Близкият изток се тресе и опасенията за "Трета световна война" заливат социалните медии, а ЕС няма единна позиция по въпроса, пише Politico.
Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, която има за цел да превърне блока в по-голям играч на световната сцена, направи първите си публични коментари за ескалиращите враждебни действия между Иран и Съединените щати в понеделник вечерта - повече от три дни след като въздушен удар, нареден от президента на САЩ Доналд Тръмп уби иранския генерал Касем Сюлеймани.
„Европа носи специална отговорност по този въпрос“, казва Фон дер Лайен в изявлението, публикувано на уебсайта на Комисията. "Със засилване на напрежението Европа разговаря с всички участващи." Тя заяви, че е необходимо „да се спре цикъла на насилието“, призова Иран да се съобрази изцяло с ядрената сделка, известна като Съвместен всеобхватен план за действие (JCPOA), и заяви, че в сряда ще свика специално заседание на Колегията на комисарите, за да се направи разбор на всички дипломатически усилия.
Но за някои наблюдатели за това е много късно.
"Спрете празниците си и започнете да казвате нещо!", каза един дипломат от ЕС по-рано през деня, като изрази недоумение при липсата на коментари от президента на Комисията по отношение на Иран, както и за съобщение седмица по-рано от турския президент Реджеп Тайип Ердоган, че ще изпрати военни сили в Либия.
Кризата в Близкия изток избухна малко повече от месец след като новата комисия встъпи в длъжност и повечето европейски институции все още са затворени заради новогодишните празници. Мудният отговор на новата изпълнителна власт в ЕС бе сериозно напомняне, че тя би трябвало да свърши работата си, за да бъде приета сериозно като геополитически играч от страна на големите сили.
Драмата показа - за пореден път – в колко голяма степен ЕС остава наблюдател, когато става дума за сериозни военни конфликти, независимо дали на Европейския континент, както в Източна Украйна, точно отвъд Средиземноморието, както при разгръщащата се прокси война в Либия, или в по-широкия регион, както при въздушния удар на САЩ, който уби Сюлеймани в Ирак.
И тя показа продължаващата борба на блока да говори с един глас по отношение на външната политика - дългогодишно, структурно и историческо предизвикателство, което Фон дер Лайен и Жозеп Борел, ръководителят на външната политика на блока, обещаха да решат.
Мълчанието на Фон дер Лайен бяха в рязък контраст с президента на Европейския съвет Шарл Мишел, който в петък направи изявление в рамките на часове след въздушния удар на САЩ, както и публикация в Twitter, призовавайки за прекратяване на „цикъла на насилие, провокации и отмъщения ".
И това остави служителите да се стремят да обясняват как новата "геополитическа" Комисия, която встъпи в длъжност на 1 декември, се различава от предшествениците си, дори когато Борел и неговият екип работеха усилено, за да следят бързо развиващите се събития.
Борел за пръв път направи изявление в петък вечерта, както и последващи изявления през уикенда. Помощници на Фон дер Лайен заявиха, че той е човекът на Комисията, занимаващ се с въпроса, и че президентът е в тесни консултации с него.
Покана за Брюксел
Докато лидерите на ЕС като цяло призоваха за спокойствие и Борел покани иранския външен министър Мохамед Джавад Зариф да посети Брюксел за преговори, имаше забележителни разлики в реакциите на големите европейски столици - нито една от тях не беше достатъчно позитивна по отношение на действията на САЩ, такава, че да предизвика аплодисменти или благодарност във Вашингтон.
Най-големите европейски сили, Германия, Франция и Обединеното кралство - всички те понастоящем заемат места в Съвета за сигурност на ООН - се оказаха принудени да ходят по дипломатическо въже: да не опрощават убийство, но също така и да не осъждат САЩ, които все още са съюзник от решаващо значение; и докато се опитва да задържат Вашингтон на своя страна, също да не губят отвореността си да се ангажират с Иран.
Но всеки го направи по малко по-различен начин.
