Под писмо със заплахи стоеше подписът на Ричард Гренел, посланикът на САЩ в Германия. В началото на януари го получиха немски компании, които участват в проекта за газопровода „Северен поток-2“, по-конкретно „Юнипер“ и „Винтерсхал“. „Ние подчертаваме факта, че предприятията, които работят по газопровада, транспортиращ енергоносители от Русия, се сблъскват със сериозен риск от санкции“, отбеляза високопоставеният дипломат. Той напомни, че Вашингтон е против проекта, а също така подчерта, готовността на Камарата на представителите да обяви санкции срещу което и да било предприятие, действащо в разрез с позицията на САЩ. Какво е бъдещето на този мащабен проект, анализира Пиер Аврил за авторитетното издание Le Figaro, в материал, цитиран от БГНЕС.
Правителството на Ангела Меркел отговори на този безпрецедентен натиск доста спокойно. „Германия е страна, която гарантира свободата на словото. Поради това няма необходимост всяко писмо да бъде коментирано“, каза министърът на икономиката Петер Алтмайер. „Освен това Германия е правова държава“, добави той, напомняйки, че „Северен поток-2“ действа в рамките на всички необходими разрешения. Подигравки прозвучаха и от двете страни. В поредната си Доналд Тръмп заяви, че Германия се намира „в ръцете на Русия“. Може ли напрежението да започне да спада, без някой от лагерите да даде заден ход?
Защо Германия защитава „Северен поток-2“?
Газопроводът „Северен поток-2“ трябва да стигне до Грайфсвелд на балтийското крайбрежие на Германия и ще доставя 55 млрд. куб. м. руски газ в Европа. Ангела Меркел от самото начало се застъпва за този проект и го нарича „търговски“, а не политически. В миналото канцлерът взе решение за закриване на германските АЕЦ, но работещите на въглища ТЕЦ представляват сами по себе си сериозен източник на замърсяване. По такъв начин тя иска да диверсифицира доставките на енергоносители в страната.
Нейното правителство небрежно отхвърля заявленията за риска от „зависимост“ от Русия. Независимо от разширяването на възможностите за доставки чрез „Северен поток-2“, руският газ не е единствения достъпен източник. Освен това, обясняват немците, Русия не е заинтересована от възникването на криза, която би я лишила от такъв пазар и от главния ѝ източник на валута. Делът на руския газ за снабядване на Европа не престава да расте и сега представлява една трета от цялото потребление. В Германия 40% от всичкия пристигащ газ постъпва от Русия. Критичният праг вече е достигнат.
В Берлин „Северен поток-2“ започва да създава неудобства. Но дори и ако настрана бъдат сложени икономическите или частните интереси, Германия иска „да се сдобри“ с Русия. „Искаме ли да продължаваме външнополитическата стратегия, при която ние притискаме Русия и я блокираме където можем?", е въпросът, зададен от бившия министър на външните работи Зигмар Габриел, наричайки такъв подход контрапродуктивен. И все пак американският натиск принуди канцлера да промени позицията си: сега тя признава, че ще има геополитически последствия от „Северен поток-2“, които трябва да се вземат под внимание, особено за Украйна.
Какво искат САЩ?
Като оправдание за неприемането на „Северен поток-2“ Вашингтон използва аргумента за украинската криза и нарастващото напрежение с Русия. След анексирането на Крим геополитическите амбиции на Владимир Путин предизвикват безпокойство в САЩ, където винаги е преобладавала по-твърда линия в сравнение с Европа. Американците се опасяват, че Русия може да използва енергоносителите като средство за геополитически натиск. Новият газопровод само ще разшири тези ѝ възможности. Освен това „Северен поток-2“ окончателно ще сложи кръст на газотранспортната система на Украйна и по такъв начин ще я лиши от ценен източник на приходи.
Но Белият дом не е обезпокоен само за бъдещето на Централна Европа. В опитите си да блокира проекта президентът Доналд Тръмп се надява също така да създаде нов пазар на американския втечнен природен газ (ВПГ). Немците вече посочват по-високата цена на ВПГ, но в знак на добра воля правителството в Берлин ще разгледа възможността за финансиране на терминал за ВПГ в Германия. Дали това е достатъчно, за да се успокои Доналд Тръмп? Не е изключено президентът на САЩ да преследва и още една цел: продължавайки с натиска той да се надява на ответни стъпки от страна на Владимир Путин по други въпроси.
Какво мислят другите европейски страни?
