Министрите на отбраната на НАТО на 17 февруари за първи път обсъдиха предложенията за реформи на генералния секретар Йенс Столтенберг. Някои членове обаче са доста скептични по отношение на новите предложения, информира Euractiv.
Новият доклад за реформа на НАТО, съставен от експертна група, е изготвил препоръки за това как военният алианс трябва да се справи с новите предизвикателства в собствения си двор. Предложенията включват актуализиране на официалния главен стратегически документ на НАТО, неговата „Стратегическа концепция“, който обмисля конкуренция на нарастващите китайски военни способности и руската стратегия.
Три се открояват особено: ограничаване на блокажите от една държава, „волята за коалиции“ и повече правомощия за посредничество на генералния секретар.
Наред с други неща влиза и предложението за финансиране на мерки за възпиране и отбрана поне частично от бюджета на общността.
„Укрепване на нашия ангажимент за възпиране и отбрана чрез предоставяне на стимули на съюзниците да допринесат с повече възможности и да осигурят по-справедливо разпределение на тежестта“, каза Столтенберг пред репортери в Брюксел.
Членовете на алианса вече няма да трябва да поемат сами всички разходи, ако например участват в разполагането на войски в балтийските държави или мисии за въздушно наблюдение.
Предложенията за реформи, които лидерите на НАТО се очаква да разгледат на срещата на върха в Брюксел, планирана за по-късно тази година, потенциално през юни, имат за цел да убедят наследника на Тръмп Джо Байдън да подкрепи решително НАТО и да успокоят съюзниците, разочаровани от това, което според тях е неуспех на алианса за координация на политическо ниво.
Френски резерви
Според някои дипломати от НАТО, френският министър на въоръжените сили Флоранс Парли е упрекнал Столтенберг, че е обсъдил публично някои от идеите си за реформа до 2030 г., преди да ги обсъди на среща със съюзниците.
Франция постави на първо място процеса на промяна до 2030 г., след като президентът Еманюел Макрон заяви, че НАТО преживява „мозъчна смърт“.
Един от най-важните моменти е, че Париж е скептичен към идеята за „новата“ схема за финансиране, която ще отчита и военни занятия, участие в мисии и операции, каза дипломат от НАТО пред изданието.
Като страна, участваща в международни военни операции, особено извън НАТО, тя вероятно няма да се възползва много от новата система за финансиране. В допълнение, новият регламент може да означава, че съюзниците трябва да участват сравнително активно в операции, дори ако са политически по-критични и са дали съгласието си само поради политическата съгласуваност на алианса.
Без самостоятелни курсове на САЩ
Това беше и първата среща с новата администрация на Байдън в лицето на ръководителя на отбраната на САЩ Лойд Остин, който обеща, че със смяната на властта в Белия дом дните на американските самостоятелни усилия ще приключат.
„Държавният секретар потвърди посланието на президента, че Съединените щати възнамеряват да съживят отношенията си с НАТО и че ангажиментът ни към член 5 продължава да бъде непоклатим“, заяви прессекретарят на Пентагона Джон Ф. Кърби.
„Секретарят Остин посочи НАТО като основата на трайна трансатлантическа сигурност и каза, че алиансът е опора на нашите общи ценности на демокрацията, индивидуалната свобода и върховенството на закона“, добави той.
„Трябва да възстановим изгубеното доверие“, каза Столтенберг преди срещата.
Остават обаче редица предизвикателства като укрепването на бюджетите за отбрана и препирните с Турция, членка на НАТО, включително за намесата на Анкара в конфликтите в Сирия и в Либия и закупуването на руската система за противоракетна отбрана С-400.
Въпреки забележимата разлика от тона на Тръмп, новата администрация на САЩ изглежда ще продължи да притиска останалите членове да направят повече, за да споделят финансовата и военната тежест на НАТО.
Афганистан и Ирак
Сесията днес обаче трябва да бъде първия тест за новопостигнатата хармония между американските и европейските съюзници, тъй като те трябва да обсъдят мисията за обучение на НАТО „Решителна подкрепа“ в Афганистан. Споразумението, постигнато с талибаните от администрацията на Тръмп, предвижда напускането на всички чужди войски на 1 май и „никой съюзник не иска да остане в Афганистан по-дълго от необходимото“, призна Столтенберг.
Условията за напускане на войските обаче все още не са изпълнени и мирните преговори за Афганистан не са постигнали достатъчен напредък, за да позволят изтегляне на чуждите войски.
Афганистанското правителство и талибанските бойци започнаха мирни преговори в Доха миналия септември, но преговорите до голяма степен зациклиха.
"Все още не сме в състояние да говорим за изтеглянето на международните сили от Афганистан, планирано за 30 април," заяви в сряда германският министър на отбраната Анегрет Крамп-Каренбауер.
Министрите на отбраната трябва също да обсъдят разрастването на учебната мисия на НАТО в Ирак, с идеята да увеличат нейната сила от 500 на около 5 000.
