Срещата на върха на НАТО във Вилнюс приключи наскоро. Лидерите на четири азиатско-тихоокеански държави - Япония, Южна Корея, Австралия и Нова Зеландия отново бяха поканени да присъстват на тази среща. Популяризирането от Алианса на глобалната му стратегия за Азиатско-тихоокеанския регион (АТР) привлече вниманието на всички страни. Ускореното разширяване на НАТО на изток в АТР обаче е ход против тенденциите на времето. То само ще увеличи рисковете за регионалната сигурност и в крайна сметка ще бъде непопулярно, твърди китайското издание Guangming Daily.
Експанзия на изток в Азиатско-Тихоокеанския регион
Според Китай ускоряването на източното настъпление на НАТО към АТР не е прищявка, защото през последната година интензивно стартираха кампании за обществено мнение и реални операции. „Стратегическата концепция на НАТО 2022“, одобрена миналата година, маркира АТР като „нова зона на стратегическа загриженост.“ Разширяването на изток в АТР се превърна в ключова политика на неговите усилия в допълнение към „помощта на Украйна да се съпротивлява на Русия“.
След миналогодишната среща на върха в Мадрид Япония, Южна Корея, Австралия и Нова Зеландия често стават „специални гости“ на многостранни срещи на високо ниво като срещите на външните министри на НАТО. Поканването на лидери на страни от АТР и висши правителствени служители за участие във вътрешни срещи постепенно се превръща в установен модел на Алианса за институционализиране на двустранното сътрудничество. НАТО възнамерява да се възползва от тази възможност, за да засили координацията на политиката със своите стратегически партньори от АТР. Ето защо не е изненадващо, че лидерите на горните четири държави бяха поканени да участват в целия дневен ред и на срещата във Вилнюс. Още: Обвинение към САЩ за биологични оръжия: В Тайван подхраниха китайската пропаганда
НАТО разглежда Япония и Южна Корея като ключови цели за ухажване, пише още китайският източник. В началото на тази година генералният секретар на НАТО Столтенберг посети Япония и Южна Корея, с което започна първото официално посещение на висшия изпълнителен директор на НАТО в АТР. Така той заздрави геополитическата опорна точка на Алианса в Източна Азия и Западния Пасифик чрез укрепване на отношенията с двете страни. НАТО също активно провежда и вътрешна координация, опитвайки се да ускори създаването на японски офис за връзка. След срещата във Вилнюс бе подписана „Програма за индивидуално целево партньорство (ITPP)“ с Япония и Южна Корея за по-нататъшно засилване на институционализирането на сътрудничеството.
Провокиране на наративна война срещу Китай
Съответното съдържание на комюникето от срещата на върха относно АТР напълно отразява голямата стратегическа амбиция на НАТО да се опита да ускори напредването си на изток и бързо да завърши стратегическата интеграция на региона „Европа + Азиатско-тихоокеанският регион“ със създаването на система за противовес срещу Китай. Конкуренцията и балансите ще бъдат двете основни теми на сегашния и бъдещия напредък на НАТО на изток, докато Китай е „въображаемият враг“ и цел на различните политики и действия, гласи китайската гледна точка.
Първо, в комюникето на срещата във Вилнюс се потвърждава, че АТР е „много важен за НАТО, тъй като развитието в региона ще засегне евроатлантическата сигурност", и се призовават страните партньори от АТР да предоставят помощ по въпроса с Украйна и да допринесат за европейската сигурност. В същото време Алиансът също така поиска от ЕС да предостави подкрепа по източноазиатските въпроси, пише още китайският Guangming Daily.
Второ, да се отговори на така наречените „системни предизвикателства“, породени от възхода на Китай, да се създаде международна среда, благоприятна за конкуренция и сдържане срещу Пекин наситена с манталитета на Студената война и блоковата конфронтация.
На пръв поглед изглежда, че на срещата във Вилнюс Алиансът продължи политиката спрямо Пекин, възприета в Мадрид - "конкуренция и сътрудничество": тоест той неоснователно нарича Китай "системно предизвикателство", но в същото време заявява, че "остава отворен за конструктивно взаимодействие". Но всъщност чрез последното комюнике НАТО умишлено увеличи интензивността и обхвата на стратегическото си съперничество с Пекин, смята китайският източник.
Този документ съдържа цели 15 точки, свързани с Поднебесната империя, и всички те "злобно я опорочават". Примерите включват откритото твърдение, че „амбициите и политиката на принуда“ на Китай оспорват интересите, сигурността и ценностите на НАТО, както и "фалшивите обвинения, че КНР използва широка гама от политически, икономически и военни инструменти, за да увеличи собственото си глобално влияние“ и „се опитва да подкопае международния ред, основан на правила“.
Някои анализатори посочиха (китайският източник не казва кои точно), че НАТО всъщност е започнала информационна война срещу Пекин: чрез умишлено изопачаване на факти и неразумно преувеличаване на фалшиви новини, както и други клеветнически тактики. Алиансът настройва международната общност срещу Пекин и оказва силен натиск върху него.
