйна да се запази примирето. Засега не е предприел никакви крачки към Сирия, освен прехвърлянето на военно оборудване и някакъв брой военнослужещи (още няма потвърдени данни, че руски военни наистина воюват в Сирия.) Освен това той намери неочакван съюзник в лицето на германския канцлер Ангела Меркел, когато предложи да разговаря с Асад и съюзниците му в Иран и Русия, за да разреши конфликта. Меркел има нужда от мир в Сирия, за да се справи с бежанската вълна, която заплашва позициите ѝ в Германия.
Путин трябва да демонстрира на всички тези лидери, че се е опитал да намери дипломатическо решение, преди да предприеме военни стъпки на страната на Асад. От своя страна Обама не трябва да разчита на това, че действията на Путин в Сирия са просто блъф. Резкият отказ към руския лидер ще означава задълбочаване на проблемите в Сирия, както и в Украйна.
Американският президент няма нужда от сериозни отстъпки, той само трябва да покаже, че може би е готов да преразгледа позицията си за Сирия. Според бившия съветник на президента за Близкия изток Филип Гордън си струва САЩ за престане да настоява за бърза смяна на режима и да потърси компромис, който ще предполага сътрудничество с Иран и Русия.
На пръв поглед на тази среща трябва да се сблъскат упоритостта на Обама и отчаяната решимост на Путин. Още повече тя може да се превърне в началото на процеса на мирното регулиране, което ще донесе полза на всички – Путин, Асад, Обама и Меркел.
