Опита ли Доналд Тръмп чрез политическа хватка да дискредитира воденото от специалния прокурор Робърт Мълър разследване за възможна руска намеса в американските президентски избори през 2016 година? Отговорът на този въпрос изглежда като "подозрително да", а причините за такова твърдение са няколко.
Какво направи и какво не направи Тръмп?
Конгресмен Девин Нунес, за който никой не оспорва, че е много близък до Доналд Тръмп, беше основното оръжие в последно време в поредния опит американският милиардер „предварително“ да бъде оправдан и същевременно да бъдат поставени под съмнение бъдещите резултати от разследването на Мълър.
Какво стори Нунес? Той беше главен автор на меморандум, според който ФБР и американското правосъдно министерство са разписали 4 заповеди, всяка от които с валидност за 90 дни, за на практика незаконно следене на сътрудника на Тръмп от кандидат-президентската му кампания Картър Пейдж. Пейдж е следен, тъй като е заподозрян като "топла връзка" между Кремъл и Тръмп. Нунес твърди, че при представянето на основания за издаването на заповедите пред съда обаче правоохранителните органи са спестили част от известните им към съответния момент факти – например, че набирането на информацията, заради която е започнало следене на Пейдж – т.нар. "руско досие" на Доналд Тръмп, съставено от служител на британската МИ-6 Кристофър Стийл, е била платена от Демократическата партия (вижте ТУК за подробности). Освен това Нунес пише в републиканския меморандум, че Стийл казал на висш служител на американското правосъдно министерство – Брус Ор, че "желае неистово Тръмп да не бъде избран за президент" т.е. има личен мотив и това го прави недостоверен източник на данни.
Демократите моментално поискаха отговор на този меморандум и Комитетът по въпросите на разузнаването към Камарата на представителите им разреши да го публикуват – точно както разреши и на Нунес. Само че Тръмп, от когото също зависи какво ще се публикува, позволи публикуването единствено на документа на Нунес, но не и на този на демократите.
Освен това се оказа, че основното твърдение на Нунес – за това, че ФБР не казало на съда, че демократите и Хилари Клинтън платили за "руското досие", е доста съмнително. В телевизионното предаване Fox & Friend (бел. ред. - долното видео, след 7:30 минута) той беше попитан изрично дали ФБР е уведомило съда относно политическия характер на "руското досие" и кой е финансирал проучванията на Кристофър Стийл - нещо, което демократите твърдят, че е станало. След подозрително кратко колебание Нунес отрече, като допълни, че не можел "да следи броят на лъжите на демократите". Отделно, в долния запис пред Fox Нунес заявява "да" относно твърдение, че вече подалият оставка зам.-директор на ФБР Андрю Маккейб (бел. ред - заради критиките на Тръмп, че е приближен на демократите) е казал на изслушване на ниво "комисия" в Конгреса, че издаването на заповедите за следене нямаше да е възможно без "руското досие". Демократите, обаче, са категорични, че Маккейб не е казвал такова нещо. На въпрос защо не е пусната цялата стенограма, за да е ясно какво точно е казал Маккейб дума по дума, отговорът на Нунес е, че това щяло да бъде "голям (бюрократичен) процес".
Извън това, меморандумът на Нунес не казва и какви други причини и доказателства за необходимостта да бъде следен Пейдж е представило ФБР пред съда. Все още няма как да се види дали демократите ги изброяват, защото техният официален отговор беше спрян от Тръмп.
Помощ от руски или републикански тролове?
Още преди меморандумът на Нунес да стане публичен, малко след като съдбата за това беше в ръцете на Тръмп, в микроблог мрежата Twitter тръгна кампанията #ReleaseTheMemo. Тя бързо стана "вайръл", но са използвани руски ботове и тролове, за да се усили ефектът, твърди сайтът Hamilton 68, който е създаден специално да следи руската пропаганда в социалните мрежи. Автор е Съюзът за защита на демокрацията (повече вижте ТУК).
Друг анализ обаче сочи, че "усилването" на кампанията е дирижирано от свързани с Републиканската партия профили в Twitter. Това накара Комисиите по въпросите на разузнаваето и към Камарата на представителите, и към Конгреса да поискат справки от Twitter и Facebook.
Всичко тръгва от следния профил в Twitter - @underthemoraine. Проучване на Politico показва, че този профил често засяга консервативни теми – например измамата с климатичните промени, бойкотът в Националната футболна лига на САЩ заради думи на Тръмп относно чернокожите и какъв позор е той, както и, разбира се, работата на Робърт Мълър.
Темата с меморандума на Нунес се подема от друг потребител на Twitter - @KARYN19138585. Той е свързван с руски ботове. Регистриран е през 2012 година, като до края на 2013 година пише предимно по теми против Барак Обама и в подкрепа на републиканците, а след това, до лятото на 2016 година, не е активен. Тогава, в разгара на кандидат-президентската кампания внезапно избухва – от няколко туита на седмица преди това, до няколко туита дневно. През октомври, 2016 година, KARYN говори предимно за радикалния ислям и как той атакува американските ценности – любима тема на Тръмп. Няма обаче постове в подкрепа на милиардера, има множество атаки срещу Хилари Клинтън, кампанията и политическите ѝ идеи. А от @KARYN19138585 кампанията #ReleaseTheMemo се ретуитва автоматично от множество ботове. Тези два профила не са единствените, които стартират кампанията, но са част от малкото „източници“ на фона на последвалото бясно ретуитване.
Меморандумът на Нунес – опровержение, но само за Тръмп
"Това се отнася до правото на Конгреса да държи отговорна изпълнителната власт". Думите са не на кой да е, а на говорителят на републиканците в Камарата на представителите на Конгреса Пол Райън, който коментира темата с меморандума на Нунес и разследването за евентуална руска намеса в подкрепа на Доналд Тръмп. И тези думи влизат в пряко противоречие с твърденията на самия Тръмп, пак основно в Twitter, как разкритията на Нунес го оправдават от всякакви подозрения, че Русия му е оказала неоценима помощ да стане президент на САЩ.
Докъде ще стигне "руската история в американските избори" - тепърва ще видим. Сега е ясно със сигурност едно – мирише!
Автор: Ивайло Ачев, по материали от Politico, CNN, Fox News и WhoWhatWhy.