Рисковете за сигурността в Азиатско-Тихоокеанския регион
Като се замислим внимателно върху логиката зад глобалната стратегия на НАТО и зараждащата се политика в Азиатско-Тихоокеанския регион, не е трудно да се види, че ускореното темпо на разширяване на изток на Алианса отговаря на нуждите на Съединените щати, които са „шефът“ на Организацията, да засилят стратегическото съперничество с Китай. САЩ се притесняват, че в условията на украинската криза блокът няма да има достатъчно сили, за да сдържа едновременно Русия и Китай в европейската и азиатско-тихоокеанската зона. Ако Америка може да използва НАТО като „връзка“, за да оптимизира и интегрира ресурсите на първоначално разпръснати и несвързани страни, тогава тя успешно ще „намали разходите и ще увеличи ефективността“.
Според Китай под ръководството на САЩ НАТО може да се превърне в "новия шахматист" в азиатско-тихоокеанската геополитическа игра въз основа на две възможности. Тя е в състояние, на първо място, разчитайки на Съединените щати, да интегрира ресурсите на съюзниците от АТР да прилага и укрепва механизмите за сътрудничество между четирите страни от Азиатско-Тихоокеанския регион и НАТО, двустранните съюзи на този регион и Съединените щати (САЩ-Япония, САЩ-Южна Корея, САЩ-Австралия и т.н.).
Второ, Алиансът може да допринесе за установяването на стратегически партньорства с азиатско-тихоокеанските страни, като по този начин формира мрежа за координиране на политиката. И първото, и второто рискуват да тласнат стратегическото съперничество на големите сили в АТР в опасната посока на „групова конфронтация“. Това може да засили местната конкуренция, да влоши вече напрегнатата среда за сигурност и да увеличи заплахата от геополитически конфликти.
Въпреки че европейските страни угаждат на САЩ в замяна на защита и дипломатическа подкрепа от Вашингтон на фона на украинската криза, подобни действия все пак ще доведат до повишени рискове и по-голяма несигурност за АТР. Взаимното недоверие и предпазливост ще заменят сегашното взаимно насърчаване на икономическите и търговските връзки, научното и техническото сътрудничество и културния обмен. Някои страни от АТР следват НАТО в преследване на моментна печалба, но в същото време пренебрегват общите интереси на региона.
Реакциите
В контекста на епоха, когато всички страни на планетата са принципно против войните и конфликтите и са в полза на взаимноизгодното сътрудничество, то ускореното напредване на НАТО на Изток и изостряне на геополитическото напрежение определено са действия, които противоречат на тенденцията и излагат Алианса като военнополитическа групировка, контролирана от САЩ, силно идеологизирана, придържаща се към конфронтационното мислене от ерата на Студената война и преследваща само егоистични интереси.
На 12 юли китайското външно министерство призова НАТО незабавно да спре да изкривява фактите, да клевети Пекин и да фабрикува лъжи срещу него. Китайският посланик в Европейския съюз каза, че съвместното комюнике на НАТО отразява стара песен и е изпълнено с идеологически предразсъдъци и мислене от времето на Студената война. Съдържанието на документа, свързано с Китай, игнорира ключови факти, безсмислено изкривява позицията и политиката на Поднебесната империя и умишлено я дискредитира, категорична е китайската гледна точка. Освен това френският президент Еманюел Макрон по време на срещата на върха във Вилнюс отново се противопостави на откриването на офис за връзка в Токио, като каза, че „НАТО е северноатлантическа организация. Хартата на Алианса ясно ограничава географското покритие на Северния Атлантик, а Япония очевидно не е там.“ Още: Анализ: Разширението на НАТО е изпитание за Индия
Действията на НАТО предизвикаха недоволство сред учени и аналитични среди в много страни от Европа и Азия.
Вероника Сарасвати, изследовател в Индонезийския център за международни стратегически изследвания, казва: "Ако на САЩ и Запада бъде позволено да превърнат Азиатско-Тихоокеанския регион в свое собствено поле, това ще навреди сериозно на интересите на местните страни." На 11 юли японци организираха протести по улиците на Токио срещу участието на премиера Фумио Кишида в срещата на върха на НАТО, опасявайки се, че Алиансът може да въвлече страната във война.
Където Алиансът пусне пипалата си, геополитическата конфронтация се засилва и рисковете за сигурността растат, настоява Китай. Както индонезийският министър на отбраната Прабово Субианто отбеляза: „Кумулативният опит на азиатските страни, преминали през хегемония, поробване и експлоатация от големите сили, ги принуди да поемат отговорност за създаването на мирна и приятелска среда за разрешаване на различията и проблемите по „азиатския начин“. Сигурността на Азиатско-тихоокеанския регион засяга всички местни държави и те трябва да ценят трудно постигнатия мир и да не „пускат вълка в къщата“.
Превод: Ганчо Каменарски
