Турският президент Реджеп Тайип Ердоган, разбира се, беше един от най-непредвидимите участници в неотдавнашната среща на върха на НАТО във Вилнюс. Още преди пътуването си лидерите на военния Алианс призоваха Ердоган да смекчи позицията си и да се съгласи с влизането на Швеция в НАТО. В навечерието на отпътуването си за Вилнюс турският президент заяви, че няма да го направи, освен ако Анкара не получи нещо осезаемо в замяна и подчерта, че Турция очаква да се ускори процеса на присъединяването ѝ към Европейския съюз. До края на деня обаче ситуацията се промени и дойде новината, че Анкара е съгласна с влизането на Швеция в Северноатлантическия алианс.
Изглежда познаващите Ердоган веднага разбраха как да възприемат това негово искане. И още същия ден явно му беше обещано нещо, тъй като до вечерта той беше променил позицията си драстично.
Въпросът за Швеция обаче не е основен за Турция. Всъщност той изобщо не е играл особена роля за Анкара, а турските власти просто успяха ловко да използват ситуацията за своите интереси.
Много по-важно за Турция е какво ще се случи с договора за бойни самолети F-16 със САЩ. За да се промени нещо в тази посока, са необходими подобрения в отношенията между Анкара и Вашингтон. Как да се стигне до тях? Рецептата е известна отдавна. Турция, балансирайки между Изтока и Запада, трябва да се насочи повече към Запада. Точно това направи Ердоган стратегически по няколко начина. Още: "Нова стратегическа крепост": Бъдещето на НАТО след присъединяването на Швеция
Първо, той пусна Швеция в НАТО, защото без това срещата във Вилнюс щеше да се превърне в едно голямо фиаско. Второ, по време на неотдавнашното посещение на Володимир Зеленски в Турция Ердоган освободи група украински военнопленници, участвали в отбраната на Мариупол, или по-точно на „Азовстал”. Става дума за бойците от прословутия батальон „Азов”, който още преди въоръжения конфликт дори на Запад беше наречен екстремистки. Тези хора бяха в Турция, тъй като това беше основното условие за обмен на военнопленници с Русия, а Анкара в този случай действаше като посредник. Съгласно споразумението бойците от „Азовстал” бяха освободени, но трябваше да останат в Турция до края на въоръжения конфликт.
В замяна Ердоган очаква известни отстъпки. Какви? Много, но проблемът с F-16 е на първо място сред тях.
Разбира се, геополитическото балансиране трябва да се прави постоянно, защото само така има ефект. Затова Ердоган ще остане в тесен контакт не само с Вашингтон и Европа, но и с Москва, пише хърватското издание Advance.
Реджеп Тайип Ердоган коментира освобождаването на бивши украински командири, като каза, че първоначалната реакция на Москва се е променила. "Първоначално Русия направи редица изявления по тази тема, но ситуацията пое в положителна посока, след като станаха известни подробностите", каза турският президент на пресконференция.
Доколко той е верен, ще се види по-късно, тъй като Русия отначало реагира много негативно на стъпката на Турция, заявявайки, че Анкара нарушава условията на споразумението за размяна на затворници, сключено миналата година.
Турция може да е посредник
На пресконференция Реджеп Тайип Ердоган каза още, че Турция може да действа като посредник в преговорите между Москва и Киев за края на въоръжения конфликт.
Според руската информационна агенция ТАСС руският президент Владимир Путин в момента не планира разговор с ръководителя на Турция.
Имаше слухове, че Владимир Путин може да посети Турция и да се срещне там с Реджеп Тайип Ердоган. Големият въпрос обаче е дали това ще се случи в близко бъдеще, тъй като явно Ердоган доста е наклонил към Запада. Между другото, както стана известно, Турция продължава преговорите с Гърция след повече от година напрежение в отношенията между тези две страни, които традиционно не се харесват.
Всичко това предполага, че Турция се обръща към Европа. И неочакваното искане на Ердоган за ускоряване на присъединяването на Турция към Европейския съюз само потвърждава това предположение. Но имаше и моменти, в които Турция (при Ердоган) публично заявяваше, че всъщност не се стреми да влезе в ЕС.
Да, позицията на Ердоган не е лесна, откакто получи нов мандат през май тази година финансовата ситуация в Турция непрекъснато се влошава. Предстоящо е посещението му в няколко страни от Персийския залив, където, разбира се, акцентът ще бъде основно върху финансирането на турската икономика. Още: НАТО пое почти пълен контрол над Балтийско море. Какво се променя за Русия?
И кога се очаква Швеция да влезе в НАТО? Най-рано през октомври, защото едва тогава турският парламент ще поднови работа след лятната ваканция. Реджеп Ердоган обеща, че веднага ще изпрати молба за ратифициране на членството на Швеция, но до октомври остават още няколко месеца. Може ли Ердоган да промени решението си през това време? Всичко е възможно и многократно сме се убеждавали в това.
Струва си да припомним, че само няколко часа след като Турция потвърди съгласието си за влизането на Швеция в НАТО, САЩ обявиха, че ще продължат да прехвърлят изтребители F-16 на Турция. Ердоган и Байдън вече изразиха увереност, че споразумението за доставка на изтребителите ще бъде изпълнено.
Какво всъщност може да предложи президентът на Турция като посредник между Киев и Москва? Засега нищо конкретно. Този път Русия не скри разочарованието си, след като веднъж удължи зърнената сделка, но вчера (17 юли) Кремъл спря участието си. Сделката, постигната с посредничеството на ООН и Турция миналия юли, имаше за цел да облекчи глобалната продоволствена криза, като позволи украинското зърно, блокирано от конфликта между Русия и Украйна, да бъде изнасяно безопасно.
Русия не иска да губи Ердоган
Разбира се, Русия не иска да губи ценен контакт с Ердоган, тъй като сега той е може би единственият човек, който може да говори и с Киев, и с Москва от едни и същи позиции. Всички други мирни инициативи, като се започне от китайската, бразилската и се стигне до скорошната африканска, вече не се помнят. Вярно, Турция не е формулирала собствена мирна инициатива, но ако иска, може, защото се разбира еднакво с Киев и Москва.
Възниква въпросът какво всъщност е изгодно за Турция? Няма ли отслабването на Русия като черноморска сила да е от полза за нея? Сега изглежда, че Турция не бърза да се установи мир в Украйна. Може би за Анкара е по-изгодно да остане основният играч, който ще бъде поканен като посредник в моменти на рязко изостряне на ситуацията.
От друга страна, дори ако Турция искаше да спре въоръжения конфликт в Украйна, какво би могла да направи? Да покани някои високопоставени (дори и най-високопоставени) руски и украински лидери в Истанбул или Анкара и да говорят там? Възможно е, но градивен диалог между тях в този момент едва ли е възможен.
Въоръженият конфликт в Украйна е в ситуация, към която Турция се опитва да подходи изключително прагматично и делово. Могат да се очакват отстъпки както от Запада, така и от Изтока (макар че Изтокът за Турция е по-скоро инструмент за натиск върху Запада). Турция балансира между тях от много дълго време и сега просто виждаме друга фаза, която изглежда стартира успешно.
Превод: Ганчо Каменарски
