На петия месец от войната руската общественост се раздели на три лагера в мнението си за т.нар. "специална военна операция". На единия полюс е лагерът на кръвожадните. Тяхната програма е ясна: "Нито крачка назад! Да се изтрият украинците от лицето на земята, както и техните градове! Всички те ще умрат, а ние ще попаднем рая." На другия полюс е лагерът на несъгласните: "Войната е зло. Путин е военен престъпник." Какви са възможните сценарии при победа на Русия коментира главният редактор на изданието "Важные истории" Роман Анин, чийто текст представяме без редакторска намеса.
Лагерът на съмняващите се
Да се обсъждат позициите на двата противоположни лагера няма смисъл. Те нямат нищо общо помежду си, възгледите им никога няма да се пресекат и най-вече - те са малцинство. Много по-важно и интересно да е да се говори за тези, които са по средата - за лагера на съмняващите се. За тези хора, които разсъждават така: "Войната е зло, но..." и след това "но" следва най-различен текст.
Да се правят опити да се промени мнението на хора, които смятат, че може да се убиват хора, независимо от националността им, е безсмислено. Но да се видят аргументите на съмняващите се е важно, защото от тяхното мнение и действия зависи кога ще свърши войната и какво ще стане с Русия.
По време на война трябва да се подкрепят своите
Да се изказваш срещу армията винаги е трудно, защото рискуваш обвинение в предателство. Не само в буквален наказателен смисъл, но и в обществено отношение.
"С когото и да воюваме, трябва да подкрепяме нашите", така мислят мнозина, дори тези, които до началото на войната с Украйна за нищо на света не биха гласували за войната.
Но този аргумент не издържа на критиката, защото историята познава много примери, когато гражданите са се обявявали против и дори са воювали срещу армията на страната си, ако тя води несправедлива война. Един от тях е случаят "Червеният оркестър".
Така по време на Втората световна война германските нацисти наричат съпротивата в Германия и европейските страни. Сред противниците на фашитския режим да били най-обикновени германци - журналисти, юристи, свещеници, както и офицери от вермахта. От деца знаем, че германските фашисти са злодеи, германските антифашисти, много от които са били екзекутирани заради дейността си - са герои. Днес никой не може да отрече, че германците, воюващи срещу армията на Хитлер, са направили правилния морален избор. Така смятат и руските пропагандисти, и днешни привърженици на войната в Украйна.
Примерът с "Червения оркестър" напомня, че ако твоята армия нахлуе в чужда страна, срива със земята цели градове, масово убива мирни жители, насилва жени и обявява кой народ е достоен за унищожение, то няма нищо срамно в това да си срещу своята армия. Срамно е, ако не го направиш.
Ако Русия загуби - край с нея
Този аргумент премина от главите на пропагандистите до тези на "приличните патриоти". В продължение на четири месеца те плашат всички с това, че ако Русия не победи, то ще превърне планетата в ядрена пихтия. Тази реторика е насочена не към Запада, а към населението, за да може то трепетно да търпи войната дотогава, докато властта не обяви за окончателна победа и не си зададе дори за секунда въпроса: "А, може би стига толкова."
Този прийом работи. "Войната отиде толкова далече, че колкото и да ненавиждам Путин, колкото и да съм против, сега няма друг изход. Ако не победим, то край с Русия", ми каза един познат, в чиито когнитивни способности не съм се съмнявал.
Какво път - дайте да се съгласим с този аргумент и да се опитаме да си представим какво ще се случи в обратния случай - ако Русия победи?
Нека да си представим, че сънят на Путин се сбъдва - Киев пада, Харков пада, Одеса пада, Кадиров танцува пред президентството на Украйна с отрязаната глава на Зеленски, Шойгу на бял елен приема парада на победата, Медведев е измъкнат от запоя и е назначен за гаулайтер на Малорусия, Макрон и Шолц звънят на Путин, за да му се извинят, но не могат да се свържат с него, защото той, бащата на нацията, събирачът на руските земи, стои с невъзмутимо лице на трибуната на Майдана и спокойно, осъзнаващ правотата си и величието на историческия момент, гледа километричната колона пленени бандеровци.
