В последното си интервю за скопската „Канал 5“ телевизия, от 2 април тази година, премиерът на Република Северна Македония Зоран Заев, нарочно или не, сам се превръща в отрицател на македонския език, като използва немакедонски думи и конструкции: „Грчка“, „друкчийе“, „така да“ и т.н. Допускането на такива езикови грешки означава, че той все още не разбира, че не продава вече любеници на пазара в Струмица или на зеленчуковата борса Каленич в Белград. Това обаче единствено показва неговия провинциален тарикатско-търгашки подход с който цели да преметне и България.
Ако сложим настрана езиковата неграмотност на Заев, тази негова „бизнес философия“, може да бъде успешна на битаците в Струмица или на белградската Каленич, и особено в търговията с дини, домати и буркани с айвар и лютеници, но не и в пазаренето му на дребно с България, пише във Фейсбук популярният журналист Виктор Канзуров, който е с българско самосъзнание.
„България трябва да приеме реалността за македонския език и за македонския народ ... и да остави дебата за историята на историците“, казва в това си интервю Заев. „Възможното решение е, те (България) да признаят нашия македонски народ и македонския език и това трябва да бъде задължително и гарантирано ... Ние можем да изработим частта за историята по един елегантен начин, който наистина да ни покаже, че в една част от нея, наистина сме имали обща история между две нации и две държави, както пише в Договора...“
„По-различно е, ако признаят (България), че (винаги) е имало две нации, това вече е друго нещо“, казва журналистът.
„Това е формулировката в Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество с България“, продължава мъдро Заев. „И трябва да спрем до тук. В същото време никой не бяга от историята. Това е история, документи има навсякъде. И готово! Всеки тълкува (историята) по различен начин, и ние, и те, и затова нека историците да кажат...“
Заев като селския хитрец (Мали Гьокица) от югославските вицове си представя нещата така - за него винаги е имало два различни народа: македонският и българският. Няма я тук дори, налаганата от част от неговите „историчари“ мултиперспективност. Има само категоричност. Друг е въпросът, как мултиперспективността, различните интерпретации, посмъртната македонизация, смяната на идентичността и неуважението на правото на самоопределение на отдавна починали хора, могат да съществуват там, където възрожденци и революционери от цяла географска Македония кристално ясно заявяват и оставят писмени документи, че са българи.
Ако винаги в историята македонският и българският народ са били два различни народа, както заявява категорично Заев, какви са били всички възрожденци и революционери: Христофор Жефарович, Кирил Пейчинович, Йоаким Кърчовски, Теодосий Синаитски, Павел Божигробски, Партений Зографски, Вениамин Мачуковски, братя Миладинови, Кузман Шапкарев, Григор Пърличев, Йордан Хаджиконстантинов Джинот, Райко Жинзифов, Георги Динков, Димитър Василев Македонски, Марко Цепенков, Войдан Георгиев Чернодрински, Христо Смирненски, Сирма Кръстева Стрезова войвода, Дядо Ильо Малешевски, Димитър Попгеоргиев Беровски, Никола Малешевски, Яне Сандански, Гьорче Петров, Йордан Силянов Пиперката, Евтим Спространов, Антон Кецкаров, Деян Димитров, Климент Шапкарев, Христо Узунов, Методи Патчев, Александър Турунджев, Петър Ацев, Никола Карев, Пере Тошев, Гоце Делчев, Даме Груев, Христо Татарчев, Христо Батанджиев, Андон Димитров, Иван Хаджиниколов, Петър Попарсов, Донка Ушлинова, Георги Сугарев, Петър Чаулев, Аргир Манасиев, Сава Михайлов Струмски, Леонид Янков, Апостол Петков Ениджевардарското слънце, Дзоле Стойчев, Лазар Поптрайков, Васил Чекаларов, Борис Сарафов, Анастас Лозанчев, Павел Христов, Христо Матов, Милан Матов, Тодор Александров, Тодор Лазаров, Ефрем Чучков, Мише Развигоров, Славейко Арсов, Никола Наумов, Йордан Гюрков, Дончо Христов, Георги Попхристов, Димитър Занешев, Андон Лазов Янев Кьосето, Михаил Чаков, Наум Томалевски, Панчо Михайлов, Миле Попйорданов, Орце Попйорданов, Петър Манджуков, Арсени Йовков, Димо Хаджидимов и много други, които в своите писма, творби, борби, битки, войни, рискове за живота, жертви, се обявяват за българи? Какъв може да е езика на възрожденците, ако те самите го наричат в произведенията си български? Всъщност България и българския народ искат единствено тези хора, събития и творби да бъдат изучавани в РСМ, и представяни за това което са били - част от българския народ и език.
Заев не осъзнава че единствената му възможност за решение на спора със София е Скопие да приеме реалността в миналото на българската етническа идентичност и български език на територията на географска Македония. Ако иска, може да остави на „историчарите“, да дебатират и тълкуват за корените на рода Заеви. „Прозорецът на решението“, както би се изразил Заев, се състои единствено в това Република Северна Македония да потвърди етническата принадлежност на споменатите възрожденци и революционери към нашия български народ и език, като това трябва да бъде категорично заявено и гарантирано.
Ако това не се случи, въпреки всички усилия на Словения, на цяла бивша Югославия, и дори Тито да възкръсне, няма да има междуправителствена конференция с Европейския съюз, нито начало на преговорите за членство в ЕС. Заев със своята, както казва 200 годишна македонска етническа идентичност от село Муртино, Струмишко може да продължи с търговийката в Струмица или на пазара в Белград, евентуално дори и в „приятелска“ Словения заедно с „експертите“-рекетьори от „реномирания“ институт IFIMES, могат да си продават дини, айвар, лютеница... или марихуана.
Кой е Виктор Канзуров
Виктор Канзуров е роден на 2 ноември 1971 г. в Скопие. Според неговите думи на 16-годишна възраст осъзнава българския си произход, след като баща му споделя с него за българските корени на македонците. Баща му е родом от леринското село Попадия, Егейска Македония, който се преселил в Скопие през 1968 година, а по майчина от Сетина. Неговият роднина Георги Канзуров е активист на македонистката организация Виножито.
Висшето си образование Канзуров завършва в Скопския университет „Св. св. Кирил и Методий“ със специалност философия. От 1999 година работи като журналист в македонските вестници: „Македонско дело“, „Вечер“, „Старт“, „Нова Македония“ и интернет изданието „Трибуна“. След това работи на свободна практика.
За критиките си срещу македонизма и сърбоманството е обвиняван, заплашван и арестуван няколко пъти с измислени обвинения, още по времето, когато Социалистическа Република Македония е част от Югославия. Първият негов арест е бил през 1989 година, когато е бил 18-годишен. При откриването на бюст на Иван Михайлов в двора на къщата на Драги Каров, той държи реч, в която критикува бездействието на тогавашния български министър, отговарящ за българите в чужбина Божидар Димитров и го нарича „фурнаджийска лопата“.
