НАТО ще се притече на помощ на своите членки в борбата с пандемията от новия коронавирус, но в същото време ще продължи да се занимава със сдържането на Русия, която увеличава военното си присъствие по границите на Алианса и конкретно в Черноморския регион. Това заяви генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг на пресконференция в навечерието на видеоконференцията на министрите на отбраната от Алианса, предава ТАСС.
„Виждаме, че Русия запазва военното си присъствие по границите на НАТО, включително в Черноморския регион, увеличава военното си присъствие в Крим, засилва Черноморския си флот“, заяви той. Освен това генералният секретар изказа мнение, че Москва продължава да оказва помощ и да изпраща доброволци в Източна Украйна. „Отговаряхме на това преди пандемията от коронавируса, по време на пандемията, и, аз очаквам, че това ще продължи и след пандемията“, заяви той.
„Затова НАТО възнамерява да помага на своите страни в борбата с коронавируса, но в същото време да изпълнява ключовите си задължения по обезпечаването на сигурността на страните от Алианса“, заяви Столтенберг. Той съобщи, че НАТО е засилил военното си присъствие в Черноморския регион и конкретно сухоземното и морското си присъствие в Румъния, а освен това работи в тясно сътрудничество със страните-партньори от региона – Украйна и Грузия, предаде агенция Фокус.
В отговор на въпрос дали Алиансът иска да помогне в борбата срещу коронавируса на Русия, която предостави безплатна помощ на страните от НАТО - Италия и САЩ - Столтенберг отговори: „Не сме получавали искани за помощ от Русия“. „А сега обръщам внимание на това, как да координирам подкрепата за страните-членки на НАТО. Ситуацията в Русия ни напомня, че това е глобална криза, общо предизвикателство и ние трябва да му отговорим заедно“, продължи той.
Видеоконференция на министрите на отбраната на НАТО
Пандемията от коронавируса ще бъде единствената тема на видеоконференцията на министрите на отбраната на страните-членки на Алианса, кяото ще се състои на 15 април, съобщи във вторник генералният-секретар.
„Министрите ще преразгледат действията на страните членки и ще вземат решение за по-нататъшни стъпки“, отбеляза Столтенберг.
По неговите думи, страните от НАТО си помагат една на друга в пълна координация. НАТО определя в кои страни има медицински ресурси и в кои държави има свободни транспортни възможности за тяхната доставка, които след това се използват за доставянето на помощта. В това се заключва координиращата роля на НАТО в отговор на пандемията“, отбеляза той.
В същото време генералният секретар подчерта, че въпреки помощта в борбата срещу пандемията, Алиансът трябва да поддържа своите приоритетни дейности за обезпечаване на сигурността на съюзниците. „Основната цел на НАТО е да гарантираме сигурността на близо 1 милиард граждани. Трябва да продължим работата си, така че здравната криза да не се превърне в криза на сигурността. Тази криза, която ни шокира, ще има далечни последици. Утре ще обсъдим как да поддържаме отбраната си и да запазим Алианса, нашите мисии и операции по време на пандемията“, добави той.
Съкращаване на военните разходи
Страните от НАТО все още не са обсъждали въпроса за намаляване на разходите за отбрана във връзка с пандемията от коронавируса, сега приоритет е спасяването на хората. Това заяви Йенс Столтенберг.
„Сега страните от НАТО не са ни информирали за съкращение на военните им разходи, а аз също нямам намерение да повдигам тази тема. В момента главният приоритет е спасяването на животи. Макар че ние разбираме, че кризата ще има икономическо измерение и ще последва спад в растежа“, каза генералният секретар.
В същото време Столтенберг отбеляза, че НАТО все още счита за една от основните заплахи за сигурността си „решителните действия на Русия“, която според него продължава да помага на народните републики в Донбас, „подкопавайки суверенитета на Украйна“, а също и „изграждайки своя присъствие в Сирия“. В тази връзка генералният секретар предупреди, че страните от Алианса трябва да поддържат необходимото ниво на военни разходи дори в контекста на кризата, която ще последва пандемията, за да може НАТО да изпълни основните си задачи за поддържане на сигурността в северноатлантическия регион.
По време на срещата на върха на НАТО в Уелс през 2014 г. всички страни от НАТО се съгласиха с искането на САЩ за 10 години да доведат военните си разходи до 2% от националния БВП с оглед на „необходимостта да се отговори на руската заплаха“. Според данните на годишните доклади на генералния секретар на НАТО обаче, вече през 2018 г. стана ясно, че всички страни от НАТО няма да могат да изпълнят тази цел, което бе потвърдено от статистиката за 2019 г. В тази връзка миналата година всякакви споменавания на решението на срещата на върха през 2014 г. изчезнаха от изявленията на ръководството на Алианса. Сега генералният секретар на НАТО споменава необходимостта от поетапно увеличение на военните разходи до 2% от БВП, без да посочва времева рамка.
Според последните официални оценки на Европейската комисия, обявени през март, икономическият спад в Европейския съюз през 2020 г. може да възлиза на 1% от БВП. Според европейски източници обаче Европейската комисия проучва сценарии за евентуален спад от 2,5% до 10% от БВП, въпреки че Брюксел не потвърждава официално тези цифри.
От края на декември миналата година повече от 1,9 милиона души са заразени с коронавирус в световен мащаб, а около 120 хиляди са починали. Ограничителните мерки, въведени за предотвратяване на пандемията са почти в световен мащаб и, според експерти, ще доведат до тежка икономическа криза.
