Мнозина смятат за странна твърдостта на ЕС, която той започна да демонстрира спрямо Китай. Съвсем наскоро, след седем години трудни преговори, беше подписано инвестиционно споразумение, а сега Европа атакува КНР с критика. Този подход напомня на автора Саори Имай в публикацията му в Yahoo News за западния подход към Русия, срещу която той постоянно налага санкции.
Още: Завръщане към Студената война: Путин рискува с Пхенян, за да победи в Украйна
Още: Топ 3 снайперски пушки в армията на САЩ за всички времена
На 13 юни завърши срещата на върха на Г7, проведена в британското графство Корнуол. Окончателното изявление на лидерите подчерта важността на мира и стабилността в Тайванския пролив и призова за зачитане на правата и свободите на човека в Синдзян и Хонконг.
Пет от деветте членове на Г7 са представители на Европейския съюз (ЕС). Присъстваха още френският президент Еманюел Макрон, германският канцлер Ангела Меркел и италианският премиер Марио Драги, председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и председателят на Европейския съвет Шарл Мишел.
Желанията на Г7 не съвпадат съвсем с волята на ЕС (тъй като тя има 27 членове), но можем да кажем, че те са приблизително еднакви.
Още: Позиция: Украйна трябва да бъде поканена да влезе в НАТО
Още: Подли трикове: Как Русия отнема жилищата на собственици в Мариупол (СНИМКИ и ВИДЕО)
Китай отчаяно протестира. Говорителят на китайското външно министерство Жао Лиджиян разкритикува на пресконференция на 15 юни: „Това е в ущърб на Китай и е намеса във вътрешните работи. САЩ и някои други страни създават конфликти и разделения, демонстрирайки своите скрити намерения за увеличаване на дисбалансите и противоречията. "
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Още: Русия отстъпва на световния оръжеен пазар
Още: Големият проблем за F-16 срещу най-ефективното руско оръжие в Украйна - умните бомби (ВИДЕО)
Напоследък ЕС е много строг с Китай. Това може да изглежда странно за много читатели.
През 2016 г. Китай отвори Азиатската банка за инфраструктурни инвестиции (AIIB). САЩ и Япония се противопоставиха и не се присъединиха към проекта, но европейските държави го подкрепиха единодушно.
Великобритания беше първата, а след това се присъединиха Франция, Германия и други европейски държави (между другото Канада и Южна Корея също са членове, а КНДР - не).
Още: Путин в Пхенян - какво да очаква светът?
Още: Първи бой между роботи в Украйна: Започва нова военна ера (ВИДЕО)
И в края на 2020 г. Китай и ЕС подписаха инвестиционно споразумение. След седем години трудни преговори най-накрая то беше постигнато.
Въпреки това наскоро ЕС заедно със САЩ критикува Китай. Сякаш дълбоките американско-европейски връзки са възродени. Какво се случи с Европа?
Как се критикува инвестиционното споразумение между ЕС и Китай?
Обикновено се игнорира, но китайско-европейското споразумение е на пауза. На 20 май тази година Европейският парламент замрази временно дискусията относно ратификацията.
За да се разбере настоящата позиция на ЕС, е наложително да се знаят намеренията на Европейския парламент
В края на 2020 г. ЕС и Китай набързо се договориха за инвестиционно споразумение. То трябваше да бъде ратифицирано през 2022 г.
Това споразумение обаче не беше популярно в Европейския парламент. То беше критикувано по различни начини - от враждебност до скептицизъм. Единствените хора с различни възгледи бяха консерваторите от управляващата дясноцентристка група, Европейската народна партия и германските парламентаристи.
Критиката се състоеше от две основни точки:
Първо, това споразумение не е нищо повече от проява на намерения.
Европейската комисия, която подписа инвестиционното споразумение, заяви: "Това споразумение ще нормализира ситуацията и ще определи правилата."
За да инвестират чужденци в Китай, те трябва да сформират съвместни предприятия или да прехвърлят технологии. Освен това там компаниите са дискриминирани. Китайският държавен капитализъм сериозно противоречи на правилата на капитализма.
Споразумението предвижда частично премахване на подобни ограничения от китайското правителство в зависимост от ситуацията. Несъмнено това беше забележително постижение.
