Докато Гърция се готви да отпразнува 200-годишнината от обявяването на Войната за независимост следващия месец, страната също е готова да влезе в нова ера на икономическо развитие като модерна национална държава. Това пише в своя статия Андреас Янопулос, основател на Public Relations and Networks и InvestGR Forum, която е публикувана във в. „Катимерини”.
Съвременната история на Гърция може да бъде разделена на няколко отделни периода. По дългия и често труден път, който Гърция измина през последните 200 години, не липсваха неуспехи: икономически кризи, неправилни политики за развитие, съчетани с войни, бедност, глад и емиграция. И все пак всеки от тези периоди е родил нова и по-добра Гърция, която е дошла след него.
Гърция навлиза в такава нова ера сега. Първият период на гръцката държава, датиращ от Войната за независимост през 1821 г., беше фокусиран върху консолидирането на нацията, а не върху изграждането на стабилна икономика. Страната е родена като дребосък, наполовина от сегашния си размер, издялана от бавно умиращата Османска империя. Беден и предимно селскостопански, първият период на икономическо развитие на Гърция завърши с налагането на международен финансов контрол през 1898 г.
От 1898 г. до края на Гражданската война през 1949 г. Гърция придобива нова територия, развива основите на своята индустриална база и привлича малък, но значителен приток на инвестиции и човешки капитал. Но страната също страда и от икономическите трудности на Голямата депресия, политическата нестабилност, няколко регионални войни, жестока чужда окупация, опустошителна гражданска война и интеграцията на повече от милион гръцки бежанци от Мала Азия.
От края на Гражданската война до днес Гърция напредва икономически, с бързо развитие през 50-те и 60-те години и присъединяване към Европейската икономическа общност през 1981 г. Но петролните кризи от 70-те години и натрупването на публичен дълг - въпреки икономическите растеж - доведе до световната финансова криза от 2008 г., която тласна Гърция към финансова криза, продължила десетилетие, която заличи много от придобивките през предходните 20 години.
След като излезе от специалния надзор на Европа и МВФ през 2018 г., днес Гърция не е на ръба и се утвърди като център на икономическа активност в по-големия регион. Когато преодолеем пандемията от коронавирус, Гърция ще навлезе в четвъртия етап в своето икономическо развитие до голяма степен като използва Четвъртата индустриална революция.
Гръцкото правителство посрещна предизвикателството на пандемията, като засили амбициозната програма за реформи и постави нови цели пред страната. В резултат на това три области се открояват като новопоявяващи се двигатели на растежа - иновации, природни науки и зелена енергия.
Иновациите и високите технологии са приоритети на политиците с осезаеми резултати. „Майкрософт“ наскоро обяви проект за изграждане на центрове за данни за облачни изчисления в Гърция - ход, който ще подобри значително цифровата инфраструктура на страната и ще допринесе около 1 милиард евро за местната икономика.
Отделът за уеб услуги на Amazon, AWS, също току-що отвори първия си офис в Атина, което свидетелства за превръщането на Гърция в център за технологични и цифрови услуги. Други технологични гиганти също виждат бъдеще в Гърция: големи мултинационални компании като „Самсунг“, „Даймлер“, „Сиско“, „Тесла“, Digital Realty - наред с други - инвестират в новия технологичен сектор на страната.
Укрепващият гръцки сектор на природните науки, който вече е шампион по износ в региона, привлича значителни инвестиции във фармацевтични изследвания и производство. Наскоро фармацевтичният гигант „Пфайзер“ създаде център за научноизследователска и развойна дейност в северния пристанищен град Солун, докато около 15% от всички гръцки стартиращи фирми са в сектора на природните науки. Със своята качествена здравна инфраструктура, повече лекари на глава от населението, от която и да е друга държава от ОИСР, и туристическа марка, вече свързана със здравето, Гърция е привлекателна дестинация за лечение и пенсионери. Чрез редица инициативи гръцкото правителство полага усилия да се възползва от „сребърната икономика“ на Европейския съюз в размер на 4 трилиона евро.
Гръцката „зелена сделка“, която предвижда пълно поетапно премахване на лигнитните въглища до 2028 г. и удвояване на възобновяемата енергия в енергийния микс на страната до 2030 г., вече привлича големи инвестиции и нараства бързо. Четири проекта с обща мощност от 2,8 GW вятърна и слънчева енергия на стойност над 2 милиарда евро са одобрени за бърза процедура тази година.
Международният автомобилен гигант „Фолксваген“ току-що обяви пилотен проект за превръщане на гръцкия остров Астипалая в първия интелигентен, зелен остров в Средиземно море с електрически превозни средства, задвижвани изключително от възобновяема енергия. В близко бъдеще Гърция ще въведе законодателство, което да позволи създаването на офшорни вятърни паркове, използвайки неограничената вятърна енергия на гръцките морета.
Тези положителни развития, които служат за диверсификация и укрепване на гръцката икономика, произтичат от целенасочени реформи и нова визия за Гърция, както е въплътено в амбициозните цели на страната по програмата NextGenerationEU на стойност 750 милиарда евро. И ако миналото е пролог, Гърция е готова да започне ярък, нов век в съвременната си история.
