Любителите на дипломатическата история осъзнават важността на датите - те отбелязват крайъгълни камъни, повратни точки, моменти на пробив и раздели. Тези, които следят Турция, ясно осъзнават, че се оформя нова ера в дипломатическата история на страната. Това коментира Анди Земенидес, изпълнителен директор на Гръцко-американския съвет за лидерство, цитиран от БГНЕС.
4 и 5 март 2019 година със сигурност ще станат важни дати в тази нова дипломатическа история. Миналият понеделник, обръщайки тенденцията тихо и насаме да решава проблемите си с Анкара, американският президент Доналд Тръмп изпрати писмо до Конгреса, призовавайки за прекратяване на преференциалното търговско третиране за Турция. По-голяма част от износа на Турция за САЩ се радва на безмитен режим от 1975 година насам.
Във вторник генерал Къртис Скапароти, командир на Европейското командване на САЩ и Върховният командващ на НАТО, отговори на въпрос от Комисията по въоръжените сили на Сената какъв би бил съветът му ако Турция финализира сделката за закупуването на руската ракетна система С-400. "Най-добрият ми съвет от военна гледна точка би бил да не им продаваме изтребители F-35, да не летим и да не работим със съюзник, който използва руските системи, особено тези за противовъздушна отбраната", заяви генералът.
Изглежда, че администрацията най-накрая е настигнала Конгреса, когато става въпрос за поставяне под съмнение на статута на Турция като съюзник. Американският сенатор Крис Ван Холен - лидер на неотдавнашните усилия на Конгреса да предотврати даването на изтребители F-35, ако Турция придобие руската С-400 - отбеляза значението на случилото се през тази седмица.
"Не мисля, че Турция се съмняваше в решимостта на Конгреса да я принуди да изостави С-400", каза Ван Холен, но Анкара придаде по-голямо значение на "двусмислието от страна на администрацията на Тръмп". Свидетелствата на генерал Скапароти и на действащия министър на отбраната Патрик Шанахан премахнаха всяка неяснота: "Американското правителство е обединено в своята позиция по отношение на очакванията за Турция и всички заинтересовани страни във Вашингтон "губят търпение" с Анкара".
Тази липса на двусмислие и открито чувство на безсилие е особено забележителна, тъй като всяка една администрация досега беше възприела навика да преговаря за постоянните трансгресии на Турция и да надценява приноса ѝ като съюзник.
"Единствената последователност в политиката на САЩ по отношение на Турция е пожелателното мислене", казва Майкъл Рубин от Американския институт по предприемачество. Днес един по-реалистичен, но и по-песимистичен поглед към Турция заменя дългогодишния консенсус във Вашингтон. Рубин отбелязва промяната през последните няколко години: "Конгреса на САЩ, Пентагона и свободната преса станаха "враждебни" към Турция и тя стана все по-слаба дори за длъжностните лица в Държавния департамент, които са протурски настроени". Бивш служител на Пентагона, Рубин вижда важността в намаляващия брой на привърженици на Турция в правителството на САЩ.
Турция получи статут на "предпочитана нация" по време на първия мандат на Барак Обама, а загубата му по време на същата администрация и неуспехът да го получи обратно по време на администрацията на Тръмп трябва да е било особено шокираща новина за турския президент Реджеп Тайип Ердоган. Неоправданото издигане и фаворизиране на Турция може да бъде отчасти отговорно за настоящата криза в двустранните отношения.
"Вашингтон е изпратил твърде много смесени сигнали към Ердоган - като оттеглянето на обвиненията срещу нападателите на Шериданския кръг", според Айкан Ердемир, старши сътрудник във Фондацията за отбрана на демокрациите и бивш член на турския парламент. Ердемир твърди, че това е позволило на Ердоган да вярва, че "Турция е твърде голяма, за да се провали" по отношение на оценката на САЩ и че на самият президент може да му се размине заради закупуването на системите С-400.
Дебатът за С-400 изглежда провокира завой на 180 градуса, когато става въпрос за консенсуса във Вашингтон по отношение на Турция, чиято надеждност е открито и постоянно поставяна под въпрос. "Закупуването на С-400 от страна на Турция издава тайни и разузнавателни данни", казва Рубин, който твърди, че тази оръжейна система е потенциален троянски кон, който прави въздушната отбрана на НАТО и други активи (като F-35) по-уязвими за Русия.
В Конгреса се появи консенсус, че няма никакъв начин, по който на Турция може да бъде позволено да има и С-400 и F-35. Сенатор Ван Холен смята, че това ще "изложи на риск американските пилоти на F-35" и че "неприемливо е съюзникът на НАТО да компрометира сигурността на другите сили на Алианса." Ван Холен понастоящем ръководи група сенатори, които подготвят ново законодателство, което ще забрани трансфера на F-35 към Турция, ако страната не се откаже от руските С-400.
Във Вашингтон все още остава лоби "Да не губим Турция" - и не е случайно, че именно то има най-тесни финансови връзки с Турция. Но тяхната реторика маскира факта, че Турция вече може би е изгубена. Ердемир твърди, че "сърцето на Ердоган е с Русия" и се тревожи, че радикалните промени в армията след опита за преврат през 2016 година. - с издигането на евразийците и трансатлантиците - може би са блокирали турския завой към Запада.
Доставката на С-400 и плановете за подготовка на турски офицери в Русия биха могли да направят тази тенденция постоянна и Ердемир предупреждава, че "военната култура на НАТО може постепенно да бъде заменена от руска военна култура".
След като десетилетията използване на "мед" за привличане на Турция към Запада се оказаха недостатъчни, администрацията на президента Тръмп и Конгреса ще трябва да предложат "оцет". Изясняване на последиците - на търговския фронт, на отношенията в областта на сигурността - че Турция ще пострада, ако продължи да се отклонява от Запада, може да убедят Ердоган, че ухапването на Вашингтон най-накрая ще бъде по-лошо от лая му. Но в момента Ердоган залага, че Вашингтон ще мигне първи.
