От местните избори в Москва не се очакваше много заради внушението, че местната власт няма кой знае какви пълномощия.
Като основен и единствен проводник на опозиционната политика беше партия „Яблоко“, която мнозина побързаха да погребат след провала на парламентарните избори. В крайна сметка обединените демократи с лидер Дмитрий Гудков направиха малка общинска революция и изненадаха неприятно опонентите си. По данни от 2 часа през нощта (11 септември) демократите получават в Москва около 190 депутатски мандата от 1500 и което е по-важно – повечето от тях са в осемте общински събрания на града. Създаването на устойчива опозиция на локално московско ниво явно ще коригира траекторията, по която през последните години се движеше голямата руска политика. Това пише в свой анализ руският журналист Кирил Мартинов за изданието "Новая газета."
Нарастващият авторитаризъм на фона на всеобщата апатия най-сетне се сблъска с демократичната активност. Това отклонение от логиката "нищо няма да се промени" задейства някои нови политически процеси, а освен това променя очакванията на хората, смята Мартинов.
Преди всичко в общинските свети, където опозицията получава мнозинство, депутатите все пак имат реални пълномощия. Местната власт ще бъде принудена на съгласува с тях бюджетните разходи, а две трети от гласовете на депутатите са достатъчни, за да премахнат ръководството на управата.
Няколко района на Москва ще станат арена на публичното политическо противостояние на изпълнителната и законодателна власт - нещо, за което в Русия започнаха да забравят. Гудков от самото начало казваше, че общинските съвети могат да бъдат използвани и като обществена трибуна: депутатите могат да изказват несъгласието си не само с действието на районните власти, но и да правят по-широки публични изказвания. По този начин се случва малка отмяна на единомислието в Русия.
С това е свързано второто важно обстоятелство. Архитектурата на общинските избори в Москва е такава, че победителят не получава всичко. В многомандатните окръзи в общинските съвети може да попаднат и други хора. Това означава, че митологичните 14% (несъгласни, евройпески ориентирани и т.н.) на изборите от 10 септември за първи път през последните години получават политическо представителство. За сравнение изборите в Държавната Дума са организирани така, че победителят получава всичко – заради съчетаването на едномандатните окръзи и 5% бариера за партийните списъци. Затова се случва парадоксалната ситуация, когато дори официалната социология фиксира значително и активно недоволно малцинство, но в парламента това не се отразява.
Властите не очакваха сериозен удар на местните избори и в резултат 14% от гражданите се върнаха в политическия живот на страната. Поне символично.
Сега „единорусите“ застават лице в лице с опозиционерите, а в руската политика има само един значим въпрос – пълната подкрепа на властта или опонирането ѝ. Демократичният транзит е възможен в резултат на оформянето и осмислянето на такава поляризация. Друго положително последствие от московските избори е изострянето на дискусия за ролята на лидерството в опозицията.
Достойни резултати на предно ниво в руската политика се научиха да показват различни хора, обединили се с помощта на Гудков и „Яблоко“. Може би тяхната дейност заслужаваше повече подкрепа от страна на Алексей Навални.
Общинската революция стана възможна заради пропуска на властта. Наблягайки на максимален натиск за активността, тя в крайна сметка загуби – дори получавайки повечето мандати си спечели и непримирими опоненти в съветите. На изборите в Москва избирателната активност е рекордно ниските 12%. По този начин водените под строй курсанти се сблъскаха със забравените от 2011 година рядък вид - сърдити граждани. И последните явно бяха достатъчно много, за да участват в боя и да победят. Неслучайно градските конфликти - около парковете, застрояванията и дискусиите за реновации, бележеха ръст в политиката.
Накрая, тези общински избори са крачка към неочаквано конкурентните избори за кмет на Москва през 2018 г. За подобен сценарий много се говореше, но конкуренцията се разглеждаше по-скоро като теоретична. Сега теорията преминава в практика. И за Дмитрий Гудков, който има намерение да се кандидатира за поста на кмет на Москва и за младите кандидати от „Яблоко“ местните избори станаха инструмент за политически разбор. Оставаме в политиката и сега все пак ще бъдем представлявани – поне на общинско ниво.
Нарушенията в изборния процес в Москва
Още преди началото на гласуването се появи информация, че кметството на Москва е свело до минимум информационната кампания за провеждането на местни избори. А решението за отказ от информационна подкрепа е взела заместник-кметът Анастасия Ракова „за да преминат само съгласуваните кандидати“.
Ден преди изборите се появи видео, в което заместник-председателят на московския район Ново Переделкино Светлана Антонова предава пликове на представителите на избирателните комитети и обсъжда въпросите, свързани с преброяването на активността и бюлетините. В същия ден Антонова и цялото ръководство на управата са били уволнени, а членовете на избирателните комисии на района – сменени. Всичко това разказа в своя Twitter профил кметът на Москва Сергей Собянин.
На 10 септември са постъпили над 500 сигнала, свързани с изборния процес в Москва, което е най-високият показател в Русия.