Външният министър на Великобритания Доминик Рааб цитира „агресивната заплаха, която представляват иранските сили Ал Кудс, водени от Касем Сюлеймани“. Германският външен министър Хайко Маас направи изявление, в което обяви Иран за отговорен за ескалацията на напрежението, довело до атаката срещу Солеймани, но също така критикува ракетния удар, нареден от Тръмп. "Това действие не улесни намаляването на напрежението", каза Маас.
Първоначалната реакция на Франция се съсредоточи върху двата й най-важни проблема в региона: запазването на способността на силите в рамките на коалицията срещу Ислямска държава в Ирак да изпълнят своята мисия и да се опита да овладее по-нататъшните ирански нарушения на ядрената сделка.
Отначало министърът на външните работи Жан-Ив льо Дриан избягваше да квалифицира нападението на САЩ, като вместо това говореше за „най-новите развития в Ирак, а именно на предприетите снощи действия“, в съобщение за пресата, след като разговаря с американския държавен секретар Майк Помпео в петък.
До неделя френската позиция стана по-категорична. Президентът Еманюел Макрон "подчерта пълната си солидарност с нашите съюзници след атаките през последните седмици срещу коалиционните сили в Ирак" и "изрази своята загриженост относно дестабилизиращите дейности на силите Ал Кудс под командването на Касем Солеймани, повтаряйки необходимостта за Иран сега да се сложи край и да се въздържат от всяка военна ескалация, която би могла допълнително да дестабилизира региона. "
Голяма част от по-строгият европейски език към Иран дойде, след като Помпео се оплака в петък, че „европейците не са били толкова полезни, колкото бих искал да бъдат“.
Този по-настойчив тон се отрази до голяма степен и в съвместно изявление на Франция, Германия и Великобритания, които заедно съставляват гарантите „Е3“ по неясната сделка с Иран. Единственият намек за всяка критика към САЩ в изявлението на Е3 беше призив „всички страни да проявят максимална сдържаност и отговорност“.
Най-добрият източник на солидарност към Тръмп изглежда идва от централата на НАТО, където генералният секретар Йенс Столтенберг в понеделник свика спешно заседание на Северноатлантическия съвет. Посланикът на САЩ в НАТО, Кей Бейли Хъчисън, присъства на място, а служители от Държавния департамент и Пентагона бяха включени с видеоконференция от Вашингтон.
"Съединените щати предоставиха обосновката за акцията срещу генерал Солеймани. Имахме няколко брифинги от САЩ от държавния департамент и от Пентагона. Те информираха и обясниха на другите съюзници защо са предприели това действие", заяви Столтенберг пред репортери след срещата.
Столтенберг неколкократно повтори, че всички съюзници в НАТО отдавна са изразили загриженост относно враждебното поведение на Иран и че продължават да подкрепят ролята на алианса в международната коалиция срещу Ислямска държава, както и за мисията на НАТО в Ирак. Столтенберг заяви, че съюзниците са готови да възобновят тези усилия, когато обстоятелствата позволяват.
Все пак, въпреки проявата на солидарност, Столтенберг отказа да предложи каквото и да било мнение за убийството на Солеймани. "Това е американско решение", каза той. "Това не е решение, взето нито от глобалната коалиция, нито от НАТО. Но всички съюзници са обезпокоени от дестабилизиращите дейности на Иран в региона."
Разговор с Техеран
Обратно в Европейския квартал на Брюксел възгледът за действието на Тръмп беше още по-двусмислен.
В първоначалното си изявление в петък и последващите коментари през уикенда Борел беше изключително равномерен, изразявайки "загриженост" от убийството на Солеймани, но не изрази никакво осъждане към Техеран или Вашингтон. И докато Борел разговаряше по телефона със Зариф в събота вечер и го покани в Брюксел, говорител на върховния представител на Брюксел каза в понеделник, че няма конкретна информация за подобен разговор с Помпео.
Говорителят Питър Стано в отговор на многократни въпроси на редовна пресконференция на Еврокомисията в понеделник заяви само, че Борел е говорил или ще говори с всички партньори на ЕС в усилията му да помогне за деескалиране на напрежението.
