Германският канцлер Ангела Меркел остава да търси начини за изкарването на Германия от политическата криза, в която осъмна тази сутрин, след като предварителните преговори за коалиционно правителство се провалиха. Това може да доведе най-голямата европейска икономика до предсрочни избори.
Още: Завръщане към Студената война: Путин рискува с Пхенян, за да победи в Украйна
Още: Топ 3 снайперски пушки в армията на САЩ за всички времена
Сега страната е изправена пред седмици, ако не и месец на безизходица с правителство, което е малко вероятно да предприеме смели политически ходове.
Без друга възможност за коалиция, Германия може да е принудена да проведе нови избори, които рискуват да завършат без категоричен победител както последните през септември. Меркел, чиято либерална политика за бежанците раздели политическите и обществени кръгове, трябваше да търси съюз с необичайна партии, след като вотът я остави без чисто мнозинство.
Но след повече от месец на изтощителни преговори лидерът на либералната Свободна демократична партия (СвДП) Кристиан Линднер се оттегли от преговорите миналата вечер, тъй като според него няма „основа за доверие“, на базата на която да се формира правителство с консервативния алианс на Меркел Християндемократически съюз/Християнсоциален съюз (ХДС/ХСС) и еколозите от партията на Зелените.
Още: Позиция: Украйна трябва да бъде поканена да влезе в НАТО
Още: Подли трикове: Как Русия отнема жилищата на собственици в Мариупол (СНИМКИ и ВИДЕО)
„По-добре да не сме в управлението, отколкото да управляваме лошо“, каза Линднер, допълвайки, че партиите не са споделяли „обща визия за модернизирането“ на Германия.
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Още: Русия отстъпва на световния оръжеен пазар
Още: Големият проблем за F-16 срещу най-ефективното руско оръжие в Украйна - умните бомби (ВИДЕО)
Изразявайки на свой ред съжаление за решението на СвДП, Меркел обеща да преведе Германия през кризата. „Като канцлер… ще направя всичко възможно, за да гарантирам, че държавата ще излезе в добро състояние от този труден период“, каза тя.
Списание Der Spiegel нарече провала на преговорите „катастрофа“ за Меркел и заяви, че Германия, която досега е остров на стабилността в турбулентния Запад, има „своя момент Brexit, своя момент „Тръмп“.
Веднага след новината еврото спадна, въпреки че според анализатори дългосрочните ефекти върху валутата все още не могат да бъдат предвидени. Германският индекс на сините чипове DAX остана до голяма степен стабилен, изгубвайки само 0,47% по време на цялата търговия.
Още: Путин в Пхенян - какво да очаква светът?
Още: Първи бой между роботи в Украйна: Започва нова военна ера (ВИДЕО)
Преговорите, които в един момент станаха особено жлъчни, се препънаха пред серия от теми, включително и миграционната политика.
Либералната позиция за бежанците на канцлера, която допусна влизането в страната на повече от милион чужденци от 2015 г. насам, накара и някои избиратели да се обърнат към крайнодясната „Алтернатива за Германия“ (АГ), която успя да спечели над 12,6% от вота на избирателите благодарение на своята ислямофобска и антиимиграционна кампания.
Съпредседателят на АГ Александър Гауланд коментира със задоволство неуспеха на преговорите, посочвайки, че канцлерката се е провалила, а неговата партия „очаква възможните нови избори“, в които се готви да спечели силни позиции.
Партиите също така се разминаваха и по въпроса с околната среда. Еколозите настояваха за постепенен отказ от въглищата и двигателите с вътрешно горене, докато консерваторите и СвДП поставиха ударение върху защитата на индустрията и работните места.
Партийните лидери първоначално бяха поставили като краен срок неделя 18 ч. местно време, но той изтече без резултат.
Зелените си тръгнаха от провалените преговори, посочвайки, че според тях е можело да се стигне до сделка въпреки различията, обвинявайки СвДП в недобросъвестност.
Линднер, който на преговорите зае по-остра позиция спрямо бежанците, е предпочел да покаже „своите популистки вълнения вместо политическа отговорност“, написа в Туитър евродепутатът от Зелените Райнхард Бютикофер.
Междувременно Меркел не можеше да не направи опит да убеди Германската социалдемократическа партия (ГСДП) да се върне в управлението - ГСДП бе коалиционен партньор в нейните правителства от 2013 г. Но след като претърпя унизителна загуба на изборите, ръководството на партията многократно заяви, че мястото на ГСДП вече е в опозиция.
Меркел, която е на власт 12 години, би могла да поведе правителство на малцинството, въпреки че вече даде сигнал за нежеланието си да заложи на подобна нестабилност.
По тази причина Германия може да се окаже принудена да проведе нови избори, които ще трябва да бъдат свикани от президента Франк-Валтер Щайнмайер. Това обаче няма да стане допълнителни опасности за Меркел, която ще трябва да се изправи пред съмненията в своята собствена партия дали все още е най-добрият кандидат, който да застане начело на една нова кампания. Най-продаваният вестник в страната Bild посочи, че невъзможността за сформиране на т. нар. коалиция „Ямайка“ поставя „нейното управление в опасност“. (Несъстоялата се коалиция бе наречена така, защото цветовете на трите й партии са сходни с флага на карибската държава Ямайка - бел. ред.).
Онлайн социологическо проучване на в. Velt установи, че 61,4% от попитаните смятат, че провалът на преговорите ще означава край на Меркел като канцлер. Само 31,5% са на различно мнение.
Преди да стане ясно, че диалогът между партиите ще завърши с неуспех, президентът Франк-Валтер Щайнмайер предупреди участниците да не налагат безразсъдно нови избори. „Всички страни са наясно със своите отговорности. И тези отговорности означават, че не трябва мандатът да бъде връщан на избирателите“, каза той в интервю за Welt am Sonntag.
Очаква се Меркел да се срещне с Щайнмайер по-късно в понеделник, за да обсъдят кризата. Двамата трябваше по програма да проведат разговор с идващия днес на посещение холандски премиер Марк Рюте, но срещата беше отменена. Самият Рюте не е чужд на политическите кризи – миналият месец той състави ново правителство след рекордните 225 дни на преговори.
Анализ на Хуи Мин Нео и Дебора Кол за агенция France Presse, цитиран от БГНЕС
