Иран и САЩ проведоха ядрени преговори в столицата на Оман - Маскат - на 12 април. Иранската делегация, водена от министъра на външните работи Абас Арагчи, представи исканията и червените линии на Техеран пред делегацията на САЩ, водена от специалния пратеник за Близкия изток Стив Уиткоф, който е изключително активен и в ролята на посредник между Русия и Украйна, признавайки сам, че е по-близък до едната страна: Пратеникът на Тръмп Стив Уиткоф завързал "приятелство" с Путин (ВИДЕО).
Какво иска Иран?
Иранските искания, ако се стигне до ограничаване на ядрената програма, включват гаранции за облекчаване на санкциите, достъп до милиарди долари замразени ирански активи и прекратяване на кампанията на САЩ за "максимален натиск", насочена към износа на ирански петрол за Китай. Информацията е на ирански и арабски официални лица.
Още: Китай разби надеждите на Тръмп за Иран, Техеран умело изнудва чрез ядрената си програма
За САЩ би било много трудно да гарантират постоянно облекчаване на санкциите, като се има предвид, че подобно изискване би трябвало да обхваща няколко президентски администрации на Щатите. Въпросът беше предмет на спорове между Техеран и Вашингтон по време на управлението на Джо Байдън.
Арагчи подчерта, че Иран няма да се съгласи напълно да ликвидира ядрената си програма. Неуточнени ирански представители заявиха пред The Wall Street Journal, че Ислямската република все пак би била готова да намали обогатяването на уран до нивата от 2015 г. Съгласно ядрената сделка, постигната тогава, обогатяването на уран е ограничено до 300 кг уранов хексафлуорид, обогатен до 3,67%, за период от 15 години.
Снимка: Getty Images
Ядрената сделка между Иран, Съединените щати, Русия, Китай, Великобритания и Франция беше сключена през 2015 г. Споразумението означаваше, че Техеран ще позволи на инспекторите на Международната агенция за атомна енергия (МААЕ) безпрепятствен достъп до ядрените си съоръжения в замяна на постепенното вдигане на западните санкции и че по-голямата част от обогатения му уран ще бъде изнесена в чужбина. То също така изискваше ключов завод за обогатяване на уран да се превърне в изследователски център. По време на първия си мандат обаче Тръмп изтегли САЩ от ядреното споразумение с Иран, а оттогава насам иранците развиват ударно мощностите си в сектора, въпреки че публично отричат да вървят към разработване на ядрено оръжие: Нова оценка от САЩ: Иранците за дни могат да обогатят уран за ядрено оръжие.
Несигурност
Не е ясно дали Иран ще се съгласи да демонтира модерните си центрофуги в допълнение към намаляването на настоящите си запаси от обогатен уран. През последните години страната инсталира усъвършенствани центрофуги в основните си ядрени съоръжения - Натанц и Фордо. Те увеличиха скоростта, с която Иран може да обогатява уран. Понастоящем Техеран разполага с 274,8 килограма уран, обогатен до 60%. Ако се обогати допълнително, това е достатъчно за производството на около шест ядрени оръжия, изчислява американският мозъчен тръст Институт за изучаване на войната (ISW). Обикновено за това е необходима чистота от 90%.
Не е ясно също така дали Иран се стреми да се върне към ядрената сделка, известна като JCPOA - Съвместен всеобхватен план за действие. Тя съдържа различни ограничения върху иранската ядрена програма, които ще изтекат през 2030 г. Те се наричат „разпоредби за изтичане на срока на действие“. Ако Иран се съгласи да се върне към спазване на документа, не се знае дали разпоредбите за изтичане на срока на действие ще бъдат подновени за още 15 години. Не е ясно също така дали Техеран би се съгласил на ново ядрено споразумение, което включва постоянни ограничения върху ядрената програма. Президентът на САЩ Доналд Тръмп многократно критикуваше съществуването на разпоредби за изтичане на срока на действие, преди да се оттегли от споразумението през 2018 г.
Още: Тръмп предупреди: Израел ще удари Иран, ако ядрените преговори пропаднат
Какво искат САЩ?
Съединените щати също представиха своите искания и червени линии - това стана още преди ядрените преговори. На 11 април Стив Уиткоф заяви пред The Wall Street Journal, че най-важното, което Вашингтон желае, е премахването на иранската ядрена програма. Той обаче призна, че САЩ са отворени за „намиране на компромис“ с Иран.
Снимка: Getty Images
Червената линия на Съединените щати е изработване на иранско ядрено оръжие. По подобен начин Тръмп заяви дни по-късно, че Техеран трябва да се откаже от „концепцията за ядрено оръжие“. Ислямската република отрича да работи към тази цел и продължава да настоява, че обогатяването на уран било с гражданско предназначение, не военно.
Още: Иранските военни вече са в повишена готовност заради Тръмп
Сделка във "възможно най-кратък срок"
Ирански и американски официални все пак представиха разговорите от 12 април като „положителни“ и „конструктивни“. Въпреки това остават значителни пречки и предизвикателства, преди да бъде постигнато споразумение.
Абас Арагчи заяви, че САЩ и Иран са изразили намерението си да постигнат сделка във „възможно най-кратък срок“, но призна, че това „няма да бъде лесна задача“.
Белият дом публикува изявление, в което нарече преговорите „положителни и конструктивни“, като същевременно призна, че решаването на иранския ядрен въпрос е „много сложно“.
Още: "Хиперзвукова" ракета полетя към най-известното летище в Израел. Тръмп заплаши Иран (ВИДЕО)
Иран би могъл да възстанови ядрената си програма с по-бързи темпове след изтичането на срока на действие на разпоредбите или ако новото споразумение се провали, при условие че запази сегашната си усъвършенствана технология за центрофуги. Техеран увеличи броя на действащите си центрофуги, откакто подписа ядрената сделка през 2015 г., като разработва и нови, усъвършенствани такива. Пример за това е IR-8, за която ирански официални лица твърдят, че е „16 пъти“ по-мощна от центрофугата IR-1. Дори ако Ислямската република се съгласи да намали запасите си от обогатен уран, вероятно ще може да навакса с относително бързи темпове в сравнение с периода преди 2015 г., ако запази сегашните си усъвършенствани центрофуги, смятат експертите от ISW.
Снимка: Getty Images
Иран и Съединените щати се споразумяха да проведат втори кръг от ядрените преговори на 19 април - отново в Маскат.
В навечерието им Ислямската република засилва дипломатическата си дейност с трети страни. Заместник-министърът на външните работи на Иран по правните и международните въпроси Казем Гарибабади обяви, че генералният директор на Международната агенция за атомна енергия Рафаел Гроси ще посети Техеран на 16 април. Гарибабади пътува до Москва на 14 април и се срещна с руския заместник-министър на външните работи Сергей Вершинин. Иранският министър на външните работи Абас Арагчи също ще пътува до Москва през следващите дни. През последните седмици Иран се свързва често с Русия по ядрения въпрос, като диктаторът Владимир Путин дори предложи да е посредник между Тръмп и властта в Техеран.
Още: Аятолахът каза на Тръмп да си гледа работата за иранската ядрена програма
