От години скандинавските държави са регионът, в който медиите са най-свободни. Класацията на "Репортери без граници" за 2016 г. отново поставя северната част на Европа пред целия останал свят по свобода на пресата.
Финландия за поредна година е първа, Норвегия е на трето място, Дания - на четвърто, а Швеция - на осмо. За сравнение, САЩ са 41-и, Франция е 45-а, а Великобритания - 38-а. България, традиционно, е много назад в класацията - на 113-о място от общо 180 изследвани държави. Въпросът, който мнозина експерти си задават, е какво имат скандинавските държави, което медийните системи в останалия свят не са постигнали. Безспорно, Скондинавието може да даде няколко изключително ценни урока и на България, и на останалите страни по света.
Първо, обществените оператори в скандинавските държави дават всичко от себе си, за да са конкурентоспособни на частните канали и да са съизмерими с тях по качество и атрактивност на съдържанието. Естествено, става въпрос и за пари. Много страни в Европа и по света намаляват бюджетите на своите обществени медии като мярка за икономии. Скандинавските държавни оператори обаче не допускат това. Ева Хамилтън от шведската държавна телевизия SVT споделя, че от съществено значение е амбициозността, която може да бъде успешна единствено, ако е подплатена с разнообразие в съдържанието. Това е начинът да бъде осигурено достатъчно финансиране всяка година, допълва тя. Така, освен програмите и предаванията, които сме свикнали да възприемаме за стандартни за една обществена телевизия, SVT развива и съдържание, което изненадва мнозина - спортни игри или програми на HBO например.
"Ако зрителите са привлечени от програмата на държавната телевизия всеки ден, логично, ще имаме и по-силни финансови позиции. Ако обаче се отпуснем и големи части от обществото вече не намират това, което ги интересува при нас, не можем да разчитаме на политическа подкрепа и на достатъчен бюджет", допълва Хамилтън.
Друг фактор е саморегулацията. Тя работи, стига всички да са съгласни. Скандинавските прес съвети (еквиваленти на СЕМ) са независими организации, които в по-голямата си част се финансират от самата журналистическа индустрия. Те са били основани, за да могат читателите да подават сигнали срещу публикации, при които считат, че има нещо нередно. Всеки съвет комбинира функциите на омбудсман и съд - изслушват се жалбоподателят и обвинената медия, а след това група от журналисти, редактори и граждани решават дали жалбата е основателна. Ако е, медията е длъжна да разпространи съответното съобщение.
Членството в прес съветите е доброволно, но почти всички медийни организации на Скандинавския полуостров са техни членове.
Отличителен фактор на скандинавския модел е и това, че обществените медии се опитват всячески да докажат своята независимост. Тъй като те се финансират от държавата, гражданите в съответните страни имат силно развито чувство за собственост по отношение на това, което гледат и слушат по държавните телевизии и радиа. Обществените оператори постоянно осигуряват обратна връзка на своята аудитория и периодично предоставят разнообразни анализи и отчети, като например такъв за ефирното време на отделните партии. Има сериозно присъствие и на външен одит. В Дания например Радио и телевизионният борд финансира измерване на политическия баланс и безпристрастност на публичните медии по време на избори. В Швеция пък ежегодно се обявяват резултатите от проучването "Медиен барометър", изследващо активността на аудиторията и нейното доверие по отношение на различните медийни компании.
Из целия регион постоянно се финансират проучвания, които да докажат, че публичните оператори са най-обективните и достоверни източници на информация сред медиите в съответната страна, както и че са едни от най-популярните институции като цяло.
"Ние сме компанията, на която хората вярват най-много, след ИКЕА", заявява Йохан Люнгстрьом, мениджър проекти в шведското държавно радио.
Също така, скандинавската медийна система има предимството, че си позволява да експериментира с нови бизнес модели. В региона не се гледа с добро око на твърде големите конгломерати, дори на медийните, дори на публичните. Затова например, през 2010 г. датското правителство обяви, че изважда една от радиостанциите от програмите на националното радио и я обявява на търг, за да даде нов тласък на конкурентоспособността в сектора. Чужди компании наддаваха за проекта, но не издържаха на условията за сериозен бюджет и програми без реклами. Съответно правителството се видя принудено да разработи нов бизнес модел, който на практика се оказа публично-частен хибрид. Решението беше радиото да бъде собственост на частна компания, но да получава държавни пари, работейки при стриктни изисквания за публичното съдържание, което разпространява.
Друг отличителен белег на скандинавския медиен модел е абсолютната защита на източниците на информация. В това отношение законът в Швеция е един от най-често цитираните. Законодателството в страната постановява, че всички съдебни доклади, документи и правителствени комуникации са обществено достъпни. Правителствените и държавните служители биват насърчавани да дават информация на журналистите. Забранено е чиновник да бъде наказван за това, че е предоставил информация на медиите.
На практика шведските закони са толкова категорични, че ако журналист публикува информация от анонимен източник, всъщност е незаконно който и да било да настоява той да разкрие своя източник. Вероятно шведските закони, защитаващи журналистите и източниците им, са най-стриктните, но като цяло законодателството в региона е развито в същия дух. "В Швеция, Финландия, Норвегия и Дания идеята за публичност на официалните документи е свещена", заявява Том Моринг, шведски професор по журналистика.
В резултат на всички тези усилия, журналистите на Скандинавския полуостров са най-свободните в света, а гражданите на северните страни са едни от най-големите потребители на медийно съдържание.
Това с пълна сила важи за първата страна в класацията за свобода на пресата - Финландия. Според Европейския център по журналистика 483 от 1000 души купуват вестници регулярно. А 76% от финландците над 10-годишна възраст четат вестници. Логично, този сериозен пазар за журналистика води и до по-добър и качествен продукт.
Във Финландия важен фактор е силният журналистически синдикат, който защитава правата на своите членове - 14 000 души, 355 компании и 6 медийни асоциации. И това, на фона на 5,5-милионна Финландия - по-малка държава дори от България.
Истинската причина, поради която Финландия се представя толкова добре обаче, е фактът, че финландското правителство е превърнало в свой приоритет прозрачността, информираността на гражданите и съответно - добрата журналистика. Страната не прави изключение от общата политика в региона обществото да има пълен достъп до публичната информацията на всички нива. Това, естествено, има и своето политическо отражение. От години Финландия е сред 10-те най-малко корумпирани страни в света. Ниските нива на корупция като цяло са отличителен белег за Скандинавието. Логично, при такова ниво на прозрачност и журналистическа свобода, политическите елити не си позволяват да нарушават законите.
Светът има много какво да научи от северните страни по отношение на медийната свобода. Защитата на журналистите, ефективната и доброволна саморегулация, както и издигането в култ на прозрачността и достъпа до информация са уроци, които скандинавските държави отдавна са научили и съответно, отдавна берат плодовете на своите усилия. Те са нагледен пример за това, че медийната свобода е един от основните фактори за социален, политически и икономически просперитет.
