Осъждането на държавното насилие и заплахата със санкции срещу Беларус няма да възпре Александър Лукашенко. ЕС трябва да принуди Владимир Путин да спре да подкрепя авторитарния си съсед.
Беларуският президент Александър Лукашенко е цар на самозаблудата. Всяка година пламенният фен на хокея на лед организира турнири, в които - по-скоро изненадващо - собственият му отбор винаги е победител. Веднъж гледах една от игрите. Отборът на президента водеше с огромен марж. Но самият Лукашенко се мъчеше да вкара, въпреки че противниците - професионален австрийски отбор, играеха много предпазливо. В един момент вратарят дори се отдалечи встрани и разчисти пътя за изстрел. Лукашенко най-накрая вкара, за облекчение на своя отбор и противниците.
Президентът нямаше проблем да отпразнува тази фалшива победа в хокея. По същия начин без всякакво притеснение отпразнува фалшивото си преизбиране на 9 август, след като Централната избирателна комисия обяви, че Лукашенко е взел потресаващите 80,1% от гласовете. Лукашенко добре знае, че това бяха измамни избори, но въпреки това продължи да твърди, че нарастващата опозиция срещу неговото управление в Беларус е организирана от „чуждестранни агенти“.
В понеделник Лукашенко се обърна към работници в столицата Минск, които стачкуват и протестират срещу официалния резултат от изборите. Президентът, който някога смяташе работническата класа за своя електорална база, бе посрещнат с скандирания „изчезни!“ Кадри от историческото събитие, които ми препратиха колеги скоро се разпространиха в Интернет. От десетилетия беларусите толкова много се страхуваха от режима на Лукашенко, че никога не се осмеляваха да говорят. Те бяха уплашени от факта, че всяка критика може да бъде посрещната със солидни глоби, проблеми на работните им места, тормоз и дори затвор. Много беларуси избягваха да обсъждат такива теми или твърдяха, че просто не се интересуват от политика.
Лукашенко често се е обръщал към обикновени хора - понякога ги е наричал овце - и не е проявявал уважение дори към министрите, които е назначил в собственото си правителство. Сега той жъне това, което е посял. На беларусите им омръзна да ги унижават и да погазват правата им.
Считат своята нация за толерантна и мирна. Действително, Лукашенко се стреми да насърчи това схващане. В крайна сметка това народът ви да вярва, че може да издържи на всичко, е идеално за недемократичен авторитарен режим.
В момента беларусите вече не са склонни да търпят несправедливостта. За разлика от предишните години, когато изборните резултати на Лукашенко бяха леко коригирани нагоре в негова полза, тазгодишният вот беше груба измама. Беларусите са преживели достатъчно и гневът им изригна.
Дали налагането на санкции ще бъде начин Европейският съюз да подкрепи борбата на беларусите за по-справедливи избори? Едва ли: Лукашенко свикна със санкциите. Забраната за пътуване до държави-членки на ЕС не би означавала нищо за президент, който също толкова лесно може да си почине в Сочи, на черноморското крайбрежие на Русия.
Изявленията на ЕС, които „осъждат“ Лукашенко и го „призовават“ да промени начина си на управление са без всякакъв ефект. Президент, толкова могъщ, че може да промени съдбите на своите вътрешни критици за миг, няма да бъде възпрян от чуждестранна реторика. Обявяването на последните избори за нелегитимни няма да впечатли Лукашенко. Европейският съюз кртикува изборните измами в Беларус и преди. Това не промени нищо.
Все пак Европейският съюз не може да остане бездействащ. В ЕС трябва да търсят диалог с единствения лидер в света, който има някакво влияние върху Лукашенко: това е руският президент Владимир Путин. Европейският съюз трябва да изясни на Путин, че военна намеса в Беларус в подкрепа на Лукашенко ще има катастрофални политически и икономически последици и ще доведе до допълнителни тежки санкции на ЕС срещу Русия.
Този подход наистина би помогнал на беларуския народ, който започва да осъзнава, че мирната му съпротива срещу режима на Лукашенко е ефективна. „Мъртвата хватка” на авторитарния лидер очевидно отслабва.
* Анализ: К. Крижановска, „Дойче Веле”
