Гражданите на Гърция се вбесени от сегашната ситуация и развитието й през последните няколко седмици на фона на разпространяваната от медиите информация, че „сделката е близо“. Постоянно обаче се случваше нещо и се оказваше, че трябва да се предават нови предложения. Сега от гърците се иска да гласуват за нещо, което много хора считат, че е отговорност на правителството да договори и реши.
Всъщност обаче, Гърция е разделена по отношение на референдума. Има ги тези, които смятат, че гръцкият премиер Алексис Ципрас е бил достатъчно смел, за да подложи на национално гласуване такъв важен въпрос за бъдещо на Гърция. Според тях той иска да покаже на кредиторите, че зад него застава цяла една държава, която подкрепя отхвърлянето на тези "абсурдни и строги" предложения. Има ги обаче и другите, според които действията на Ципрас са отчаяна мярка, за да не се признае, че неговото правителство се е провалило в преговорите, а целта е да се снеме всякаква отговорност.
Правителството ясно поиска от хората да гласуват „не“ и това за момента е преобладаващото обществено мнение. Но сега, когато все повече гласове асоциират референдума с въпроса дали Гърция ще остане в еврозоната, групата „за“ (предложението на кредиторите, бел. ред.) също набира сила. Смятам, че Ципрас направи тази стъпка, защото стигна до задънена улица в преговорите и стана ясно, че много трудно ще се постигне споразумение, ако въобще то се сключи.
Правителството на Ципрас дойде на власт на фона на голяма обществена подкрепа, която за момента той успя да задържи. На мнение съм, че той иска да се възползва от това дори сега, противопоставяйки се на международните кредитори, „които се стремят да унижат и поробят гръцкия народ“. Не е изненадващо, че обявяването на референдума идва само няколко часа след като президентът на Европейския съвет Доналд Туск, според наблюдатели, е казал на Ципрас, че „играта свърши“. На това Ципрас отговорил: „Не подценявайте докъде може да стигне един унижен народ“.
Вярно е, че много хора смята, че „Ципрас играе хазарт с бъдещето на Гърция“. Много хора в страната също споделят това мнение; само вижте изтеглянето на пари от банките през тази събота и неделя (27-ми и 28-ми юни) и опашките пред банкомати, супермаркети и бензиностанции. Заглавията по медиите също съобщават, че „Гърция сега е на ръба на фалита и излизането от еврозоната“. Със сигурност съществува голяма неяснота. Засега бих казала, че както гръцкото правителство, така и международните кредитори залагаха с бъдещето на един цял народ и те продължават да го правят. В момента обаче не само бъдещето на Гърция е заложено на карта, но и това на цялата еврозона.
За да бъда честна има много дезинформация между позицията на кредиторите и на гръцкото правителство. Вчера следобед председателят на Европейската комисия Жан Клод Юнкер заяви, че Гърция едностранно е напуснала масата на преговорите и е обявила референдум. Юнкер опроверга твърдението, че ЕК въобще някога е поставяла ултиматум и заяви, че гърците обвиняват институциите. В Гърция нещата изглеждат по противоположния начин – правителството заявява, че международните институции са се опитали да изнудят държавата и никога не са се задоволявали от предложеното от Атина.
Според мен въпросът, който ще бъде зададен на референдума, е ясен. Пита се дали хората са съгласни с предложението на трите институции (Европейската комисия, Европейската централна банка и Международния валутен фонд, бел. ред.). Въпросът обаче все повече се асоциира с този дали Гърция ще запази еврото или ще се върне към драхмата, увеличавайки по този начин страха и объркването сред гражданите. Остава само да видим какво ще стане със страната, която вчера (29 юни) се събуди в ступор.
Коментар за Actualno.com на Мария-Кристина Доулами, гръцки журналист и експерт комуникации, фокусираща се върху въпроси, свързани с Европейския съюз.
