Беларус едва ли ще бъде свободна и независима, ако режимът в Москва не бъде променен. А за да стане това, Русия първо трябва да бъде либерализирана и демократизирана, в противен случай тази огромна държава може да попадне в пламъци. Вечната задача на Европа е да разширява границите на свободата на Изток. Това пише шведският журналист Х. Бустрьом за шведското издание Göteborgs-Posten, предаде БГНЕС. Ето какво още пише той:
Беларус често е определяна като последната диктатура в Европа. Това не е съвсем вярно. В самата Русия като цяло има диктатура, въпреки че Путин е подкрепен от народа си в по-висока степен от тази, с която беларусите подкрепят колегата му в Минск.
До края на миналото лято Беларус беше почти забравена диктатура, въпреки факта, че е географски е разположена много близо до ЕС. Но очевидната измама на диктатора Лукашенко на изборите, последвана от мащабни народни протести и сурови репресии на режима срещу хората, принуди светът да насочи погледа си към страната за известно време. И светът отново щеше да загуби интерес към нея, когато изведнъж в началото на седмицата Лукашенко с помощта на въоръжените си сили принуди пътнически самолет, летящ от Атина за Вилнюс, да кацне в Минск, за да задържи опозиционер-журналист, който беше на борда.
Реакцията на това беше доста остра. Когато съседна на ЕС държава принуждава пътнически самолет да кацне на път от една европейска столица до друга, това е открито враждебен акт, който противоречи на всички международни конвенции. В отговор ЕС затегна санкциите си срещу Минск и затвори въздушното си пространство за беларуски самолети.
Проблемът за ЕС и останалия свят е, че на практика тези санкции не са особено ефективни. Беларус е марионетна държава на Москва. Лукашенко понякога се опитваше да се дистанцира до известна степен от Путин, но след отслабване на позициите му няма съмнение кой взема решенията сега.
Санкциите на ЕС водят до факта, че Беларус все повече ще зависи от своя господар в Кремъл. Но ЕС няма друг избор, освен да изрази грубото осъждане на Лукашенко и ако е възможно, да подкрепи демократичните активисти в страната. Но отново трябва да не забравяме, че "проблемът на ЕС се нарича Русия". Докато авторитарният режим в Москва не се промени, Беларус ще остане диктатура. Кремъл вече е загубил контрол, макар и не изцяло, над голяма част от Украйна. Той няма да "изпусне" и Беларус.
Но как може да се повлияе на Русия? На теория ЕС може да бъде още по-твърда срещу Русия с икономически санкции. Но руският газ все още топли много домове в Източна Европа (включително във Финландия). Икономическите интереси, свързани с търговията с Русия, са много силни в някои европейски региони и по този въпрос има разделение между страните от ЕС. В момента Берлин изгражда нов газопровод между Русия и Германия - "Северен поток 2".
В допълнение към това, влошаването на отношенията между Русия и ЕС допринася за укрепването на руско-китайските връзки. ЕС трябва да се справи с един вид авторитарни матрьошки: Китай е най-голямата, Русия е средната, а Беларус е най-малката.
ЕС няма друг избор, освен търпеливо и с перспектива да либерализира властта в Москва. В хода на тази работа, разбира се, ще трябва да се заемат и твърди позиции, когато е необходимо. Кремъл не се интересува от проповеди, но се вслушва във властовия език. Стратегията, измислена с оглед на това, може да даде определени резултати.
Истината обаче е, че проблемите на Русия са дълбоко вкоренени в историята. Промяната на властта в Русия отвътре е много трудна задача, но отвън е още по-невъзможна. Ако режимът на Путин падне, например заради икономически натиск, а Русия все още не е демократизирана в достатъчна степен, много вероятно е просто да се установи нов авторитарен режим в страната. Може би дори по-националистически и непредсказуем от сегашния.
Политиците на Запад се опитват да европеизират Русия повече от 300 години. И този процес тече толкова бавно, колкото спокойно текат огромните руски реки. Но все пак ЕС не трябва да изоставя тази своя дългосрочна цел.