Всъщност съществува сериозен дисбаланс между ЕС, отворен за китайски инвеститори, и Китай, който увеличава бариерите пред участието и дискриминира навлизането на чуждестранни компании на пазара. Този дисбаланс засяга не само ЕС. Подобна е ситуацията със САЩ, Япония и други страни.
Споразумението обхваща различни индустрии като автомобилна, транспорт, медицинско оборудване и химикали, както и широк спектър от услуги - финанси, цифрови технологии, морски и въздушен транспорт. Освен това то предвижда недискриминационно отношение към европейските доставчици на услуги.
Япония спази ангажиментите си към Китай, докато САЩ протестираха. Бизнесът беше изправен пред избор - да навлезе на китайския пазар и да прехвърли технология, или да я изостави и да защити ноу-хау.
Ако промени се случат в Китай, тогава японските компании ще бъдат много благодарни.
В ЕС обаче имаше критики, че механизмът за прилагане не е убедителен. С други думи, съдържанието на споразумението е впечатляващо, но неефективно.
„Споразумението е практически празно. Това е само израз на воля, нищо повече“ - каза висш европейски служител.
„Китай направи големи отстъпки, но правната рамка не беше определена“ - казва Франсоа Годман, специалист по Азия в Института Монтен. По-конкретно проблемът е, че не се говори нищо за защита на инвестициите и разрешаване на спорове между държавата и инвеститорите, които са обект на други преговори.
На второ място, проблемът е в правата на човека. Това ще бъде ключов въпрос.
Накратко, същността на твърденията: "Как можете да сключите инвестиционно споразумение с правителство, което поробва хората?"
Междувременно Европейската комисия не пренебрегна този въпрос. Това е надлежно отчетено в споразумението.
Инвестиционното споразумение предвижда, че Китай ще полага непрекъснати усилия за ратифициране на Конвенцията на Международната организация на труда (МОТ) за принудителен труд и свобода на сдружаване. Франция предложи тази формулировка на Германия като условие за одобрение на инвестиционното споразумение.
Йоахим Ланг, изпълнителен директор на Федералната асоциация на германските индустрии, заяви в своя акаунт в LinkedIn: „Това споразумение е важна стъпка към обединена Европа по отношение на инвестициите. Приемането на световните правила ще укрепи нашата позиция. ЕС е първият глобален играч, който отстъпва на Китай по отношение на социалните стандарти." Тоест той казва, че Пекин е обещал да спазва Договора за забрана на принудителния труд.
Съмнението и предпазливостта относно Китай вече бяха сериозни, както в германските индустриални кръгове, така и в политиката.
Това обещание обаче няма правно действие. Може да бъде критикувано и с твърдението, че това са просто празни думи.
Освен това е трудно да се каже, че лидерите на всички 27 държави единодушно подкрепят споразумението. Държави като Холандия, Франция, Италия, Австрия и Унгария изразиха резервираност.
Те обаче нямаха нищо против, затова Европейската комисия постигна споразумение с Китай, използвайки правото на преговори. Ратифицирането на инвестиционното споразумение изисква одобрението на Европарламента. Беше необходимо да се убедят европейските парламентаристи, но...
Ситуацията в ЕС преди смяната на властта в САЩ
Всъщност Джо Байдън, който трябваше да встъпи в длъжност на 20 януари, помоли ЕС да изчака смяна на правителството, за да сключи инвестиционното споразумение. Това беше сигнал - нека заедно провеждаме политика към Китай.
Ето защо китайската страна прибързано се опита да преговаря с ЕС, преди администрацията на Байдън да дойде на власт. Всъщност Китай беше този, който призова ЕС да договори споразумението възможно най-скоро.
Как реагира ЕС на това?
Германия искаше да подпише споразумението преди края на декември. ЕС има ротационна система от страни-председатели. Докато определена държава ръководи Съюза, това й отваря възможността да води политиката, която счита за важна. Германия председателстваше от юни до края на декември миналата година. Освен това канцлерът Меркел трябва да се оттегли.
Председателят се сменя на всеки шест месеца, но тъй като в ЕС има 27 държави, следващата възможност не се появява скоро - само веднъж на 13 или 14 години и това е голям късмет, ако съвпада с поста министър-председател.
