Има изображения и кадри, които никога не се изтриват от паметта.
В епичната историческа драма на Дейвид Лийн от 1962 г. "Лорънс Арабски", изигран от Питър О'Тул, има една запомняща се сцена. Лорънс попада на взвод турски войници, които току-що са избили жителите на близкото село и нарежда на подчинените си "да не вземат пленници".
Това е класически филм, който оставя следи в паметта.
Имах същото чувство ("не вземайте пленници") на конференция за сигурността в балтийските страни, където участниците обсъждаха кризата в Украйна в продължение на три дни. Там дойдоха стотици видни политици, анализатори, лидери, военни и учени от цял свят.
Всички бяха там: върховният съюзнически главнокомандващ на НАТО в Европа, заместник-генералният секретар на НАТО по разузнаването и сигурността, бивш заместник-държавен секретар на САЩ, бивш посланик на САЩ в Русия, съветник на френския президент и министър-председателите на Естония, Латвия, и Литва. И много други.
В продължение на три дни и три вечери се проведоха панелни дискусии за намиране на решения на най-належащите проблеми със сигурността на нашето време, като въоръжения конфликт в Украйна, киберзаплахите, необходимостта от укрепване на НАТО, засилените санкции на ЕС и нарастващата заплаха от Русия използване на тактически ядрени оръжия.
Повече за това по-късно.
Ролята на дипломацията
Като студент по дипломация очаквах с нетърпение сериозна дискусия за естеството на дипломатическо споразумение или прекратяване на огъня, което спира убийствата на хора и събира преговарящите на една маса, за да преодолеят военни и политически пречки. Виждал съм много такива дискусии в кариерата си - като се започне с преговорите в Париж, които сложиха край на войната във Виетнам. Винаги съм бил очарован от търпението, постоянството и уменията и способностите на професионалните дипломати, които спазват дистанция.
Разбира се, дипломацията играе важна роля. Нито една власт и сила, независимо от обхвата ѝ, никога не е предотвратявала войни без дипломация.
И никоя война, умишлена или случайна, никога не е била водена без същото това умение на дипломацията. Всичко започва със стратегическата способност да се поставиш на мястото на друг.
Миналата седмица The New York Times публикува писмо от група експерти по национална сигурност, които имат собствено мнение за случващото се. Те отбелязаха: "В дипломацията човек трябва да има стратегическа способност да се постави на мястото на друг, трябва да се опита да разбере врага. Това не е слабост. Това е мъдрост".
Осъждайки "престъпните действия на Путин и окупацията" на Украйна, но знаейки, че Русия е била многократно атакувана от чужди армии, такъв дипломат, който знае как да се постави на мястото на друг дипломат, призовава другите да погледнат на въоръжения конфликт "през очите на Русия".
В балтийските държави не съм виждал и сянка от такава щедрост. Участниците в конференцията бяха закоравели антируски настроени личности, начело с Фиона Хил, президентски съветник от администрацията на Тръмп, която заема агресивна позиция спрямо Русия и не е настроена за диалог с Москва. Те не показват никакво желание за прекратяване на огъня.
Възможен ли е мир в такава ситуация?
Надявах се, че на конференцията в Талин ще има сесия, посветена на постигането на мир и обсъждане на това какъв трябва да бъде този свят.
Провалите на дипломацията причиниха тази криза, а сега провалите на дипломацията удължават тази криза. И реално никой не търси изход от тази ситуация.
В Талин нямаше дипломация. Конференцията се оказа безмилостно антируска, като повечето от ораторите говореха на принципа, че "Украйна не може да прави лоши неща, защото се опитва да изгони нашественик, а Русия не може да прави добро, докато е на чужда територия".
Европейците смятат, че победата на Украйна е много важна и неизбежна. Но грешат.
Поради тази позиция Европа възлага големи и нереалистични надежди на Украйна. Гледайки участниците в конференцията си помислих, че те наливат масло в огъня, изисквайки и призовавайки за разширяване на НАТО в Източна Европа, с включването на Молдова, Грузия и, разбира се, Украйна. Те не само единодушно подкрепиха разширяването на НАТО. Те настояха САЩ да увеличат числеността на войските си в тази част на света.
Офанзивата се води от интелектуалци. Тимъти Аш от Оксфорд призова за пълно поражение на Путин и Русия, твърдейки, че те трябва да се третират така, както нацистка Германия беше третирана след Втората световна война, така че руснаците никога повече да не си помислят за агресия. Той стигна толкова далеч, че поиска Путин и неговите поддръжници да бъдат изправени пред правосъдието за военни престъпления, Русия да бъде окупирана от чужди войски за неопределен период от време и Москва да плаща репарации за унищожаването на Украйна.
Призивите на Аш да бъдат наказани победителите във Великата отечествена война, чиято Червена армия сложи край на германския Вермахт, идеално се вписват в руския наратив за заплахата за съществуването на страната, авторите на който твърдят, че целта на агресора е да разчлени Руската федерация и пороби народите ѝ.
Фиона Хил подкрепи гледната точка на Аш, която беше приета много добре. Тя каза, че Путин, като води военни действия срещу Украйна, всъщност е започнал проксивойна с Европа в опит да прекрои нейната архитектура на сигурност. Хил отиде много далеч от концепцията на Джо Байдън, който твърди, че Америка води проксивойна с Русия в Украйна.
Но техните изявления показват доста ясно какво се случва.
Никой от участниците не се интересуваше от мирно уреждане на конфликта в момента - въпреки че личната им гледна точка по този въпрос може да се различава. Те единодушно подкрепиха мирния план на Зеленски от 10 точки, включително изгонването на руските войски и връщането на Крим и Донбас.
Няма да стане.
Ако тези хора се придържат към плана на Зеленски, военните действия в Украйна ще се проточат с години. И дори конфликтът да продължи не повече от шест месеца, новите жертви ще бъдат хиляди.
Когато една страна губи толкова много хора поради проблеми, които биха могли да бъдат решени по дипломатически път с колективна воля и дипломатическо въображение (те наистина биха могли да бъдат решени дори преди началото на военните действия на 23 февруари миналата година), има допълнителен път.
Часовникът тик-така
И накрая, най-важното нещо, което забелязах в Талин, беше небрежността на участниците при обсъждането на въпроса за възможното използване на ядрени оръжия.
На сутрешна среща бивш високопоставен американски служител (авторът не казва кой, защото спазва определени етични правила) беше попитан как ще реагира страната му, ако Русия използва тактически ядрени оръжия в Украйна. Той заяви (не мисля, че беше сериозно), че САЩ вече са предупредили Русия по неофициални канали, че ще има масиран неядреен удар срещу Крим, включително Руския черноморски флот.
В този момент всички се събудиха.
Масиран удар срещу Крим означава масивна ескалация на проксивойната на Америка с Русия и това е вид атака, от която няма връщане назад. Ще възникнат нови проблеми, те ще се разрастват и всичко това ще отвори пътя за Трета световна война.
Има ли изход? Има алтернатива, това е вярно. Историкът Джеф Робъртс наскоро отбеляза: "Военните действия могат и трябва да завършат с мир и споразумение за територия, което ще гарантира бъдещата сигурност на Русия и ще защити света от ядрен холокост".
Това има очевиден смисъл.
Украински анализ: Руската ракета "Кинжал" нито е хиперзвукова, нито е непобедима
Автор: проф. Джоузеф М. Сиракуза, декан в Curtin University, Австралия. Анализът е публикуван в австралийската телевизия Sky News
Превод: Ганчо Каменарски