Представихте ли си го? Сега нека си зададем въпроса: "А какво ще стане след това?". Както и да го въртим този въпрос вариантите са два:
- или руската армия ще напусне Украйна, оставяйки след себе си трупове, унищожени градове и нова власт от марионетки в лицето на избягалите през 2014 г.
- или окупационните войски ще останат в Украйна до...
Нека да разгледаме втория вариант
Двупосочен път без изход
И така, Русия е победила. Какво да прави армията? Извеждането от Украйна не е вариант. Вече знаем с каква лекота украинците отхвърлят нежеланата власт. След като последният танк пресече границата между Русия и Украйна, украинците с голям ентусиазъм ще изгорят назначения за гаулайтер Медведев с неговия самогон, който собственоръчно си вари и хайде започвай отново "специална военна операция" за денацификация и последващо канонизиране на мъченика Дмитрий.
Ако оставим шегата настрана, то смятам, че никой не се съмнява: украинците няма да живеят по правилата на Путин, ако в страната няма руска армия. Значи остава само окупацията. Но този вариант е по-лош от първия.
Първо, това е невъзможно: Русия няма толкова войници, за да окупира една от най-големите страни в Европа. Населението на Украйна е около 40 млн. души (добре, де без 5 млн. бежанци). За поддържането на окупационния ред ще трябва да се поддържа съотношение от 1 окупант на 40-50 местни жители. Откъде Русия ще вземе над 700 хил. войници? Та дори и половината, като се има предвид, че тези 200 хил., които нахлуха в Украйна, се събираха от цялата страна.
Второ, сигурен съм, че дори най-наивният руски войник разбира какво го чака в окупираната Украйна след Буча, Ирпен и Мариупол, ракетните обстрели на Киев, Харков, Кременчук, след всички изнасилвания на жени и убийства на стари хора.
Още сега в окупираният Херсон, в който местните жители говорят на руски, руските окупатори се сблъскват с партизанско движение, което взривява военните машини на руснаците. Сега си представете какво ще бъде по улиците на окупиран Киев, окупирана Одеса или окупирания Харков.
Руските войници ще бъдат убивани в тъмните улички, разстрелвани иззад ъглите, взривявани на кръстовищата, отравяни в ресторантите и удавяни в Черно море. И това няма да бъде извършвано само от войници на украинската армия, това ще го прави цяла Украйна - децата, жените, бащите и братята на тези, които руснаците убиха.
Трето, окупационният контингент трябва да се храни. Ако руският "приличен патриот" е готов да се примири с първите две неуредици - т.е. с това в Русия ще трябва да се проведе мобилизация и всички мобилизирани да се изпратят да поддържат окупационния ред в Украйна и всеки ден в Русия да се връщат десетки ковчези с войници с прерязани гърла, то нашият "приличен патриот" ще трябва и да е готов цял живот да работи само, за да изхранва окупационния контингент. Защото, докато в Украйна има и един руски войник, Западът няма да махне санкциите, няма да върне "арестуваните резерви" т.е. пари и няма да започне да купува отново руски нефт и газ. А това означава, че в Русия с всяка изминала година ще има все повече безработни и болни хора.
Някой ще забележи, че руската армия не планира да окупира цяла Украйна. Достатъчни са вече завоюваните територии и Донбас, който, както се надява руската власт, ще бъде завладян в близките месеци. Но дори да допуснем, че това е така, то всички ние добре разбираме, че войната няма да свърши, докато Украйна има армия и избран от народа си президент.
Излиза, че днес истинският руски патриот, ако сме съгласни с това, че патриотизмът е да искаш страната ти да просъществува и процъфтява, а не с всички сили да се опитваш да я разбиеш в стената, трябва да направи всичко, което зависи от него, за да първо, руската армия възможно най-скоро да напусне Украйна и второ, колкото се може по-бързо да приключи путинският режим. В противен случай, ако войната продължи с години, то или Русия ще остане без армия, или армията ще се прибере сама у дома. Как може да завърши това, добре знаем от историята.
ОЩЕ: Защо е безсмислено да се преговаря с Путин
