Явно ключови представители на западния външнополитически елит могат да четат мисли: те твърдят, че знаят точно намеренията на издирвания от Международния наказателен съд в Хага за систематично отвличане на украински деца руски диктатор Владимир Путин. Видни служители и политически наблюдатели все повече се съгласяват, че амбициите му са безгранични и Украйна е само първата цел, пише във Foreign Policy колумнистът Стивън М. Уолт.
Министърът на отбраната на САЩ Лойд Остин заяви: „Путин няма да спре в Украйна“. Същата идея беше изразена от бившия директор на ЦРУ Дейвид Петреъс пред Кристиан Аманпур от CNN. Украинският президент Володимир Зеленски предупреди, че Литва, Латвия, Естония и Молдова може да са следващите цели, а според посланика на САЩ в Обединеното кралство Джейн Хартли: „Ако някой мисли, че Русия ще спре дотук, греши“. Литовският външен министър Габриелиус Ландсбергис е на подобно мнение: „Русия няма да спре... Путин очевидно има планове да продължи напред“. Президентът на САЩ Джо Байдън отправи подобно предупреждение още през декември 2023 г., както и генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг. Западните служители не са сигурни кога Русия ще се изправи срещу НАТО. Расте броят на тези, които вярват, че по-голяма война е неизбежна, освен ако Москва не бъде решително победена. Още: Как Русия подготви и осъществи сепаратизма в Украйна (ВИДЕО)
Както предупреждава Уолтър Липман, „Там, където всички мислят еднакво, никой не мисли много“. Очевидно никой от тези хора не знае какво ще направят Путин и Русия, ако войната приключи с техeн контрол над част от украинската територия. Никой не знае това със сигурност, освен може би самият Путин. Напълно възможно е той да има наистина колосални амбиции, които след скъпия му успех в Украйна да го тласнат да нападне някой друг.
В същото време е напълно възможно неговите стремежи да не надхвърлят това, което Русия вече е получила на огромна цена и той да няма нито нужда, нито желание да рискува нещо повече. Путин наскоро каза например, че Русия няма намерение да атакува НАТО, въпреки че F-16 и други самолети, доставени на Украйна, биха били законни цели. Не можете да приемете уверенията на Путин за чиста монета, но не трябва автоматично да приемате, че всичко, което казва, е лъжа.
"Друг Хитлер"
Разбира се, западните експерти със своите зловещи предупреждения за бъдещите стъпки на Путин се опитват да убедят западната общественост (и Конгреса на САЩ) в необходимостта да се отделят повече пари за Украйна и за европейската отбрана. Аз не съм против по-нататъшната помощ на Киев и искам европейските членове на НАТО да засилят възпирането чрез изграждане на редовни военни сили. Това, което ме тревожи, е рефлексивното подстрекаване на заплахи, което вдъхновява подобни изявления, както и тенденцията да се третират мрачните прогнози като неоспорима истина и да се класифицират всички съмняващи се като наивни проруски марионетки.
Вярата в неограничената амбиция на Путин се основава отчасти на познатата либерална идея, че всички автократи са естествено агресивни и е трудно да бъдат сдържани. Логиката е проста: „Всички диктатори се стремят към експанзия, следователно Путин няма да се спре с Украйна“. Този силогизъм се превърна във вяра сред либералните елити, но има малко доказателства в подкрепа на това. Разбира се, някои диктатори, като Наполеон или Хитлер, са били опасни серийни агресори и следователно всеки автократ, с когото сме в противоречие днес, неизбежно се нарича „друг Хитлер“. Още: Най-мразен в ЕС, най-обичан в България: Рейтингът на Владимир Путин (СНИМКИ)
Други диктатори обаче се държаха доста добре в международен план, независимо колко възмутителни бяха действията им в собствените им страни. Мао Дзедун беше тиранин по дефиниция и следваше политика, която уби милиони негови сънародници, но неговият списък от завоевания е ограничен до Тибет през 1950 г. Прусия под ръководството на Ото фон Бисмарк води три войни за осем години, но обединена Германия, създадена през 1871 г., запази статуквото до края на века. Както твърди социологът Станислав Анджеевски, много военни диктатури са склонни да предпочитат мира, защото влизането във война изисква въоръжаване на гражданите, което може да постави властта в опасност.