"Има много дейност, много активност продължава по отношение на намирането на начини как ЕС може да допринесе за деескалация", каза Стано. „Важното е, че висшият представител е много ангажиран в контактите с всички съответни партньори, за да намери начин как да допринесе за деескалация.“
Борел описа разговора си със Зариф в писмо, изпратено до външните министри на ЕС в неделя и видяно от Politico. Един висш дипломат заяви, че гледа на това писмо като на усилие на Борел да компенсира Мишел - новият президент на Съвета, който представлява лидерите на страните-членки на ЕС - като служителя на ЕС с най-бърза реакция. Друг дипломат заяви, че действията на Тръмп са оставили длъжностни лица дълбоко несигурни.
„Европа не е свикнала с американските агресивни едностранни действия“, заяви дипломатът.
„Ние всъщност не знаем какво да правим“, каза дипломатът, който се учудва защо Фон дер Лайен не говори през празниците. Този дипломат отбеляза с тревога, че Великобритания и балтийските страни са изразили ниво на подкрепа за САЩ, което очевидно не е споделено от други страни-членки на ЕС, и каза, че тези опасения са били засилени само от "оглушителното мълчание на фон дер Лейен".
Дипломатът се оплака, че Фон дер Лайен говори за справяне с изменението на климата, докато ЕС оставя съседите си да попаднат "в ръцете на Турция и Русия и рискуваме ескалация в Близкия изток".
На пресконференцията на Еврокомисията в понеделник говорителят на Фон дер Лайен, Ерик Мамер, отговори на въпрос относно собствения ангажимент на президента, като заяви, че е била в близки контакти с Борел, ръководител на Службата за външни действия на ЕС, и ще направи изявление по-късно през деня.
Фон дер Лайен прекара по-голямата част от понеделник в Бавария на конференция на политическата партия Християнсоциален съюз, партньор на собствената ѝ политическа партия Християндемократическия съюз.
Изявлението ѝ най-накрая беше публикувано на уебсайта на Комисията в в къдсния следобед в понеделник.
Високопоставен дипломат на ЕС заяви, че последната криза в Близкия изток подчертава липсата на междуинституционална координация в Брюксел: „На първо място трябва да въдворим някакъв ред в отношенията между Комисията, Съвета и външната служба“.
ЕС също се бори за спасяването на доверието в ядрената сделка с Иран.
Веднага след като Борел излезе с изявление, опитвайки се да подчертае една конкретна роля на ЕС като координатор на усилията за запазване на пакта, иранските лидери декларираха последната си стъпка, отстъпвайки от задълженията си по сделката - допълнително задълбочаване на съмненията, че споразумението, известно като Съвместен комплексен план за действие (JCPOA), може да бъде спасено.
В лични разговори официални представители заявиха, че първоначалното мълчание на Фон дер Лайен остави други лидери на ЕС изненадани и нейното многократно настояване, че тя е начело на геополитическа комисия, остави Борел и други засегнати ангажирани да взимат отношение преди шефа си.
В резултат на това Комисията изглежда реагира бавно на аспекти на конфликта, различни от тези, свързани пряко с ядрената сделка - включително заплахите за военно отмъщение от страна на лидерите на Иран и заплахата на Тръмп да бомбардира ирански културни обекти, която веднага бе осъдена от Зариф и други като заплаха за извършване на военни престъпления.
Лондон предупреди Тръмп срещу предприемане на такава драстична стъпка. "Съществуват международни конвенции, които предотвратяват унищожаването на културното наследство", заяви говорител на премиера Борис Джонсън в понеделник.
И все пак, макар европейските съюзници да изглеждат отдалечени от Тръмп, имаше признаци, че някои в Иран все още гледат на Запада колективно като на враг.
Когато стотици хиляди хора се изсипаха на улиците за погребението на Солеймани в понеделник, някои носеха плакати, на които имаше снимки на Макрон и германския канцлер Ангела Меркел все едно гледани през мерник на оръжие, заедно с подобни снимки на Тръмп и израелския премиер Бенямин Нетаняху.
