Основният дълг на Вашингтон е към американците, а не към украинците. Това е една от основните линии в анализа на Дъг Бандоу за войната в Украйна, публикуван в The American Conservative. Според него основната опасност от продължаващия конфликт в Украйна за САЩ е възможността те да бъдат въвлечени във война с Русия, при положение, че Украйна не е толкова важна за Вашингтон, колкото за Москва.
Кой е Дъг Бандоу - той е старши сътрудник в Института "Катон". Бивш специален асистент на президента Роналд Рейгън. Интересното е, че е част от "Катон" на два пъти - първият път си тръгва след скандал, че е приел пари за написването на десетки статии в продължение на 10 години, без да каже на работодателя си за това. Става въпрос за по около 2000 долара на статия. Материалите са в услуга на клиенти на лобиста Джак Абрамоф, който има шестгодишна присъда за даване на подкуп на държавни служители и укриване на данъци, като излежава 43 месеца от нея. Но Бандоу има репутация на уважаван анализатор и е публикувал материали (или е бил гост-коментатор) в кажи-речи всички известни американски медии, независимо в чия политическа сфера са.
Още по-интересно е как Бандоу всъщност променя доста позицията си за Украйна. През 2003 година той пише специален материал със заглавие "Да прегърнем Украйна" как тогавашният американски президент Джордж Буш-младши фаворизира Владимир Путин заради желанието си да атакува Ирак, след като е ясно, че Русия на Путин не е приятел на САЩ и пита защо няма такова приятелско американско отношение към Украйна предвид и това, че 1800 украинци се бият в Ирак като част от водените от САЩ сили, Киев прати 450 души химическа бригада в Кувейт преди старта на войната и отвори украинското въздушно пространство за полети, свързани с войната в Ирак. "Да имаш добри отношения с бивш съперник, въоръжен с ядрено оръжие, изглежда добра стратегия. Но защо да няма такъв подход и към втората най-голяма република в СССР - Украйна, която подкрепя САЩ и предвид, че има мощни сили, които се мъчат да вкарат Киев в орбита на Русия".
Какво обаче говори Бандоу сега:
Оставете на ястребите на Републиканската партия да използват руско-украинската война, за да печелят политически точки. След като прекараха две десетилетия в бутане на НАТО на изток и да напреднат със смяна на режима в Москва, тези членове на Вашингтонската военна партия биха рискували да разширят продължаващия конфликт до НАТО, като се намесят от името на Киев.
Конгресменът Майк Търнър, който е републиканец в Комисията по разузнаването на Камарата на представителите, счита, че макар администрацията на Байдън "да прави публично изявления за ангажименти да даде на Украйна оръжия, за да се защитава, тя е много бавни". Това, разбира се, струва живота на много украинци.
Убийствената война на Русия е ужасна, разбира се. Хуманитарната чувствителност на Търнър обаче е силно избирателна. Над 400 000 цивилни са загинали във войната на Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства срещу Йемен с пряката помощ на САЩ. И йеменците продължават да бъдат убивани всеки ден. Конгресът би могъл ефективно да сложи край на този най-лош конфликт, като просто прекъсне американската военна подкрепа за Рияд и Абу Даби. Защо Търнър мълчи за това?
Освен това Търнър забравя, че най-основният му дълг е към американците, а не към украинците. Последните имат право да определят собствената си съдба без чужда намеса, но Вашингтон е длъжен да не се намесва военно от тяхно име при липса на убедителен интерес на САЩ, което означава заплаха за американската сигурност. Най-сериозната опасност за САЩ от продължаващия конфликт в Украйна е възможността да бъдем въвлечени във война с Русия.
Русия няма да победи САЩ в конвенционална война, въпреки че въоръжените ѝ сили вероятно биха направили по-добре да защитават родината си, отколкото да атакуват съседа си. Доктрината ѝ обаче предвижда по-ранна употреба на ядрени оръжия в отговор на конвенционалното превъзходство на САЩ, обратен на баланса от Студената война в Европа. А Украйна има много по-голямо значение за Москва, отколкото за Вашингтон - оттук и многото възражения на Владимир Путин относно разширяването на НАТО, най-известно от които на Мюнхенската конференция по сигурността през 2007 година.
