Строгите антируски санкции продължават, тъй като много страни по света се противопоставят на руската инвазия в Украйна. Но Китай, който има дълбоки политически, икономически и военни отношения с Русия, е предпазлив от това развитие.
Още: Завръщане към Студената война: Путин рискува с Пхенян, за да победи в Украйна
Още: Топ 3 снайперски пушки в армията на САЩ за всички времена
От друга страна има и много анализи как американските военни смятат, че "Китай внимателно наблюдава украинската война и се готви за инвазията в Тайван". Ако Китай прави такива наблюдения, на какво обръща особено внимание? И как се готвят да използват уроците му? Норифуми Йошида от японското издание JB Press разговаря по въпроса с Кийофуми Ивата*, бивш началник на Съвместния щаб на Японските сили за самоотбрана.
ОЩЕ: Заради Тайван: Сателитни снимки показват, че Китай се готви за война с Япония
Въпрос: Мислите ли, че китайското правителство и китайската армия наблюдават с особено внимание руската инвазия в Украйна?
Още: Позиция: Украйна трябва да бъде поканена да влезе в НАТО
Още: Подли трикове: Как Русия отнема жилищата на собственици в Мариупол (СНИМКИ и ВИДЕО)
Кийофуми Ивата: Мисля, че има поне осем акцента, които наблюдават.
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Още: Русия отстъпва на световния оръжеен пазар
Още: Големият проблем за F-16 срещу най-ефективното руско оръжие в Украйна - умните бомби (ВИДЕО)
Първо, това е реакцията на международната общност на руската инвазия. По-специално, Китай следи отблизо военната помощ, предоставена на Украйна от западния лагер. Съединените щати и страните-членки на НАТО предоставиха на Киев противотанкови ракети и преносими ракети земя-въздух от самото начало. Очевидно, имайки това предвид, Китай си прави сметка с особено внимание какви оръжия би предоставил Запада на Тайван в случай на китайско нахлуване. Тъй като Тайван е островна държава, Китай ще се интересува предимно от възможни морски маршрути за доставка на западна помощ до Тайван, както и от пристанища за доставка и тяхната инфраструктура. Като цяло Китай може да научи много от опита на Украйна по отношение на обема и координацията на западната военна помощ за Тайван.
Второ, икономическите санкции срещу Русия, наложени от много страни по света. Китай внимателно проучва колко реални щети ще понесе Русия от тях и колко дълго ще продължат тези санкции. Ако светът наложи подобни икономически санкции на Пекин, при нахлуване в Тайван, ще може ли Китай да устои със собствените си сили и собствената си валута? И какво влияние ще има това върху стандарта на живот за китайския народ? Тези въпроси също се разглеждат в Китай.
На трето място, Пекин следи отблизо динамиката на американското лидерство в света в контекста на руската инвазия в Украйна и глобалните подходи за запазване на съществуващия световен ред. Например американската армия и военнопромишленият комплекс отделят по-голямата част от военните си ресурси за противодействие на китайската армия. Пекин внимателно анализира дали има някакви промени в тази политика на фона на конфликта в Украйна. Мисля, че Китай принципно се интересува от това как американските въоръжени сили са участвали във военния конфликт между Русия и Украйна. Ако потенциалът за военна конфронтация на САЩ с Китай намалее, за китайците ще бъде по-лесно да предприемат военен напредък спрямо Тайван.
Още: Путин в Пхенян - какво да очаква светът?
Още: Първи бой между роботи в Украйна: Започва нова военна ера (ВИДЕО)
Четвърто, това е преоценката на Китай за ядрената стратегия на САЩ. От първата пресконференция след началото на инвазията в края на февруари, президентът на САЩ Джо Байдън и говорителят на Белия дом Джен Псаки не се умориха да повтарят, че "ядрена война трябва да се избягва с всички средства и ние няма да позволим да бъдем въвлечени в нея." Руският президент Владимир Путин, за когото светът вярва, че може да упражнява ядрено възпиране срещу Съединените щати, вече намекна за възможността за използване на ядрено оръжие в Украйна. Това означава, че не стратегическите ядрени оръжия (малки ядрени оръжия) се превръщат в приложим вид оръжие. Тук Китай, на фона на Украйна, трябва да определи дали САЩ ще развият тази идея за "малки ядрени оръжия" в бъдеще.
Съединените щати и други ядрени сили по света преди са приемали подхода, че възможността за използване на "малки ядрени оръжия" може да бъде ограничена от стратегически ядрени оръжия. Неясната позиция на президента Байдън обаче промени тези нагласи, създавайки ситуация, в която могат да се използват малки ядрени оръжия. Китай не може да пренебрегне тази промяна. Със загриженост мисля, че докато продължава да се стреми към ядрен паритет със Съединените щати в стратегическите оръжия, сега Китай значително ще ускори разработването и производството на малки ядрени оръжия.
