Промени размера
Аа Аа Аа Аа Аа

Използва ли Русия нова ракета в Украйна или говорим за поредната пропаганда? (ВИДЕО)

08 август 2022, 21:00 часа • 23042 прочитания

В началото на юни, 2022 година Русия публикува видео от камера в топлинна глава за самонасочване (GOS) на ракета, която удря ниска селскостопанска сграда - според информацията в Украйна. Последваха други подобни кадри. Няколко дни по-късно руските информационни агенции цитираха "компетентни източници", като казаха, че са показали новата противотанкова ракета LMUR в действие. Истината обаче е малко по-сложна.

В крайна сметка изявленията на руските информационни агенции могат да бъдат празни думи. Те биха могли просто да пренапишат предположения от социалните мрежи - така че е възможно изобщо да не е имало "компетентни източници".

Интересното е, че на видеокадрите ясно се вижда термовизионна търсачка. Преди това бяха заснети видеоклипове за поражение на различни цели на територията на Украйна от разстояние: от наблюдаващи бойното поле дронове, от люкове на боен хеликоптер или от близки камери за видеонаблюдение.

Русия разполага с няколко типа оръжия, оборудвани с оптикоелектронна стрелка, която предава изображения на команден пункт или на екипаж на самолет. Те включват малки боеприпаси с тегло само няколко килограма (например, лутащи се "Куб" и "Ланцет") и оръжия с големи размери, до самолетни ракети Kh-59M с тегло около 900 кг.

Но съдейки по динамиката на ракетата, както и по вида и размерите на целите (винаги едно-двуетажни сгради), видеокадрите показват оръжия със среден размер. И най-вероятният кандидат е просто LMUR или "продукт 305", ракета с тегло около 100 килограма. В повечето видеоклипове наслагваният текст е размазан. В някои случаи обаче могат да се видят буквите AS-UAV. Това комуникационно оборудване е съвместимо и с ракетата LMUR.

Объркващо минало

Историята на проекта LMUR е много загадъчна. Акронимът се появява за първи път около 2007 г. като проект за леки ракети на Tactical Missiles Corporation (KTRV – Корпорация за тактическо ракетно въоръжение). Малко след това, около 2009 г., програмата беше изоставена по неясни причини.

На 22 февруари 2011 г. Министерството на отбраната на Русия направи поръчка за научноизследователска и развойна работа (НИРД) с код "Прификс" за създаване на лека многоцелева управляема ракета "Изделие 79". Този път поръчката отиде не при KTRV, а в друга компания - Конструкторското бюро по машиностроене (КБМ) от Коломна край Москва, което е специализирано в противотанкови управляеми ракети "Атака" и "Хризантема" и балистични ракети "Искандер".

Според условията на договора продукт 79 трябваше да бъде произведен, тестван и подготвен за масово производство до 25 ноември 2014 г. През 2013 г. беше направена партида експериментални ракети, но тестовите изстрелвания така и не започнаха, защото ... нямаше пускова установка. Просто руското военно министерство не я е поръчало. Затова на 11 ноември 2014 г. КБМ официално съобщи, че работата по проекта Prifix е спряна. На 22 март 2017 г. руското министерство официално прекратява договора. Последваха редица дела за обезщетения, но това е извън обхвата на тази статия.

Проектът LMUR беше спасен от друг договор, за който се знае още по-малко. Вероятно през 2012 г. КБМ получава заповед от ФСБ, наследник на съветското КГБ. Тя се нуждаеше от ракета, известна като "Продукт 305". ФСБ искаше да получи далекобойно оръжие за хеликоптери Ми-8МНП-2, които се използват за специални бойни операции в Кавказ. "Продукт 305" всъщност е същият като своя предшественик "Продукт 79", но с двупосочна предавателна линия, по която данните от GNS се предават в кабината на хеликоптера, а командите на оператора се предават на ракетата в полет. Това обикновено се нарича "оператор в контролния контур". ФСБ искаше да контролира ракетата през целия полет, с възможност да ѝ се въздейства, ако целта изведнъж се окаже, че не е това, което се е предполагало, че е.

