През последната година станахме свидетели на оформянето на нов Близък изток, в който Израел играе важна роля. Терминът "Нов Близък Изток" е въведен от Шимон Перес, който след споразуменията от Осло, подписани с палестинците през 1990 г., предвижда нова ера, в която Израел ще бъде интегриран в Близкия изток в политическата и икономическата област.
Още: Завръщане към Студената война: Путин рискува с Пхенян, за да победи в Украйна
Още: Топ 3 снайперски пушки в армията на САЩ за всички времена
Въпреки че арабският свят отхвърли този план като израелски опит за постигане на надмощие в региона чрез невоенни средства, израелската дипломация постигна напредък по тази цел, реализирайки съществени постижения.
Днес обаче не приносът на Израел предизвика образуването на сегашния Нов Близък изток. Той е продукт на редица развития, включително американската окупация на Ирак през 2003 г., възхода на Иран като регионална сила, търсеща хегемония и ядрената енергия, както и на вълната на революцията Арабска пролет, които задействаха хаоса в няколко ключови (Египет, Сирия) и не толкова (Либия, Йемен, Тунис, Бахрейн) страни.
Раздробяването на арабския свят принуди някои от неговите елементи да търсят външни съюзници за борба със заплахи отвътре и отвън. Заедно тези развития създадоха нова архитектура на съюзи и коалиции, основаващи се на общи интереси.
Още: Позиция: Украйна трябва да бъде поканена да влезе в НАТО
Още: Подли трикове: Как Русия отнема жилищата на собственици в Мариупол (СНИМКИ и ВИДЕО)
Една от характерните особености на Новия Близък Изток е, че съюзите не се основават единствено на религиозни или етнически позиции. Например, няколко сунитски държави като Йордания, Саудитска Арабия и Египет са загрижени от експанзията на Иран и шиитския ислям и неговите съюзници, докато сунитските държави от Катар и Турция поддържат добри отношения с Иран. Освен това сунитският арабски свят не само обединява сили срещу Катар, поради подкрепата на последния за „Мюсюлманското братство“ и неговата проиранска политика, но и срещу редица различни сунитски организации, които се считат за терористични групи като „Ал Кайда“, „Ислямска държава“ (ИД), „Мюсюлманското братство“ и др.
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Още: Русия отстъпва на световния оръжеен пазар
Още: Големият проблем за F-16 срещу най-ефективното руско оръжие в Украйна - умните бомби (ВИДЕО)
Друга индикация за разделението между сунитите е разделението между палестинците, които са разделени не само географски, но и идеологически и политически между Палестинската власт (ПВ) на Западния бряг и Хамас в Газа. Ако това не е достатъчно, иракските кюрди (които са мюсюлмани сунити, но не и араби) обявиха референдум за независимостта си, оказвайки натиск върху федералното правителство в Багдад и върху съседна Турция, която има голямо кюрдско малцинство.
Конфликтът между сунитския и шиитския ислям и конфликтите между самите сунити са една от причините, поради които големите играчи в арабския свят се сближават със страни извън арабската система. Тъй като прагматичните сунитски арабски държави приемат политика, ориентирана към Запада и техните армии разчитат на западната технология, сближаването с Русия не се счита за реална възможност.
Въпреки това, Западът като цяло - САЩ и Европа - ограничава неговата роля. Освен това са необходими външни съюзници, за да заменят Иран и Турция, които бяха местни съюзници в пределите на арабската система и днес са станали врагове (в случая с Иран) или се колебаят да сътрудничат (Турция).
Още: Путин в Пхенян - какво да очаква светът?
Още: Първи бой между роботи в Украйна: Започва нова военна ера (ВИДЕО)
Така Израел внезапно се озова по подразбиране в положението да бъде ухажван от големите държави в сунитския арабски свят. Това развитие предлага на Израел няколко постижения: първо, признаването му като важен играч на близкоизточната арена. Второ, ако сътрудничеството в миналото се съсредоточаваше върху малцинствата (като друзи, кюрди, маронити и др.) и периферията (Турция, Иран), сега Израел проникна в основния сунитски арабски свят. Трето, докато израелско-арабското сътрудничество се извършва главно зад кулисите, някои елементи в момента се издигат на повърхността. Новата обществена прозрачност на сътрудничеството между Израел и Саудитска Арабия и държавите от Персийския залив е умишлено проектирана да сплаши своя общ враг, Иран.
Ако сътрудничеството с Израел остане тайно, той няма да може да се използва като възпираща карта. За ПВ или по-скоро за президента на ПВ Махмуд Абас публичното сътрудничество с Израел срещу Хамас е опасно, въпреки че новата политическа конфигурация, която твърдо поставя Хамас заедно с Катар и Иран от страната на "лошите" изглежда смекчи опасенията на Абас от обществени индикации за сътрудничество с Израел.
Въпреки че днешният Нов Близък Изток поставя по-големи заплахи за сигурността в сравнение с бившия Нов Близък Изток, той е по-податлив за Израел, защото арабските държави не смятат, че те са принудени да сътрудничат с Израел. По-скоро това ново съзвездие представлява съзнателно решение, основаващо се на реалистичен анализ на интересите, и дългогодишната логика "врагът на моя враг е мой приятел" - мото, което служи на Израел през годините.
Отговорните за решенията във властта на Израел забелязаха появата на тази уникална регионална възможност сравнително късно, въпреки че когато я откриха, те връхлетяха върху нея като съкровищница. Все пак е твърде рано да празнуваме: сътрудничеството между Израел и арабските държави остава ограничено от един неоспорим "стъклен таван", чиято височина и дебелина трудно може да се определи, но основният му компонент е очевидно палестинският въпрос.
През 90-те години на миналия век на Израел беше позволено да проникне в арабския свят и да установи дипломатически и икономически връзки с държавите в Близкия изток и Северна Африка в съответствие с напредъка по палестинския въпрос, но тези връзки избледняха с рухването на процеса от Осло и избухването на Втората интифада през 2000 г. Урокът от този период е, че значителният пробив между израелците и палестинците може да премахне бариерите и да увеличи драстично регионалната интеграция на Израел.
Повечето сунитски арабски държави изоставиха идеологията в полза на политическия реализъм. Време е и израелското правителство да направи това и да постигне напредък към израелско-палестинския мир.
Автор на коментара във вестник Jerusalem Post, цитиран от БГНЕС, е Ели Подех, преподавател от Катедрата по ислямски и близкоизточни изследвания в Еврейския университет в Йерусалим