А френският президент Еманюел Макрон последователно използва лозунга „стратегическа автономия“.
Следващият президент на САЩ искаше да изчакат, но защо да слушат? Трябва ли Европа да чака като васал?
Гордостта на европейските държави е сериозно накърнена от президента Тръмп, който се държеше като домакин. Преди това американският президент не говори за това публично, дори ако Европа всъщност беше подчинена на САЩ (особено във военната сфера).
Когато Европа се консолидира под формата на ЕС, лозунгът за стратегическа автономия става все по-доминиращ.
Може да се каже, че тази атмосфера на конфронтация със Съединените щати, която се засили особено по време на администрацията на Тръмп, беше удобна за Китай, който винаги се стреми да разделя Европа и САЩ.
Властта се променя, но твърдият подход към Китай остава
Годината е 2021. Това се случи на 19 януари, ден преди Байдън да встъпи в длъжност като президент.
Държавният секретар Майк Помпео повтори, че САЩ не са забравили китайския геноцид над мюсюлманите-уйгури в автономния район Синцзян-Уйгур.
Администрацията на Тръмп критикува Китай за това две години. Държавният секретар Помпео на няколко пъти обявява санкции срещу китайски официални лица, наричайки действията на Пекин през март 2020 г. срам на века.
През август, преди изборите, Байдън също заяви, че потискането на ислямските малцинства е геноцид на авторитарното правителство на Китай.
Изглеждаше, че това е проява на намеренията на американската държава да не променя политиката си към Китай, дори в случай на смяна на президента. Напротив, на всички беше ясно, че с появата на администрацията на Байдън тя ще бъде още по-строга.
Би било лесно, ако някой може да каже: „Администрацията на Байдън е предприела още по-строги мерки срещу Китай. Затова защитниците на правата на човека в ЕС засилиха своите позиции и подобно на Вашингтон станаха по-строги по отношение на Китай”. Мисля, че много хора имат това впечатление.
Разбира се, в известен смисъл това е така, но в действителност не е толкова просто. Мисля, че именно Русия оказа влияние върху отношенията между САЩ, ЕС и Китай.
Що се отнася до твърдата западна политика срещу Китай, има пример за инцидента на площад Тянанмън през 1989 г. Оттогава обаче западните страни започнаха да обръщат повече внимание на икономическия аспект на огромния китайски пазар и едва отскоро отношението стана враждебно.
Говорейки за враждебни отношения, връзките на САЩ с Русия (СССР) са по-дълбоки и имат по-дълга история.
За Европа Русия, за разлика от Китай, е съвсем реален проблем в съседството. Около половината от държавите-членки на ЕС бяха съветски или сателитни страни на СССР. За ЕС Китай е географски, исторически и психологически отдалечен и липсата на пряка военна заплаха е основната разлика от Русия.
Съмнително е, че санкциите на ЕС срещу Китай биха били толкова бързи и сурови, ако не беше руският въпрос. Факт е, че миналата година се заговори за възможно влошаване на отношенията с Китай поради новия коронавирус и Закона за националната сигурност на Хонконг, но въпреки това инвестиционното споразумение беше подписано.
След като стана президент, Байдън е дори по-враждебно настроен към Русия, отколкото към Китай.
В интервю за ABC News на 17 март той нарече президента Путин убиец. Интервюто се проведе ден след публикуването на важен доклад от американското разузнаване на 16 март. В него се твърдеше, че на миналогодишните президентски избори в САЩ руският лидер се опитал да осуети кампанията на Байдън и да осигури победата на Тръмп.
Русия отзова посланика от САЩ. Отношенията между страните бяха в криза. Русия обаче подчерта намерението си да избегне необратимо влошаване на връзките.
От друга страна, отношенията на ЕС с Русия също се влошиха. Появиха се проблеми като човешките права, ситуацията в Украйна, кибератаките, както и политическият опонент и опозиционен лидер на Путин Алексей Навални. Той беше отровен и задържан от властите веднага щом се върна в родината си от Германия през януари, където беше на лечение.