Това прави особено погрешно искането на Търнър администрацията на Байдън да се изправи срещу Русия. Той се оплака, че президентът Байдън "изглежда почти плах и се страхува от това, което Русия може да направи, вместо да бъде ужасен от това, което прави Русия", и счита, че Байдън "трябва да може да се изправи срещу Путин и да каже, че Съединените щати със сигурност ще възпират Русия и всички заплахи от нея".
Вашингтон трябва да възпира заплахите към Америка. По-добре обаче да се избегне потенциална война, независимо дали е съзнателна или неволна. Международните отношения често са сложна игра. Москва има предимство. Това е по-слабата сила с повече залог и има стимул да прави по-големи блъфове и да поема по-големи рискове. Ако оцеляването на Америка беше заложено на карта, Вашингтон може да има причина да плати залога на Путин. Но не и когато дяловете на САЩ са толкова малки.
Бандоу твърди: Бари Павел от Атлантическия съвет също отхвърли предпазливата позиция на Байдън: "Имало е и други случаи, в които американските и руските сили за съжаление са влезли в търкания и Третата световна война едва не е започнала". И добави: "Има стотици варианти, които могат да се направят между това, което НАТО прави сега, и рискът от Трета световна война".
Това със сигурност е вярно – не всичко, което САЩ могат да направят, би предизвикало руски военен отговор. Например САЩ и техните европейски съюзници вече предоставиха на Украйна оръжия, без да разширяват войната. Някои "ястреби" посочиха инцидента от 2018 година при който про-Асад сили, включително руските наемници от групата "Вагнер", атакуваха американска база в Сирия. Въпреки че около 300 бяха убити, Москва отхвърли всякаква отговорност и не отвърна. Десетилетия преди това Вашингтон предостави значителна помощ — включително ракети "Стингър" — на муджахидините, което доведе до хиляди съветски жертви, но не предизвика отмъщение на Русия.
Линията, разделяща добрите и лошите залози, е едновременно невидима и непредвидима. Освен това руската червена линия вероятно ще се измести, тъй като Москва смята, че мисията ѝ в Украйна става все по-трудна. Най-важното е, че последната мисия отразява основните руски интереси, за разлика от повечето други предоставени примери. Путин вероятно разглежда постигането на победа над Киев като еквивалент за защита на Русия, което кара Москва да реагира по-бързо и строго на привидно по-малко значими провокации.
Бари Павел се тревожи, че ако не заемем по-твърда позиция, може да се отслаби способността ни да възпираме Русия: "Убедихме ли руснаците, че всъщност сме решени да защитим всеки сантиметър от територия на НАТО?"
Въпреки това, САЩ и техните европейски съюзници ясно показаха, че Украйна не е част от НАТО и следователно не се ползва с гаранцията ѝ за сигурност. Нещо повече, промяната на стратегията на Москва – изтегляне на силите от Киев и съсредоточаване върху Донбас – предполага, че дори и Путин е осъзнал ограничените способности на своите военни. Скъпият провал на руските военни да постигнат първоначалните цели на режима на Путин драстично намали вероятността от по-нататъшна агресия от страна на Москва.
Още по-нещастни са членовете на правителството на Зеленски. През март украинският външен министър Дмитро Кулеба се оплака, че "ЕС се връща към нормалното си състояние, където не може да вземе решение за силни и бързи действия". Зеленски също упрекна приятелските правителства, че не са приложили по-строги санкции, да разширят и ускорят трансферите на оръжия и дори не са влезли във война с Русия.
Разбира се, украинците нямат причина да предпочитат разума и умереността. Атакуваната нация естествено желае колкото е възможно повече помощ. Честно казано, украинските власти биха били повече от доволни, ако действията им предизвикат участието на съюзниците в конфликта. Това не трябва да е изненада и не е причина да критикуваме Украйна. Ако Америка, която спечели независимостта си с френска помощ, беше атакувана, бих поискал приятелските държави да направят всичко възможно за САЩ. Може би най-известният случай на чужда нация, която направи същото, беше Обединеното кралство в двете световни войни. Уинстън Чърчил трябваше да работи и да чака повече от две години, след като Германия нападна Полша за влизането на Америка във Втората световна война.