Към "Продукт 305" през 2013 г. конструкторското бюро "Вимпел" в Москва поръча релсова пускова установка APU-305 (авиационна пускова установка) – оборудване за окачване на ракетата LMUR под хеликоптер. APU-305 е проектиран специално за LMUR, а по-късно "Вимпел" произвежда пускова установка APU-L за два изстрела.

Тестовете на LMUR на хеликоптера Ми-8МНП-2 се проведоха през 2015 и 2016 г. Малко след това започва масово производство и ракетата е използвана от хеликоптери на ФСБ. Тогава руското министерство на отбраната отново се заинтересува и прави своя поръчка. През 2019 г. започнаха изпитанията на LMUR на модернизирания ударен хеликоптер Ми-28НМ, а година по-късно и на Ка-52М, най-новата модификация на Ка-52 "Алигатор". Обикновено хеликоптерите са въоръжени с 4 ракети на пускови установки APU-305 или 8 на пускови установки APU-L.

Зона на полетния режим

LMUR означава лека многоцелева управляема ракета. Известна е още като "Продукт 305" или "305E" в експортната версия. Въпреки думата "лек" в името, тя е два пъти по-тежка от традиционните руски хеликоптерни ПТРК - 9М120 "Атака" или 9М123 "Хризантема". Обсегът на LMUR е до 15 км - два пъти повече от предишните руски противотанкови ракети. Ракетата има аеродинамична конфигурация "патица" с четири кръстовидни кормила в предната част. Следва бойното отделение, последвано от ракетен двигател с твърдо гориво. Големите X-образни кормила се сгъват за транспортиране и се разгъват, когато ракетата е окачена под хеликоптера.

Учебната версия на ракетата, или продукт 305-UL (летателно обучение), се различава от бойната версия с по-малко и не сгъваемо крило, както и липсата на бойно отделение. В предната част на ракетата е монтирана термовизионна самонасочваща се глава 9В-7755. Навигационната система се състои от инерционен автопилот, радиовисотомер и сателитен навигационен приемник BNAP-305 с антена отгоре. BNAP-305 работи както с руската система ГЛОНАСС, така и със западния GPS. Две от четирите крила са оборудвани с обърнати назад антени за данни.

Много малко е известно какви чужди компоненти се използват в ракетата LMUR. Авторът на материала намери само информация за захранването на Tesla Electric и редица чипове на немската компания Telefilter, но несъмнено има и други. С избухването на украинския конфликт и затягането на санкциите готовността на руските оръжейни производители самостоятелно да им намерят заместител все повече се поставя под въпрос.

В най-простия случай ракета LMUR се изстрелва към цел в полезрението. Операторът в пилотската кабина на хеликоптера вижда изображението от търсача, докато ракетата все още виси под крилото. След изстрелването на ракетата хеликоптерът може да се върне назад: GOS автоматично придружава целта до самия удар.

При друг метод, въведен от руските ПТРК, ракета може да бъде изстреляна по невидима, извън полезрението или скрита цел. Първо ракетата лети до целевата зона под управлението на инерционен автопилот с корекции от сателитна навигация. Изображението от GOS се предава по комуникационен канал към пилотската кабина, а командите за насочване се изпращат обратно към ракетата. Операторът на борда на хеликоптера наблюдава изображението, избира цел и насочва към нея ракетата. В този случай целта може да бъде променена или изстрелването дори може да бъде отменено. В един от публикуваните видеоклипове, за които се твърди, че е от LMUR, се вижда как целеуказанието превключва към друга сграда няколко секунди преди да удари.

За да комуникира с ракетата, хеликоптерът се нуждае от подходящо оборудване. Осигурява се от блока AS-UAV (Комуникационно оборудване с безпилотен летателен апарат). Двупосочната връзка за данни работи в S-лента (честотен диапазон 2-4 GHz; дължина на вълната 7,5-15 см) и има заявена пропускателна способност от 5,4 Mbps и обхват от 50 км.