В Европа възникна разделение. Държавите от ЕС се придържат към различни възгледи и не се отнасят еднакво към заплахата от влиянието на Москва. Едни заеха внимателна позиция, като например Франция, която поддържа Германия, но публично не се намесва в ситуацията. Прибалтика и поляците, точно обратното, са против строителството на „Северен поток-2“, защото го смятат за заплаха за своята сигурност. При това фронтът на противниците се разраства: през декември Европейският парламент прие резолюция с изисквания за спиране на проекта. В същото време Финландия и Швеция , които проектът директно касае, дадоха съгласието си за прокарване на тръбите през техните териториални води. На свой ред Дания застава против строителството на последния участък от проекта и „Газпром“ разглежда други варианти в случай на нейния отказ.
Каква е целта на руската газова дипломация?
На 8 януари Владимир Путин присъстваше заедно с шефа на „Газпром“ Алексей Милер на церемонията по влизането в експлоатация в Калининград на първия терминал за ВПГ, който осигурява снабдяването на тази област, притисната между Прибалтика и Полша. Там за първи път газ стига чрез танкери през Балтийско море, а не по стария съветски газопровод, който стига до Калининград през Беларус и Литва. Неговият маршрут съвсем не се нрави на Литва, където след провъзгласяването на независимостта през 1991 г. повече не иска да зависи напълно от руския газ. През 2015 г. тази малка държава откри плаващ терминал за приемане на норвежки газ, което вбеси Владимир Путин. Той обвинява Европа в стремеж за разкъсване на газовите връзки с Русия и за създаване на проблеми за Калининград. Церемонията на 8 януари в Калининград беше отговор в тази посока. В същия ден Владимир Путин със символичен жест за известно време спря подаването на газ по тръбопровода... Обикновена проверка на съоръжението, обясниха от „Газпром“.
В края на ноември Путин беше в Истанбул, където заедно с Ердоган откриха първата част от газопровода „Турски поток“, който също заобикаля Украйна, но този път през южна Европа и на Балканите през Черно море. България, Сърбия и Унгария дадоха съгласието си да транзитират газ, което предизвика раздразнение в Брюксел. Преди две години на Европейската комисия вече веднъж се удаде да блокира подобен проект под названието „Южен поток“. Министърът на енергетиката на САЩ Рик Пери, който през ноември мина пред Будапеща, предупреди правителството на Виктор Орбан срещу съблазните от присъединяване към „Турски поток“: “Русия използва газопроводите, за да укрепи своя контрол в ущърб на сигурността и стабилността на Централна и Източна Европа".
Какво представлява украинския въпрос в това противопоставяне?
„Северен поток“ не е само газов проблем. Става дума за оцеляването на Украйна. Ако през наша територия повече няма да има транзит, това ще отвори вратата за голямомащабно военно нападение на Русия срещу нашата страна. Става дума не само за нашата сигурност, но и за сигурността на Европейския съюз“, предупреди шефът на националната компания „Нафтогаз“ Андрей Коболев. По неговите думи украинската газопреносна система, снабдяваща Европа, представлява последната преграда пред попадането на страната под пълния контрол на Кремъл. „Северен поток-2“ ще струва 3 млрд. долара, което е равнозначно на украинския бюджет за отбрана“, отбеляза президентът Петро Порошенко. Киев се договаря с Вашингтон за доставката на ново „смъртоносно“ отбранително оръжие, но засега все още е далеч от приемането в НАТО, което би станало за Москва повод за война.
Газовата война между двете страни (даденият газопровод е само един от нейните епизоди - бел. ред.) се развива, след като в Киев се промени политическата власт. На 1 януари 2006 г. Москва за първи път затвори вентила на украинците след две години управление в Украйна на прозападен лидер, който се издигна на върха благодарение на „Оранжевата революция“. „Газпром“ повтори две години по-късно този номер, отново в разгара на зимата, когато на европейските потребители е особено необходимо отопление. Според официалната версия всичко опира до пари, доколкото Украйна отказва да спазва пазарните закони и активно се ползва със статута на бивша съветска република по отношение на преференциалните цени на газа. Днес по тези икономически въпроси се води разследване от Арбитражния съд в Стокхолм, чието последно решение (март 2018 г.) беше в полза на Украйна: на “Газпром“ се наложи да плати на „Нафтогаз“ 2,5 млрд. долара.
Западните наблюдатели отбелязват, че примирието, станало възможно след избирането на проруския президент Виктор Янукович, който постигна отстъпки за газа срещу удължаване на срока на аренда на базите на черноморския флот в Крим. Това се случи през 2010 г., когато едва започваше работата по „Северен поток-1“. Четири години по-късно Виктор Янукович беше свален от втората революция на Майдана, а Русия анексира полуостров под носа на европейските потребители. В този момент Германия, главният защитник на „Северен поток“, една от първите сред европейски страни подкрепи налагането на санкции.