В крайна сметка Вашингтон трябва да вземе решението си на базата на американски, а не украински интереси. Най-важното е, че САЩ не трябва да влизат доброволно в руско-украинската война. Това очевидно изключва въвеждането на зона, забранена за полети, което би изисквало сваляне на руски самолети над Украйна и вероятно в Русия, както и елиминиране на разрушителния руски обстрел върху украинската противовъздушна отбрана. Предложенията за "хуманитарни коридори" и "миротворчески сили" биха били също толкова опасни и почти сигурно биха предизвикали военен отговор от страна на Москва, с възможна по-нататъшна ескалация. Всички тези стъпки биха довели до война с ядрено въоръжена сила, която лесно може да докара света до Трета световна война.
Други, като Иво Даалдер от Чикагския съвет по глобални въпроси, предлагат САЩ и НАТО да отмъстят, ако Москва използва биологични, химически или ядрени оръжия. Подобна атака от Русия би била жестока, но не си струва риска да се отговори и да предизвика наистина ужасяващ конфликт между САЩ и Русия. Като по-слаба сила Москва не може да си позволи да отстъпи. И тъй като притежава господство в ескалацията под формата на ядрени оръжия, не е необходимо да отстъпва.
Освен това успехът в Украйна е много по-важен за правителството на Путин, отколкото за Вашингтон и особено за американския народ. И реалистично САЩ, а не европейските членове на НАТО, ще бъдат натоварени с нанасяне на удари по руски части и отговор на всяко руско отмъщение. Въпреки че САЩ трябва да бъдат подготвени за използване на биологични, химически или ядрени оръжия срещу други членове на НАТО, които са обещали да защитават, би било глупаво да се задейства цикъл на ответен удар над Украйна.
Досега правителствата на САЩ и Европа са се концентрирали върху предоставянето на украинците на оръжие и друго военно оборудване. Това е в рамките на "правилата на играта" между великите сили. Вашингтон направи същото с муджахидините в Афганистан, воюващи срещу съветските войски, а Москва направи същото със силите на Северен Виетнам, воюващи срещу американските войски.
Въпреки това, когато дадена страна разпределя оръжие, тя обикновено го прави с правдоподобно отричане. Това е важен проблем с предложенията за прехвърляне на полски МиГ-ове в Украйна: би било трудно да летите тайно със самолети в Украйна. Държавите, които открито разпространяват оръжия, рискуват възможността врагът да се опита да попречи на трафика. Самата Москва нарече доставките на оръжие "законни цели". Русия дори може да претендира за правото си да нанася удари по оръжия, съхранявани или транзитно преминаващи през съседни държави-членки на НАТО, най-очевидно Полша. Такива атаки вероятно биха предизвикали отмъщение на съюзниците, което би създало възпламенителна ситуация.
Кулеба разкритикува всяко колебание при попълването на списъка с военни желания на Киев: "Тези, които изграждат изкуствените разделения – можем да дадем това, но не можем да дадем онова – само разширяват страданието на украинците, допринасят за многото цивилни жертви, както и улесняват по-нататъшното унищожаване на украинските градове и села. Най-важното за западните служители обаче е да не позволят на собствените си граждани да споделят страданията на украинците, като минимизират риска от разпространение на конфликта".
Вашингтон вече предостави значителна военна подкрепа на Украйна, включително хиляди противотанкови оръжия. Западът също обучава украински военни. Подкрепата на САЩ и съюзниците очевидно помогна за превръщането на украинските въоръжени сили в ефективна бойна сила. Такова военно-персонално обучение е често срещано, почти повсеместно, в международен план. Споделянето на разузнавателна информация е също така широко разпространено. Има основателна причина да продължим тези дейности, като същевременно запазим правдоподобното отричане.
Въпреки че се ангажира да предостави тази помощ, основната цел на Вашингтон трябва да бъде да помогне за по скорошното приключване на войната. Ако тя продължи, помагането на Украйна да защити народа си е важно. Тази отбрана обаче е средство за постигане на стабилен мир, който защитава независимостта на страната. Цената на продължителния конфликт би била неизчислима, особено за украинския народ.
Агресията на Русия е непростима и САЩ, заедно със своите европейски съюзници, трябва да помогнат на украинците да се защитават. Основното задължение на Вашингтон обаче остава защитата на американския народ.
Превод: Ганчо Каменарски