ЕС обмисля налагането на санкции срещу Русия от февруари, а президентът на ЕС по външните работи Йосеп Борел заяви на пресконференция на 22 февруари: „Русия върви към авторитаризъм. В ЕС има общ консенсус, че тя се отдалечава от Европа."
И на 2 март беше обявено налагането на санкции. На четирима сътрудници на президента Путин е забранено да влизат в Европа, а активите им са замразени.
Отношенията между ЕС и Русия се влошават до така нареченото „дъно“.
Всъщност тази мярка се основава на санкционния режим за нарушения на правата на човека, въведен от ЕС през декември. Това беше първият пакет санкции. Впоследствие тази система ще бъде приложена към Китай.
Американският закон на Магнитски и Европейският санкционен режим за нарушения на правата на човека
В ЕС няма правно основание за налагане на санкции срещу лица или групи, които се считат за отговорни за нарушения на правата на човека.
Това не означава, че преди това не са били налагани санкции. Просто нямаше правно основание.
Всъщност към днешна дата ЕС е наложил над 40 различни санкции срещу лица в над 30 държави. Освен това около две трети от санкциите на ЕС се налагат с цел подкрепа на правата на човека и демокрацията.
Липсата на правна рамка означава, че няма ясни стандарти, които да са очевидни и прозрачни. Освен това в ЕС вземането на решения отнема повече време, отколкото в една държава, а липсата на конкретни стандарти само влошава ситуацията.
Законодателното движение в Европа е вдъхновено от Закона на Магнитски, подписан от президента на САЩ Барак Обама през декември 2012 г.
Сергей Магнитски е руски одитор и адвокат, който е разследвал случаи на корупция. Умира в московски затвор през 2009 г. в резултат на изтезания и нечовешки условия. Благодарение на Закона на Магнитски личните санкции станаха възможни в рамките на закона.
Установени са правни рамки в САЩ, Канада, Естония, Латвия, Литва и Великобритания. Тъй като балтийските страни бяха част от СССР, реакцията им беше остра.
Европейският парламент прие законопроекта през март 2019 г. и призова Съвета на министрите незабавно да създаде система от санкции за правата на човека на ниво ЕС. Европейският парламент също предложи Сергей Магнитски да се превърне в символ на санкционната система.
През декември същата година Борел потвърди, че страните-членки на ЕС са постигнали сериозно съгласие по предложения режим и Европейската служба за външна дейност (аналог на Министерството на външните работи) започва подготовката на документи.
Така на 7 декември 2020 г. Министерският съвет ратифицира санкционния режим за нарушения на правата на човека. В резултат на това в света се появи правна рамка за замразяване на активи, преустановяваща валидността на картите VISA и други санкции срещу лица, групи и държави, отговорни за нарушения на правата на човека (корупцията също беше добавена към санкциите през юни).
„Създаването на глобалната система на ЕС за санкции за правата на човека е важен етап, подчертаващ решимостта на ЕС да засили ролята си в отговор на сериозни нарушения на правата на човека по света. Стратегическата цел на ЕС е да гарантира, че ефективните човешки права са достъпни за всички“ - подчерта Борел в изявление.
И, както споменахме по-рано, санкциите по този закон бяха въведени за първи път на 2 март, но целта беше Русия. Те бяха наложени на четирима помощници на президента Путин.
Ключова фигура в множество санкции - Борел
Санкциите започнаха да набират скорост - на 22 март те бяха наложени от ЕС срещу четирима китайски лидери в автономния район Синцзян Уйгур и една организация.
Но това не е всичко. Същия ден бяха наложени санкции във връзка с репресии в Северна Корея, извънсъдебни убийства и изчезвания в Либия, изтезания и репресии срещу ЛГБТ хора и политически опоненти в Чечения, както и изтезания, екзекуции и убийства в Южен Судан и Еритрея.
Китай реагира изключително остро. В отговор на тази реакция страните-членки на ЕС изпитват различни чувства към Китай, например враждебност или объркване, но Борел е този, който винаги е непоклатим и решителен.
В момента ЕС заема твърда позиция срещу Китай и други страни, а също така не толерира нарушенията на правата на човека и мисля, че голяма част от това се дължи на Борел. Мисля, че има нещо общо с политическата динамика в ЕС.
Превод: Ганчо Каменарски