Убеждението, че Путин е безмилостен диктатор, който хвърля в затвора и убива свои съперници, като извършва и други отвратителни действия, не казва почти нищо за желанието му да завладее своите съседи или дори че е способен да го направи. И не е нужно да си диктатор, за да започнеш непредизвикана, немотивирана и изключително разрушителна война. Спомням си повече от една видна либерална демокрация, която е правила това повече от веднъж. Още: Путин се държи като съпруг, хванат от жена си с любовница: Руски анализатор
Второ, когато войната в Украйна най-накрая приключи, Русия просто няма да е способна за нова агресия. Американското разузнаване твърди, че РФ е загубила там повече от 300 000 войници убити и ранени, да не говорим за хиляди бронирани бойни средства, за десетки кораби и самолети. На Путин му се иска, но няма да нареди допълнителна мобилизация, защото това би отслабило още повече руската икономика и рискува да разпали недоволството на хората. Западните санкции не са причинили щетите на руската икономика, които САЩ и техните съюзници очакваха, но Москва в никакъв случай не може да избегне сериозни дългосрочни икономически последици.
Продължителните бойни операции с обикновени оръжия са скъпи и започването на нови веднага след приключването на текущите би било още по-безразсъдно от първоначалното решение на Путин да започне на пръв поглед проста „специална военна операция”. Трудностите в Украйна вероятно ще накарат Путин да бъде по-предпазлив в бъдеще, дори ако армията му в крайна сметка постигне Пирова победа.
Трето, ако основната причина беше да се попречи на Украйна да се насочи към западната орбита и един ден да се присъедини към НАТО, тогава Путин вероятно ще се задоволи да изключи такава възможност от последващо мирно споразумение. Нациите често влизат във война от страх, а не от алчност, и ако опасенията за сигурността на Русия намалеят, намалява и стимулът да се преследват други европейски страни. Членовете на НАТО определено не трябва да приемат тази възможност за даденост, но със сигурност не е по-правдоподобна от идеята, че целите на Путин са безгранични.
Разширяването на НАТО
Някои западни наблюдатели твърдят, че разширяването на НАТО няма нищо общо с това и настояват, че Путин е мотивиран от вярата в културното и историческо, а следователно и политическо, единство на украинци и руснаци, ако не и формалното обединение на двата народа. От тази гледна точка разширяването на НАТО нямаше нищо общо с решението за започване на война – това беше просто пример за добър старомоден културен империализъм. Но ако това наистина е така, тогава Путин третира Украйна по особен начин и това е единствената причина за инвазията на нейна територия. Интересното е, че това заключение е в съответствие с предупреждението към Вашингтон направено през 2008 г от тогавашния посланик Уилям Бърнс, че „влизането на Украйна в НАТО би било критична червена линия за руския елит (не само за Путин)“. Русия изтърпя предишни кръгове на разширяване на НАТО, но Украйна е различна история. Каквото и да мисли човек за объркващите изявления на Путин за „историческото единство на руснаци и украинци“, той гледа на Финландия, Швеция, Полша и всички останали по съвсем различен начин. Още: Путин е в много силна позиция, не можем да го свалим: Съратник на Навални
Статутът на рускоезичните малцинства в балтийските страни може да предостави претекст за руска намеса, но ще рискува ли Путин да влезе в директен сблъсък с НАТО за страни, където по-голямата част от населението е повече от враждебно настроено към руснаците?
С други думи, ако Путин е започнал своята „ограничена операция” на първо място, защото счита руснаците и украинците за „един народ“, тогава би било разумно да се заключи, че неговите амбиции са ограничени до този единствен случай.
И накрая, етикетирането на Путин като безмилостен сериен агресор, който, ако победи, ще започне нови войни, възпрепятства усилията за спиране на боевете и по-нататъшните щети на Украйна, пише Foreign Policy.
Ако считате, че само пълно поражение ще попречи на Путин да започне нова война, това означава, че подкрепяте продължаването на военните действия, докато Украйна си върне цялата територия. Наистина бих искал това да се случи, но такъв резултат изглежда все по-малко вероятен дори с допълнителна западна помощ. И между другото някой от онези луди оптимисти, които миналото лято предричаха успешна контраофанзива на Украйна, призна ли грешката си? Още: Путин подписа указа за пролетния военен набор: Колко хиляди руснаци ще бъдат мобилизирани?
Повтарям: не знам каква ще бъде следващата стъпка на Владимир Путин. Не бива да се вярва сляпо на неговите добри намерения и запазване на статуквото в Европа след края на войната в Украйна. Просто не съм съгласен с тези влиятелни хора, които твърдят със стопроцентова сигурност, че те са наясно с бъдещите му действия и обосновават неговото постоянно преследване на нереалистични цели само по предположения.
Превод: Ганчо Каменарски
