Докато Гърция се подготвя за политическа развръзка около Преспанския договор тази седмица, страната става свидетел на безспирни, често цинични, политически маневри между партиите, техните лидери и дори отделни депутати. Това пише електронното издание на Kathimerini в материал, цитиран от агенция "Фокус".
Залогът е не само ратифицирането на споразумението между Атина и Скопие, но и потенциалното преначертаване на вътрешната политическа карта.
Гръцкото общество и политическият свят на страната са дълбоко разделени. Ясно е, че обществеността е против споразумението, като до 70% не го одобряват. Десетките хиляди, които излязоха да протестират в неделя в Атина, показаха отново, че страстите са нагорещени.
Насилието, за което премиерът Алексис Ципрас обвини екстремистите, докато опозиционните лидери критикуваха прекомерната употреба на сълзотворен газ и призоваха за разследване, което да разкрие кой е виновен, е показателно за нестабилността, пред която е изправена Гърция през месеците, оставащи до парламентарните избори. Въпреки гласовете, призоваващи поне за минимално сътрудничество и намиране на допирни точки, Алексис Ципрас и Кириакос Мицотакис влязоха в пълномащабна война.
Премиерът се опитва да използва договора името между Атина и Скопие, за да създаде широк „прогресивен“ фронт, който да се простре далеч извън СИРИЗА, докато консервативният опозиционен лидер, който е далеч напред, според проучванията на общественото мнение, се опитва да запази единството на „Нова Демокрация“ (по въпроса за името там има различни подходи) и да спечели следващите избори с абсолютно мнозинство.
Що се отнася до самия Преспански договор, рядкото сливане на тънки политически съображения с дълбоки чувства към историята, прави експлозивен микс, който осигурява разгорещени дебати в парламента.
Суровите цифри, независимо от опозицията на обществото, говорят, че прокарването на договора за името през 300-местния парламент е свършен факт. В почти всички вероятни сценарии, 153 народни представители ще подкрепят сделката във вота, който се очаква да се състои по-късно тази седмица.
Управляващата СИРИЗА има 145 депутати и към тях трябва да бъдат добавени позитивните гласове на министъра на туризма Елена Кунтура, на депутатите от центристката „То Потами“ Ставрос Теодоракис, Спирос Ликудис и Йоргос Мавротас, бившият народен представител от „То Потами“ Спирос Данелис и на депутата от „Независимите гърци“ (АНЕЛ) Танасис Папахристопулос.
Това прави мнозинство от 151 души. В неделя вечерта се разбра, че и лидерът на „Демократическата левица“ Танасис Теохаропулос, който до понеделник беше част от „Движение за промяна“ (КИНАЛ) ще гласува позитивно.
Накрая заместник-министърът на гражданската сигурност Катерина Папакоста, бивш член на „Нова Демокрация“, се очаква да гласува и за споразумението, но все още не се е изказала официално по въпроса. По този начин, за всички практически цели, се очаква споразумението от Преспа да бъде прието с 152 или 153 гласа.
Бившият министър-председател Йоргос Папандреу, който не е член на парламента и в миналото работи неуморно по този въпрос, както като външен министър, така и като министър-председател, обяви публично подкрепата си за сделката.
Въпреки дискомфорта, който този ход създаде в ръководството на КИНАЛ, всичко друго би го направило да изглежда непоследователен. Тъй като не може да гласува, „Движение за промяна“ разглежда щетите от това като ограничени, въпреки че символизмът на този акт не е в съгласие с подхода на лявоцентристката коалиция.
Трансатлантическите партньори на Гърция, които правят всичко възможно, за да видят споразумението приложено, трябва да чувстват облекчение. Разбира се, нищо не е сигурно, докато не бъде потвърдено окончателно, но в общи линии вече нещата са ясни.
Все пак за проницателния наблюдател на гръцката политика и чуждестранните официални лица и анализатори, които ценят решаващата роля на Гърция, като стълб на стабилността на Балканите, тъй като тя е далеч най-силната страна в региона и военно, и икономически, въпреки кризата през последните осем години, дълбоките разделения, създадени от този въпрос в обществото и политическия свят, са причина за опасения и е ясно, че те могат да доведат до сериозни проблеми в бъдеще.
Справянето с такъв нестабилен политически ландшафт изисква внимателни ходове от всички.