Пето, използвайки примера на Украйна, Китай внимателно изучава границите на ефективността на хибридната война. Русия участва активно в така наречената хибридна война по време на инвазията в Украйна и много преди нея, която включва политически пропагандни операции и саботаж, както и кибератаки срещу критична инфраструктура като електричество и комуникации, работа за разпространение на фалшиви новини и предизвикване в украинското обществено мнение в тяхна полза. Но този път сериозна роля в информационната война има САЩ и американците намалиха ефекта от хибридните операции на Русия.
Именно тази информационна война е шестата точка, от която Пекин силно се интересува. Например, дори преди началото на инвазията в Украйна, руските специални части симулираха операции под "фалшив флаг" (операции, които правеха проруския регион да изглежда като атакуван от украински войски), а руските специални информационни служби стартираха цяла война с фалшиви новини. Правителството на САЩ обаче разкри навреме същността и детайлите на подобни операции пред основните медии в целия свят. И сега САЩ продължават да разобличават подобни опити на Русия. В резултат на това Вашингтон успява да осигури единството на Запада по украинския конфликт и да превърне международното обществено мнение в свой съюзник.
Тази информационна война и операциите на украинската армия са подкрепени от възможностите на кибервойната. След анексирането на Крим от Русия през 2014 г. Съединените щати обучиха украинските военни да правят това. В резултат украинската армия вече може да влезе в киберпространството вътре в руските държавни и военни органи и да следи какво се случва в тях. Тъй като украинските кибервойски са в състояние да проникнат в руски обекти, те могат да предоставят на Украйна информация, която ѝ позволява да се възползва във военни операции. В случая с Украйна Китай се почувства застрашен от вражески кибероперации и вярвам, че сериозно ще обмисли как Съединените щати и техните съюзници ще водят информационна война срещу Пекин в случай на неговото нахлуване в Тайван.
Германският стратег Клаузевиц използва термина "мъгла на войната". Но видът на информационна война, практикуван от американските и украинските сили, включително предоставянето от Съединените щати на Украйна на изображения в реално време от сателитни спътници, изглежда разсейва това определение на Клаузевиц и позволява на Украйна да разполага с достатъчно точна информация за движението на руски войски и го използва за планиране на точкови удари по тях.
Седмо, това е изследване на фактора на високия патриотизъм на украинския народ. Това сериозно повишава морала на украинската армия. Мисля, че в руската армия няма такова нещо. Ако един войник няма висока благородна цел за битка, неговият морал няма да е висок.
Китай много внимателно ще проучи духа на тайванците, за да успее. Например, той прави всичко възможно, за да внуши в Тайван идеята, че населението на острова и континента принадлежат към една и съща етническа общност и следователно трябва да бъдат обединени. Пекин прокарва подобни идеи на Тайван с всички сили. Въпреки това на острова хората все повече усещат своята идентичност като "тайванци", а не като "китайци". Следователно китайската пропаганда на етническата близост с тях почти не прониква в Тайван. И в тази връзка примерът за идеологическото влияние на киевските власти върху населението на Украйна в смисъл на насаждане на украинска идентичност в тях е много показателен и тревожен за Китай.
А какъв е осмият важен урок, който Китай може да научи от руската инвазия в Украйна?
Недопустимостта на най-малката непоследователност в действията на сухопътните, военноморските и военновъздушните сили, която се прояви в хода на операциите на Русия в Украйна. Една от причините, поради които руските сухопътни сили продължават да се движат доста бавно, е, че руските въздушно-космически сили не са успели да си осигурят пълно надмощие във въздуха. В началото на инвазията Русия вероятно е смятала, че бомбардировките с ракети и изтребители са унищожили напълно украинската мрежа за противовъздушна отбрана, като радари и зенитни ракети, и че е осигурила пълен контрол над въздушното пространство в Украйна. Украйна обаче все още имаше радари и позиции за противовъздушна отбрана, които не бяха унищожени, както и хеликоптери и самолети, които не бяха поразени от ракетни и бомбени атаки, които успя да използва.
Въпрос: Къде мислите, че Китай ще се съсредоточи в бъдеще?
Китай, разбира се, трябваше да почувства, че руското правителство доста успешно упражнява вътрешен информационен контрол в страната по време на инвазията. Ето защо смятам, че в бъдеще Пекин също ще засили контрола върху информацията в Китай.
* Кийофуми Ивата е бивш началник на Обединения щаб на Японските сили за самоотбрана, пенсиониран генерал-полковник. Той служи в японската армия от 1979 до 2016 г. По време на мандата си като началник на Обединения щаб извършва големи реформи в силите за самоотбрана, като обръща специално внимание на китайското направление.
ОЩЕ: Ще удържи ли Тайван атака от Китай: 4 възможни сценария
Превод с незначителни съкращения: Ганчо Каменарски