На хеликоптера Ka-52M комуникационният блок има необичайна форма на сълза и е окачен под лявото крило. На вертолета Ми-8МНП-2 антената на радиоканала с ракетата 9М120 "Атака" е разположена в изпъкнал обтекател в носа. Същото може да се каже и за хеликоптера Mi-28NE, представен на Dubai Air Show през ноември 2021 г., първата демонстрация на LMUR в чужбина. При по-късна модификация на Ми-28НМ такова оборудване не е забелязано, но вероятно има гондола, подобна на тази, инсталирана на Ка-52М.

В документите за вертолета със специално предназначение Ми-8МНП-2 наред с "Изделие 305" се споменава и някакво "Изделие 306". Според непотвърдени данни това може да е вариант на ракетата LMUR с друг тип бойна глава. Основният вариант на "Изделие 305" има осколочно-фугасна бойна глава, а при по-рядко срещаното "Изделие 306" - очевидно, кумулативен.

Несигурности

От една страна, използването на LMUR в Украйна няма да се превърне в сензация. Ракетата се произвежда от няколко години и, според изчисленията на автора, най-малко 200 броя вече са доставени на руското министерство на отбраната, плюс неизвестен брой на ФСБ.

Това оръжие обаче далеч не е евтино. По договор от 2018 г. една ракета LMUR струва 14,2 милиона рубли или 227 000 долара по тогавашни цени. Сегашната цена за руските военни едва ли се е променила много, но експортната цена почти сигурно се е увеличила значително.

Някои факти обаче все още будят недоумение. Всички видеоклипове, за които се твърди, че използват LMUR в Украйна, са заснети от камерата на GOS. В същото време обаче никога не видяхме самата ракета - нито окачена под хеликоптера, нито нейните фрагменти. Няма и информация, че руските хеликоптери са оборудвани с блок за предаване на данни за управление на ракети.

Повдига въпроси и редица цели от публикувани видеа. В тях руските войски удрят редица стопански постройки или казарми, някои от които изглеждат изоставени. Една от сградите дори нямаше покрив и сякаш стоеше на някаква тренировъчна площадка.

Ако ракетите LMUR се използват в Украйна, тогава най-вероятната платформа за изстрелването им е хеликоптерът Ми-8МНП-2 на специалните части на ФСБ. Може би това обяснява съпътстващата секретност. Хеликоптерите Ми-28НМ и Ка-52М, също способни да изстрелват LMUR, все още не са в активните части на руските ВВС. В Украйна те най-вероятно ще бъдат пилотирани от изпитатели на хеликоптерния дивизион на 929-и летателно-изпитателен център в Чкаловск, 344-ти център за бойно използване и преподготовка на летателния състав в Торжок или, по-малко вероятно, пилоти-изпитатели от Мил и Проектантско бюро Камов.

Има още един вариант. Преди около пет години, в рамките на развойната работа под кодовото име "Байкал", беше планирано да се адаптира LMUR за наземна пускова установка на бронетранспортьор. Все още не е известно как е завършило това, но е възможно някои от тези машини да са разположени в Украйна като експеримент, въпреки че наличните видеоклипове ясно загатват за ракети, изстрелвани от въздуха.

Очевидно е, че около LMUR остават много неясноти. Програмата обаче е очевидно важна за руската армия, която иначе разполага само с ПТУР за хеликоптери от предишно поколение, които изостават далеч от най-новите западни аналози. Като се имат предвид тези обстоятелства, със сигурност ще видим повече LMUR в бъдеще, независимо дали в Украйна или другаде.

Характеристики на LMUR ("Продукт 305")

Максимален обхват: 14,5 км

Максимална скорост: 447 възела (230 m/s)

Височина на полета: 100-600 m

Тегло: 105 кг

Тегло на бойната глава: 25 кг

Дължина: 1945 мм

Диаметър на корпуса: 200 мм

Автор: Пьотр Бутовски. Водещ световен експерт по руската авиация и има привилегирован достъп до космическата индустрия и технологии на страната от края на 70-те години. Автор е на хиляди статии в авиационни списания по света и на повече от дузина книги.

Превод: Ганчо Каменарски

ОЩЕ: Митът за С-400: Руската противовъздушна отбрана изобщо не е толкова страшна (ВИДЕО)

Ганчо Каменарски
Ганчо Каменарски Отговорен редактор
Новините днес